Мъдрият „Тълковен речник“ обяснява популярната дума „реанимация“ (лат. reanimatio, „съживяване“) като „възстановяване на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест“. Точно от това изкуство има спешна нужда икономиката не само в България, но и в 2/3 от страните в света, навсякъде, където правителствата наложиха различна степен „изключване“ на стопанските функции (lockdown), за да спрат пандемията. Изобщо нямам предвид пазарлъците за онези

палиативни държавни помощи

във вид на бюджетни субсидии за плащане на (част от) заплатите в изключените предприятия – всички магазини, хотели, ресторанти и пр., на които бе забранено или за които стана практически невъзможно да работят. Те могат само да намалят страданието на пациента, вероятно ще помогнат някои от застрашените фирми да избегнат фалита, обаче не решават проблема, те няма да върнат хората на работа. Но както в разгара на всяко бедствие, точно сега е времето за нашествие на мародерите, които ще се пробват да спечелят от общата беда. Едни ще лобират за извънредни държавни поръчки за извънредни доставки и програми, други ще настояват за отсрочване и опрощаване на задължения по неплатени данъци и непогасени кредити и дължими наеми. Но най-популярни са търсачите на държавни помощи във вид на преки субсидии, сухи пари, които се раздават от бюджета. Зад безспорната необходимост да се подкрепи икономиката, която държавата изключи заради пандемията, се прикриват всички, които очакват да получат пари даром. Вече пресметнаха, че от най-мощната програма за подкрепа, онези 2 трилиона долара, заделени в САЩ, между 25% и 50% ще се похарчат без сериозна причина и полза, колкото да осигурят бърз доход на „приятелите“ (cronies), близки до раздавачите на кризисни помощи. Общото между всички мародерски проекти във всички страни и времена, е драстичното

преувеличаване на проблема.

Като чуете някой – доктор, врачка, аналитик или частник, - да обяснява, че пандемията (и изключването, разбира се) ще продължи месеци наред или година, това е само пролог към идеята държавата да развърже кесията и да плаща, да плаща… Погледнете графиката на смъртността по време на голямата чума, „Черната смърт“, в Лондон (1665-6 г.). Даже тогава, без никакви предпазни мерки, при най-примитивна медицина, разпространението на заразата е продължило 5 месеца. Аналогичен блъф са вещанията, че изключването ще донесе 20%, 30% или 50% пропадане на икономиката.  Вече имаме първия случай на страна, преминала през изключване и почти възстановила работа след това.

Опитът на Китай,

с всички условности и особености на тази държава, дава реална основа за икономически прогнози. Едно задълбочено проучване на глобалния финансов гигант Дж.П. Морган показва, че при най-драматичното изключване и изолация в Китай, спадът на производството е 10% на годишна база, времетраенето му е едно тримесечие и до 3 месеца след вдигане на забраните над 2/3 от този спад ще се възстанови, а до края на годината китайската икономика ще се върне към предкризисната траектория на растеж (6.3% годишен темп на ръст). Най-важни за успешна реанимация на икономиката не са финансовите мерки, а управленските решения, взети навреме.

Решения, които не струват пари на бюджета. Решения, чието забавяне с всеки ден струват десетки милиони на нацията. Ако от страх или глупост пропуснем момента за вдигане на забраните, автоасфикцията може да стане необратима, чисто самоубийство. После: самата безнадеждност убива, особено в бизнеса, който е нещо крехко и страхливо. Нищо не струва и трябва час по-скоро сам премиерът да обяви кога приключва изключването. Без да рискува може да каже:

България възкръсва на Великден!

И че още през Светлата седмица ще започнат първи стъпки за възстановяване на работата. Това ще е мощен импулс и котва във времето, която позволява на всеки бизнес отново да смята с достатъчна сигурност. Канцлерката на Германия вече го направи (но неуверено, неубедително, с много уговорки) и въпреки че страната е в тежка ситуация, всеки германец знае: забраните падат след Великден. А там ще празнуват седмица преди нас, на 12 април. Не, не, няма риск да избързаме, ако краят на изключването бъде насрочен преди да отмине заплахата от пандемията. Първо, ако - не дай бог, - тъкмо по Великден се развихри заразата, всеки ще разбере и ще приеме разумното решение краят на забраните да се отсрочи. Второ, не е нужно всички ограничения да се вдигнат изцяло и мигом. Размразяването може да е бавно и на стъпки. Кому ще навреди да отворят магазините за мебели и електроуреди? За хората в риск ограниченията могат да останат и по-дълго време; пенсионерите, болните и учащите не са критични за стопанството. И трето, вдигане на забраната е едно, възстановяването на нормалната работа е съвсем друго нещо. Хората са достатъчно разумни и доста над нужното наплашени, за да се втурнат да се прегръщат и целуват от радост веднага, щом изключването свърши. Бизнесът ще се възстановява бавно, много бавно. И няма да стане без икономически мерки за подкрепа. За тях тепърва ще говорим и трябва да мислим за всеки лев. Всеки лев, прахосан от държавата ще (из)плащаме пак ние, които помощи няма да получим, а няма и да искаме.