Преди да стане президент, Доналд Тръмп пускаше в Туитър тиради срещу Саудитска Арабия. През 2014 г. той се възмущаваше, че богатата на петрол монархия не може да се защитава и че се налага Америка да го прави. "Виждате ли как Саудитска Арабия принуждава нашите много тъпи политически лидери да я защитават от ИД. Защо не плащат?", писа той. Минути по-късно добави: "Саудитска Арабия трябва да води сама своите войни, което не прави, или да ни плаща с несметни богатства да браним нея и огромното й богатство - триолин долари!" През 2015 г., три месеца преди да се кандидатира за президент, Тръмп написа: "Ако Саудитска Арабия, която печели по един милиард долара на ден от петрол, иска нашата помощ и защита, трябва да плати скъпо! Стига подаръци!"
Миналия уикенд след масираната утринна атака срещу най-големия преработвателен център на Саудитска Арабия президентът Тръмп се обади по телефона на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, фактическия лидер на кралството, и обеща подкрепа за "самоотбраната на Саудитска Арабия". В неделя вечер той написа в Туитър, че
"САЩ са "със заредено оръжие"
и готови да действат дори и на фона на неяснотите тогава за това кой и как е извършил нападението. САЩ само чакат кралството да каже при какви условия да действат САЩ".
Нападението в сърцето на Саудитска Арабия бе дръзко и безочливо дори по близкоизточните стандарти. То бе прецедент в избора на цел, тактика и обхват на военните действия в Персийския залив и има глобални последствия. "Това е върхът на ескалацията в региона", коментира арабски посланик във Вашингтон. Прецизните въздушни удари поразиха повече от 10 петролни инсталации в Хураис и Абкаик, смятани за ключов обект за снабдяването на света с петрол. "Ако искаш да разстроиш световните пазари, трябва да се насочиш точно нататък", казва Джейсън Бордоф, директор на Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет и бивш служител в Съвета за национална сигурност. Извиващите се гъсти облаци дим от Абкаик в източната част на страната се виждаха от Космоса часове наред. Хураис, който е на югозапад, е второто по големина петролно поле в кралството.
Целият свят усети последиците от инцидента, водещи бяха опасенията, че нападението ще предизвика ответна реакция от САЩ и ще задълбочи нестабилността на глобалните енергийни доставки. Първоначално цената на петрола поскъпва с 19 долара за барел. Пустинната монархия е най-големият износител на петрол, а "Арамко", най-голямата петролна компания на планетата, бе принудена да замрази производството на около 6 млн. барела дневно, което е повече от половината от дневното производство на страната.
Нападението показа уязвимостта на геостратегическото кралство независимо от големите инвестиции за отбрана, повечето от които от страна на САЩ и Запада. През 2018 г. Саудитска Арабия похарчи над 67 милиарда долара за отбрана и е трета в света след САЩ и Китай по данни на стокхолмския институт за изследване на мира СИПРИ. Страната е най-големият вносител на оръжие в периода между 2014 и 2018 г. Въпреки това тя не може да защити стратегическите си петролни обекти, които са основен източник на приходи. "Уязвимостта на монархията се подсилва частично от военната технология", коментира експертът по Саудитска Арабия в Тексаския университет Ф. Грегъри Гауз. "Евтините технологии на XXI век могат буквално
да прелитат под носа на радарите
за оръжията и отбранителните системи от XX век и да не могат да бъдат засечени".
Саудитска Арабия е особено уязвима и защото петролните й инсталации са концентрирани в един район. САЩ в момента произвеждат повече петрол от кралството, но съоръженията са пръснати навсякъде из страната и така са по-малко изложени на риска от единична атака, която да порази половината производство, пояснява Бордоф. "Регионът, в който са саудитците, е характерен с уникални рискове", допълва той. Конфликти се вихрят в Ирак, Йемен, на Синайския полуостров. Други войни - в Афганистан, израелско-арабският конфликт, сирийската гражданска война, се водят наблизо. За последно САЩ разположиха сили в Саудитска Арабия през 1990 и 1991 г., за да се помогне за освобождаването на Кувейт от иракска окупация и за защита на саудитците.
Отговорност за атаката поеха бунтовниците хути в Йемен, които са мишена на саудитски бомбардировки повече от 4 г. В събота бриг.генерал Яхия Сарее, говорител на хутите, обяви, че движението е "извършило мащабна операция с 10 дрона, насочена срещу рафинериите в Абкаик и Хураис". Конфликтът в Йемен, в който загинаха над 70 000 души, доведе до една от най-жестоките хуманитарни катастрофи. Хутите преди изстрелваха балистични ракети и изпращаха дронове към саудитските рафинерии, военни обекти и летища - от Джеда на запад до петролните полета в източната част на страната, по крайбрежието на Персийския залив.
Години наред Иран бе
основен доставчик на оръжие за хутите,
чиито военни способности значително нараснаха. Ако атаките са извършени от територията на Йемен, факт, който се оспорва от САЩ и Саудитска Арабия, дроновете трябва да са прелетели повече от 600 км. През януари ООН обяви, че хутите разполагат с дронове, способни да прелетят разстояние от 1500 км. В понеделник Сарее заплаши Рияд с нови атаки. Уверяваме саудитския режим, че дългата ни ръка може да стигне, докъдето пожелаем и когато пожелаем, написа той в Туитър. И предупреди, че бъдещите атаки ще са по-мащабни и по-болезнени.
През уикенда администрацията на Тръмп обвини Иран, че атаките са извършени оттам. Държавният секретар Майк Помпео каза, че "няма доказателства атаките да са дошли от Йемен". Той обвини Иран в пряка отговорност за "безпрецедентната атака по световните енергийни доставки". Администрацията разпространи сателитни снимки на точки на поражение на 17 обекта, които показват, че мястото на изстрелване е на север или северозапад, тоест не от Йемен, който е на юг. Освен това американски представители твърдят, че за нападението освен дронове са използвани и ракети.
Иран отдавна води своя война срещу саудитските петролни инсталации. През 2012 г. иранска кибератака по "Арамко" увреди 30 000 компютъра, което за времето си се смяташе за една от най-скъпоструващите хакерски атаки по отделно предприятие в света. Вирусът "Шамун" принуди "Арамко" да изключи за седмица вътрешната си интернет система. Организация, наричаща се "Меч на справедливостта", пое отговорност и увери, че се е добрала до важни документи на "Арамко". Оттогава насам петролните обекти на саудитското кралство са обект на спорадични хакерски атаки. През януари 2017 г. кибератака в Националната индустриална компания - частна саудитска петрохимическа компания, изтри напълно харддисковете на компютрите в организацията. През август 2017 г. се чу за хакерска атака в саудитско петрохимическо предприятие, чиято цел била саботаж и взрив в рафинерия. "Арамко" харчи много за защита, дори и за киберсигурност след иранската атака", уверява Бордоф. Въпреки това кралството остава силно уязвимо и физически, и виртуално.
Атаката дойде в изключително лош момент за икономиката на Рияд, който ускорява дълго бавените процедури за предлагане на борсата на акции на "Арамко". Целта е да се съберат средства за по-бързо модернизиране на кралството според
амбициозната програма "Визия 2030" на престолонаследника
"Банкери от цял свят се събраха в Дубай миналата седмица, за да работят по програмата", съобщи Блумбърг. Те обсъждаха пускане на акции на компанията на борсата през ноември, но може да се стигне до отлагане, докато Рияд покаже, че може да защитава инвестициите и да произвежда петрол с печалба.
Нападението ще подкопае и международните дипломатически усилия, начело на които е Франция, да се стигне до среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и иранския президент Хасан Рохани евентуално при откриването на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк идната седмица. Това би могло да е първа среща между президенти на САЩ и Иран, след като през 1979 г. ислямската революция свали подкрепяната от САЩ иранска монархия. Тръмп неведнъж е казвал, че иска да се срещне с Рохани и да обсъдят нова ядрена сделка, която да замени тази, от която Тръмп изведе САЩ. През юли сенатор Ранд Пол връчи лично писмена покана на иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф да посети Белия дом по време на сесията но ООН. Техеран тихомълком работи с Франция за диалога със САЩ, но и неведнъж е информирал Вашингтон чрез Пол, французите или иракски емисари, че не иска това да е просто среща за пред камерите. Иран настоява облекчаване на санкциите като предпоставка за дипломатическо решение.
Европейците настояват, че дипломацията не е мъртва. Но настроението бързо повехна след нападението по петролните обекти. В понеделник иранското външно министерство отхвърли среща в Ню Йорк. В Туитър Тръмп отново погна иранците с обвинение в лъжи. Както често се случва в Близкия изток, събитията на терен често успяват да изместят дипломацията.
