От доста време Бразилия е смятана за едно от бижутата на държавническото изкуство в Латинска Америка. Страната се слави с ловка, сигурна и добре обучена дипломатическа служба, която й помогна да стане глобален лидер в сферата на климата и да влезе в графата „тежка категория“ на външната политика, но с т.нар. мека сила. Повече от половин година след като Жаир Болсонаро влезе в президентството, дори и дипломати ветерани се опитват да скрият ужаса си от тежките поражения, които се нанасят на почти двувековното външно ведомство. „Отвратен съм”, споделя Рубенс Рикуперо, който е бивш посланик на Бразилия в САЩ и един от най-отявлените критици на революцията във външната политика, която прави Болсонаро.
След като крайнодесният лидер пое властта през януари, външнополитическият му екип се зае да ликвидира съществуващи от десетилетия дипломатически традиции: прегърна крайнодесни националисти, сред които Доналд Тръмп, Стив Банън и унгарския премиер Виктор Орбан; смути Китай и се отказа от позицията на лидер в климатичната криза; силно разгневи дългогодишните си партньори от Близкия изток, като подкрепи Израел и заплаши да премести посолството на страната в Ерусалим. Всичко това се случва при управлението на критичния към Библията, привърженик на Тръмп, бразилски външен министър Ернесто Араужо, според когото глобалното затопляне е марксистка конспирация, а нацизмът е ляво движение. „Бих казал, че това е
най-драматичната промяна в бразилската външна политика в последния век”,
казва Оливер Щуенкел, която е експерт по външни отношения във фондацията „Гетулио Варгас” от Сао Пауло.
Пред в. „Гардиън” доайени на бразилската дипломация споделят своето недоумение, тревога и възмущение, като виждат как толкова ценено министерство и мястото на страната на световната сцена са обърнати с главата надолу. „Провежданата в момента външна политика връща Бразилия в период от историята, в които Бразилия дори не съществуваше: в Средновековието”, оплаква се Роберто Абденур, който е бивш посланик в Китай, Германия и САЩ.
Маркос Азамбуджа, който е бивш главен секретар в МВнР, споделя, че се е почувствал изненадан и объркан от тази нова ера. „Има промяна – и се опасявам, че тази промяна е за лошо”, казва той. Азамбуджа е бил посланик във Франция и Аржентина. „Не съм си и представял, че това може да се случи”. Недоволството на дипломатите е свързано с почти всяка сфера на бразилската външна политика – от изключителния съюз с Тръмп до враждебността към Китай и щетите, които президентската риторика нанася върху бразилската „мека сила”.
Гневът е и заради намесата на Болсонаро в делата на съседните на Бразилия страни като Аржентина – където той предупреди избирателите да не гласуват за Кристина Кирхнер – и Венецуела – където Бразилия подкрепя усилията за сваляне от власт на Николас Мадуро. Недоволството на първо място е насочено към хората, които стоят начело на цялото шоу: бразилският външен министър Ернесто Араужо; сина на президента Едуардо Болсонаро – за когото се смята, че всъщност е държавен секретар; и Олаво де Карвальо, бразилски полемист, на когото и двамата мъже да ученици.
Рикуперо разказва, че назначаването на Араужо - държавен служител от средния ешелон, прочул се с постове в интернет в подкрепа на Болсонаро, е скандализирало бразилския дипломатически корпус. „Това, което чувам от колеги, които все още имат активна кариера и се срещат с дипломатически служители, е, че министърът и екипът му са почти напълно отхвърлени... Не го приемат насериозно – както във, така и извън министерството”, казва още Рикуперо.
Още по-голям обаче е гневът към Едуардо Болсонаро – 34-годишен конгресмен, когото Стив Банън наскоро нарече
южноамерикански лидер на неговата крайнодясна организация
„Движението”. За ужас на много дипломати Едуардо Болсонаро – който миналата година обяви, че дипломатическата служба на Бразилия трябва да бъде стерилизирана – вероятно дори е предложил на Банън да изказва мнение за водената политика.
Когато Жаир Болсонаро направи държавна визита във Вашингтон през март, Банън беше поканен да вечеря с него в бразилското посолство. „Намираме се в извратена, абсурдна ситуация, при която чужд гражданин влияе на външната политика на Бразилия”, протестира Абденур.
Опасността да се нанесат вреди на отношенията с Китай – най-големият търговски партньор на Бразилия – може би много силно притеснява дипломатите. Президентът Болсонаро неколкократно атакува Пекин по време на кампанията си миналата година, а Араужо е известен с това, че никак не харесва наричания от него „Маоистки Китай“.
Абденур, който е бил бразилски топ дипломат в Пекин от 1989 до 1993 г., предупреди, че такъв антагонизъм може да нанесе „сериозни щети“ на отношенията между Бразилия и Китай. Голямо влияние оказва и ухажването на Тръмп от страна на Болсонаро. Азамбуджа казва, че Бразилия традиционно е имала „отлични“ връзки със САЩ дори и по време на управлението на противника на Болсонаро – бившия ляв президент Луис Инасио Лула да Силва, който създаде невероятна връзка с Джордж У. Буш. Но прекаленото сближаване с „радикализма“ на Тръмп не е мъдра постъпка.
Абденур се страхува, че приемайки други националистически лидери в Полша и Унгария, Бразилия ще се отчужди от големите европейски демокрации. „Няма какво да спечелим от това. Можем само да загубим“, казва Абденур.
Накрая, има и притеснение по какъв начин
радикалната реторика и възгледи на Болсонаро по въпроси като околната среда и човешките права
рушат международната репутация на Бразилия. През март президентът смъмри посланиците си, че не са успели да променят имиджа му в чужбина, където е смятан за „расист, хомофоб и диктатор“. Според Рикуперо обаче това е мисия невъзможна. „Нито един посланик не може да промени реалността. Болсонаро е такъв какъвто е“, казва той.
Рикуперо казва, че високопоставени дипломати се борят, за да ограничат влиянието на Болсонаро: „Опитват се – да използват език на климата – за смекчаване, за намаляване на ефекта.“ Други по-умерени административни служители – най-вече вицепрезидентът Хамилтън Мурао – също така е ангажиран с „ограничаване на щетите“. През май той пътува до Пекин, за да увери китайските лидери в отношенията им и беше приет от президента на Китай Си Цзинпин.
Много от служителите във външното ведомство се снишават, страхуват се, че ще бъдат наказани за това, че оспорват политиката на Болсонаро. От януари насам трима висши дипломати, които са били външни министри по време на управлението на лявата президентка Дилма Русеф, са изпратени на не толкова престижни постове в Хърватия, Кайро и Катар. „Това е наистина погрешно“, казва Абденур. „Никога не е било обичайно в министерството да се провеждат лов на вещици, масови уволнения или трансфери, когато се променя властта, за да се раздават наказания“.
Араужо и Едуардо Болсонаро не отговарят на запитванията за интервюта, отправени от „Гардиън“. Двамата обаче публично отбелязаха наричаната от тях нова, свободна от идеологии външна политика, особено съобразяването й със САЩ и подкрепата за венецуелския опозиционен лидер Хуан Гуайдо. В своя реч пред новозавършили дипломати миналия месец Араужо ги призова да се вслушат в „апела“ на Болсонаро и да приемат желанието за промяна „като дълбок екзистенциален ангажимент“. „Това, което ни движи, е просто и дълбоко уважение, че това, което правим, е правилно“, със сълзи на очи заяви Араужо, преди да обяви Болсонаро за Спасителя, който гради „нова Бразилия“.
Рикуперо, който казва, че говори с надеждата да убеди бизнес лидери да окажат натиск върху Болсонаро за умерена външна политика, настоява да се разграничи от това. Това става част от Министерството на външните работи преди повее от 50 години и казва, че сега е тъжен от посоката, в която поема страната – въпреки че не е изненадан заради „групата фанатици“, които управляват. „Никога не съм имал илюзии. Винаги съм смятал, че това беше катастрофален избор“, казва Рикуперо.
