Медия без
политическа реклама

В Северна Корея всъщност има брутален капитализъм

Доклад на ООН, базиращ се върху показанията на 214 избягали от КНДР, разкрива как съжителстват бюрокрацията и местните търговци с помощта на подкупите

Търговските панаири в севернокорейската столица Пхенян са вече нещо обичайно.
www.dw.com
Търговските панаири в севернокорейската столица Пхенян са вече нещо обичайно.

Севернокорейците са принудени да плащат подкупи на държавни служители, за да оцелеят в изолираната страна, където корупцията е повсеместна и се ширят репресии, съобщи наскоро Комитетът на ООН по правата на човека. Според него длъжностни лица в цяла Северна Корея изнудват за пари населението, борещо се да преживее, като заплашват гражданите с арест и наказателно преследване, особено онези, работещи в сивата икономика, се казва в документа. Засега няма реакция от страна на Пхенян, където документът бе изпратен броени часове преди неговото публикуване.

Северна Корея обвинява за тежката хуманитарна ситуация санкциите на ООН, наложени от 2006 г. заради нейната програма за ядрени оръжия и балистични ракети. Докладът обаче посочва, че армията получава привилегировано финансиране на фона на "икономическа безстопанственост". "Разтревожена съм, че постоянното фокусиране върху ядрената тема продължава да отвлича вниманието от ужасното състояние на човешките права на много милиони севернокорейци", каза върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет. "Правото на препитание, здраве, жилище, работа, свободата на движение и свободната воля са универсални и неотменими, но в Северна Корея ползването им зависи най-вече от възможността на хората да подкупват държавни служители", допълни тя. Четири от 10 севернокорейци, или 10 млн. души, страдат от постоянно недохранване, а се очаква още по-голямо орязване на хранителните дажби след най-лошата реколта от десетилетие, посочва документ на ООН, публикуван по-рано през май.

Докладът за корупцията се базира на интервюта с 214 севернокорейски бегълци през периода 2017-2018 г. Те рисуват мрачна картина на положението на обикновените хора в комунистическата държава: севернокорейците, които изкарват своя продукция на пазарите в страната, редовно стават жертва на произвола и диктата на държавата и корумпираните власти. Макар

 

частният сектор да произвежда до 50% от БВП,

 

в Северна Корея той все още е в сивата юридическа зона и много често частните търговци зависят единствено от настроението и благоразположението на отделния държавен чиновник. Севернокорейците, чието оцеляване често зависи от полулегални търговски дейности, по всяко време могат да станат жертва на държавен произвол. И само онези от тях, които имат пари да плащат рушвети, съумяват да се откупят.

Северна Корея пропусна да създаде работещ частен сектор, основаващ се на върховенството на закона, и така да облекчи икономическото положение на голяма част от населението на страната, се посочва в доклада. Един от интервюираните бегълци казва пред авторите: "Ако изпълнявате повелите на държавата, вие сте обречен на глад", съобщи "Дойче веле". За да се разбере как функционира икономическата система при управлението на Ким Чен Ун, трябва да се погледне малко назад в историята - към края на 90-те години. Тогава, след колапса на Съветския съюз, който беше най-важният търговски партньор и доставчик на петрол за Северна Корея, икономиката на страната колабира. Към това се добавят и няколко поредни периода на засушаване, последвани от катастрофални наводнения. Слабите реколти предизвикаха масов глад в страната, с тежки последици за хората: според някои оценки, гладът е причинил смъртта на няколкостотин хиляди севернокорейци. Някои дори говорят за милиони. Хранителните дажби, които държавата десетилетия наред раздаваше на гладуващото население, обикновено стигаха само до елита.

Катастрофата обаче доведе до една положителна промяна, защото изведнъж бе станало ясно, че строго контролираното със сталинистки методи народно стопанство вече не може да осигури прехраната на населението. И за да оцелеят физически,

 

хората трябваше да вземат инициативата в свои ръце

 

Така в страната се появи черен пазар, който въпреки репресиите на режима бързо се разпространи във всички провинции. Севернокорейски търговци започнаха да прекарват нелегално от Китай храни и стоки за ежедневна употреба, които продаваха на нелегални пазари из провинцията. "В Северна Корея сега съществува една особено брутална форма на капитализъм, като от времето на Индустриалната революция в Англия. Човек може много бързо и лесно да се замогне, ако работи много, ако е достатъчно безскрупулен и безцеремонен и ако умее да манипулира другите. Но също толкова лесно е и да умреш от глад", казва Андрей Ланков от Сеулския университет в Южна Корея.

Според Сокийл Парк от неправителствената организация "Свобода в Северна Корея", за да оцелее в тази страна, човек трябва да нарушава законите. Това са му казали много бегълци от комунистическата държава, според които там с пари всичко можеш да постигнеш. Така например много севернокорейци давали подкупи на преките си началници, за да не ходят на държавната си работа, а вместо това да въртят някаква търговийка, от която изкарват много повече. "На практика докладът на

 

ООН призовава Пхенян да работи за легализирането

 

на тази търговска дейност в страната", казва Андрай Абрахамян, експерт за Корея в един от изследователските институти на Станфордския университет. Той смята, че севернокорейският режим е спрял да експериментира с реформите в икономиката някъде към края на 2015 г., когато се задълбочи ядреният конфликт между Пхенян и САЩ. Очевидно комунистическата държава е решила първо да циментира положението си в световната геополитика, преди да продължи с икономическите реформи.

Други наблюдатели обаче критикуват доклада на ООН. Независимият германски експерт за Северна Корея Мартин Вайзер посочва например, че докладът е писан въз основа на свидетелските показания на севернокорейски бегълци, които са оставени без всякакъв коментар. Вайзер цитира официален документ на севернокорейското Министерство на народната сигурност от 2009 г., в който ясно се посочва, че държавата ще преследва само онези търговски дейности, от които се извличат "прекомерно високи печалби". Този диференциран поглед към темата изобщо отсъства от доклада на ООН, смята експертът.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Колко медала ще спечели България на олимпийските игри в Париж 2024?