„Напомням, че в своята история Русия никога не е започвала войни, тя ги приключва."
Елеонора Митрофанова, посланик на Русия в България
-------------
Ако вярваме на руската посланичка Митрофанова, си заслужава да следим как Русия ще приключи войната в Украйна. Няма да издребняваме защо руските войски са се оказали там. Най-вероятно са отишли да сложат край на война, започната неизвестно от кого.
Официалната руска пропаганда е толкова жалка, че по-жалък може да бъде само нейният първоизточник - президентът Владимир Путин. Той периодично твърди чрез своя говорител Дмитрий Песков, че "специалната военна операция в Украйна се развива по план, ще бъде завършена в срок и в пълен размер". Никой не знае какъв е планът на Путин, ако не се брои изоставената вече начална версия за денацификация и демилитаризация на Украйна. На терен се вижда друго: мъчително придвижване на войски, хаотични бойни действия, големи загуби в жива сила и военна техника, озверяване срещу гражданското население и безброй военни престъпления. В отговор Русия получава гняв и омраза по света, изолация и санкции, а у дома - позор.
Едва ли планът на Путин е бил такъв, но несъмнено си е направил криво сметката. Важният въпрос сега е
може ли Русия да приключи тази война,
като запази някакво достойнство? Бързата военна победа вече е немислима, а завладяването на населени места чрез тяхното изравняване със земята ги прави никому ненужни, включително и за окупаторите. Тактиката на изгорената земя лишава победителя от победа, защото не получава нищо. Ако Путин наистина се интересуваше от историята (както претендира), щеше да има предвид, че Наполеон завладява Москва, но я напуска, защото опожарена не му е нужна. Сетне пътят му към поражението е добре известен.
Дори да засили натиска си, дори да превземе Киев с цената на огромни жертви и разрушения, Путин няма да върне Украйна под управлението на Москва, както бе по съветско време. Всяко негово действе в момента е контрапродуктивно, преследваната цел се обръща срещу самия него. Денацификацията означаваше да избие от ума на украинците идеята за национално обособяване, но точно тя ги сплотява за героичен отпор. Путин изкопа между Украйна и Русия такъв дълбок ров, че близките по своя корен народи ще си бъдат най-чужди в света. Той навреди преди всичко на руската диаспора в Украйна, която занапред ще се чувства там дискомфортно.
Опитът му да даде урок на НАТО
чрез издевателство над Украйна също предизвика обратен резултат. Вместо да се отдръпне, Алиансът се сплоти за по-силно военно присъствие на изток, а държави с пацифистки нагласи като Германия започнаха да отделят необичайно много средства за въоръжаване. Бившият американски президент Доналд Тръмп не можеше да накара европейските си съюзници да харчат по 2% годишно от бюджета си за военни разходи, но неговият симпатизант Путин ги убеди. Европейският съюз, който трудно събираше единно мнение за "зелената сделка", изведнъж намери силен аргумент за отказ от изкопаеми горива, принуден от Путин да мисли за бързо отърваване от руската енергийна зависимост. Даже България прогледна, че ако не бе оставила дълги години Бойко Борисов да шикалкави за газовия интерконектор с Гърция, сега щеше да се чувства далеч по-спокойна за своята енергийна сигурност с газ от Азербайджан.
Накъдето и да погледне човек, плановете на Путин са провал след провал.
Този човек сякаш има дарба да отблъсква
Усилията на усърдни политици като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц да го вразумят, сякаш го амбицират да прави нови безумия. Психолози и психиатри си задават въпроси из медиите той нормален ли е? Независимо дали е клиничен случай или не, би трябвало у него да има някакъв оцелял подсъзнателен инстинкт за самосъхранение. Вижда се, че той избягва близки контакти даже с хора от най-тясното си обкръжение. Нищо чудно вече да го е страх и от сянката му. Логично е да се предполага, че не всички около него са загубили разсъдък, защото би трябвало да съзнават какво ги чака след неговия провал. Никой няма да прояви към тях милост нито у дома, нито зад граница. Затова във висшите кремълски среди вероятно вече витае въпросът как да се отърват от него.
Путин трябва да се измъкне от тази война възможно най-бързо, за да не търси тайни коридори за собственото си бързо измъкване от Кремъл. За негова беда той вече няма съветници, които да му кажат какво да прави, защото ги е научил да му говорят само това, което иска да чуе. Затова никой не смее да изрече очевидната истина, че губи войната.
Най-добрият му приятел в момента
е украинският президент Володимир Зеленски, който не само му говори истини, но и му предлага да седнат на една маса и да се разберат за спиране на войната.
Колкото повече Путин се смалява като политическа величина в света, толкова повече Зеленски расте в международен план. Той прави това, което за руския президент е непосилно: общува по видеовръзка всекидневно с неограничен брой държавни и правителствени ръководители, говори пред национални и международни парламентарни асамблеи, обръща се пряко към стотици хиляди хора, излизащи на демонстрации в подкрепа на Украйна. Неговата дума тежи, защото за разлика от Путин има ясен план: да защити страната си. И не се отклонява от него, колкото и трудно да е изпълнението му. Следващата стъпка е да постигне мир.
Ако Путин иска да спази руската традиция (сочена от Митрофанова) и да приключи войната, трябва да приеме предложението на Зеленски. По-нататъшните бойни действия са лишени от всякакъв смисъл. Безусловното изтегляне и поемането на отговорност за заличаване на щетите в Украйна е единственият полезен ход на Русия. А сетне руснаците сами ще решат какво да правят с Путин. Най-хуманно за него ще е да го предадат на международен съд, защото в безумието си той отвори възможност за възстановяване на смъртното наказание в Русия, като я изтегли от Съвета на Европа.