- Какво те накара да кръстиш новия си албум "Страничен наблюдател"?

- Тази песен се роди в последния момент и не беше планирано да влиза в албума. Имаше много парчета, вече излизали сингли, дуети. Включително такива, на които ми отне месеци да довърша текстовете, все нещо не достигаше. Обаче един ден нещо си записвах в студиото и ми хрумна тази идея. Текстът се роди на един дъх и после вече не можех да възприема ситуация, в която няма да влезе в албума. Може би идеята е, че често седим отстрани и наблюдаваме, не взимаме участие в събитията. Правим го по различни причини. Въпреки че в песента аз роптая срещу това, то се случва на всички ни, включително и на мен. 

- Много хора днес разбират активността и участието като да напишат нещо в социалните мрежи...

- Забелязвам, че си играем "игра на статуси". В реалния живот не сме толкова смели. А зад това се крие една проста суета. Няма значение дали статусът е скандален или банален, важното е да има коментари и лайкове. Аз съм малко по-пасивен откъм влизане в спорове, не само в интернет пространството, не обичам спора и в реалния живот. А не го обичам, защото обикновено една от страните в спора не е достатъчно компетентна - и най-често именно тя е по-агресивната и по-шумната. 

- За идното лято подготвяш голям концерт на стадион - как се реши? Вероятно се е вдигнало заслужено самочувствието, след като напълни "Арена Армеец"?

- Спомням си един разговор с моята съдружничка Маги Сотирова - може би две седмици преди "Арена"-та, когато вече се виждаше, че залата ще бъде напълно разпродадена. Тогава си казахме - следващия път май ще ни трябва стадион. И ето, че 4 години по-късно дойде моментът. Човек трябва чисто психически да се настрои за такава стъпка. Много хора смятаха, че съм лунатик, като обявих и "Арена Армеец", защото тогава почти нямаше български изпълнители, които тръгват към самостоятелен концерт в най-голямата зала. 

- Горе-долу бяха Лили Иванова и Веселин Маринов. После се осмелиха и други.

- Смятам, че има сериозно завръщане на публиката към залите - не само концертните, но включвам в това число и театрите, и комедийните шоута. Хората започнаха да ценят българската музика повече и даже, ако не е прекалено смело да го кажа, предпочитат да ходят на български концерти, отколкото на някои гостуващи западни изпълнители. 

- Каква е твоята публика днес? Основно младежи ли?

- Шарена е. Има много деца и разбира се, цели семейства, защото по-малките неизбежно са придружавани от родител. Много от тези днешни родители вероятно са слушали българска музика около 2000 г., но има и много "нови" слушатели - тийнейджъри, младежи между 18 и 35. Мисля, че в мое лице и родителите са спокойни, че ги водят на място, където ще чуят смислени текстове, че няма да чуят цинизми, грубости. 

- Много изпълнители търсят и намират бърза популярност именно чрез този инструмент - пошличките текстове...

- Ами да, това е тенденция по цял свят, виждаме го. Чуваме го. Не искам да звуча като някакъв 40-годишен моралист - факт е, че става дума по-скоро за подражание. Ако се заслушаш примерно какво пее Ники Минаж, ще се хванеш за главата. Почти целият мейнстрийм, който се излива в ефира, е такъв.

Много е трудно да направиш текст за поп песен, ако искаш да избягаш от тази вулгарна и елементарна страна на нещата. Нужен ти е универсален модел на думи, които хем да не звучат тъпо и банално, хем да са интересни, да могат да "хванат" хората, да се запеят. Например в рап музиката можеш да използваш много рими, които в поп музиката няма да са подходящи за изпяване. 

- Не смяташ ли, че това, което преди наричахме чалга, сега мутира в рап, регетон и какво ли не?

- Има нещо такова. Това, което преди години наричахме чалга, се поразми, отиде към поп и рап - хамелеонски някакъв стил. По-рано "попфолк" се въртеше в съответните медии на съответните продуценти, а сегашната смесица е масово в ефира и никой не смее да каже, че е близко до чалгата. Защото чалгата не е само музика, тя е култура, начин на изразяване. Проблемът тук не е толкова музикално-жанров, а по-скоро какво е съдържанието. Защото в попфолка също има хубави песни. Въпросът е какво точно казваш...

Не е оправдание например, че си млад и не се замисляш за тези неща, а пък в един момент, когато ти се роди дете, видиш ли - ставаш по-отговорен човек. Младостта не е оправдание за безотговорност. Никого не съдя, има място за всеки и за всякаква музика. Ако си спомняш, преди десетина години нямаше почти никакви български песни в ефира. На практика се конкурирахме единствено със западните артисти. И самите медии бяха критични към българските песни - те ги сравняваха с Риана, с другите големи на деня... Сега конкуренцията е съвсем друга, медиите са по-склонни безкритично да въртят българска музика. Това не е непременно лошо, важното е да има алтернатива, да могат хората да си изберат.

- С псевдонима Графа си още от дете. Понякога тежал ли ти е, мислил ли си да го захвърлиш? Сигурна съм, че те е дразнил понякога, както и някои хора се дразнят, макар иначе песните ти да им допадат?

- Дразнил ме е, разбира се. Може би и затова, подсъзнателно, все по-често използвам истинското си име. Още като започвахме навремето да работим с "Жокер медиа" сме мислили дали да не махнем псевдонима изцяло. С течение на годините като че ли прякорът загуби значението си, хората го възприеха просто като част от името. Разбира се, винаги ще се намерят хейтъри, но ми се струва, че беше по-трудно преди, когато бях по-млад. Доста често съм си мислил дали ако нямах този прякор, нямаше да ми е по-лесно. Но той си е част от пътя. Не можем да върнем времето назад, но се радвам, че вече започнаха да научават и истинското ми име. 

- Как успя през всичките тези години да запазиш постоянно високо темпо? Как поддържаше вдъхновението в трудните периоди?

- Няма период, в който да е лесно да бъдеш музикант. Свикнал съм нищо да не получавам даром - ако видя, че нещо ще стане много лесно, го гледам подозрително. И знам, че трябва се хвърли някакъв труд, да си го заслужа. Вчера точно си говорихме със сина ми за успеха и за дълголетието. И той ми го каза много простичко: "Ами тати, ти всъщност не спираш да работиш". Това е, няма друго. Толкова прост е отговорът. Но има и нещо, което винаги казвам на младите колеги, когато съм в ролята на техен ментор - тази професия приема хората, които горят в нея. Не просто искат да се занимават с това, защото води до популярност, пари и т.н. Трябва да го искаш много, да си готов да се лишиш дори от себе си в някакви моменти, да работиш до припадък и това да не те притеснява. Чисто физически да изпитваш болка от преумора, но това да не те тревожи, напротив - да имаш цел. Отстрани изглежда бляскаво, лъскаво... Ама не е. 

- Като ментор в "Гласът на България" виждаш ли да излизат от там примерно следващият Граф или следващата Михаела Филева? 

- Пазарът ни е много малък. А риалити героите - много. Телевизията произвежда голям брой популярни лица за определен период. На повечето е трудно да стабилизират тази популярност и да извлекат полза от нея. Михаела е пример за такъв човек - който има ясна представа какво иска да прави и е готов да работи без да спира. Необходимо е много търпение. 

В "Гласът" виждам хора с потенциал. Мнозинството от тях са от друго поколение, те нямат задръжките, които ние сме имали като по-млади. Много по-отворени, много по "в час", знаят как да се държат на сцена. Някои стъпват за пръв път пред публика и въпреки това имат усет да се презентират. Форматът е много добре измислен, но истината е, че пазарът у нас не може да поеме толкова много хора.