Светът се разтресе от започнатата от президента на САЩ "игра на нерви и мита". Ще фалират ли автомобилни заводи, ще поскъпнат ли чиповете и айфоните, какво ще стане с цените на храните, питат се държавници, предприемачи и обикновени потребители от Аляска до Сицилия, от Китай до Австралия.
Тръмп буквално счупи кутията на Пандора с новия си курс в международната търговия - протекционизъм чрез шоково вдигане на мита. На "топа на устата" са най-важните партньори на САЩ - Китай, Мексико, Канада и ЕС. Новините валят с шеметна скорост, като последната (засега) е, че ЕС ще отвърне на вдигането на ставките за алуминия и стоманата, очаквано през април.
Как ще бъде засегната България?
Вече има доста коментари на финансисти и икономисти, но не и официални позиции.
На 27 февуари от Лена Бориславова, депутат от ПП, е внесла два ключови въпроса към министъра на външните работи Георг Георгиев. Единият е какви са очакваните последици за българската икономика – по стоки и по индустрии, във връзка с обявеното от САЩ въвеждане на 25% върху вноса на стоки от ЕС от април. Вторият въпрос е каква ще е българската позиция при обсъждането на ответните мерки на ЕС.
Две седмици по-късно има отговор само на второто питане. От него се разбира, че „още е рано да се каже“, че МвнР „наблюдава внимателно ситуацията“ и че министър Георгиев се опасява, че следващият удар може да е срещу износа на чипове, използвани за развитието изкуствен интелект (застрашени били България и още 16 държави от ЕС). И това е всичко конкретно по темата.
На сайта на Министерството на икономиката в секцията "Международна търговия" вместо данни, анализи, таблици и графики зее голямо празно пространство.
Добре, че има статистики на НСИ и други източници на информация, та да се ориентираме какво търгуват помежду си САЩ и ЕС (в това число и България) и съответно кои сектори са уязвими.
Къде сме ние в голямата картина
Първото важно нещо е, че обменът ни със САЩ е сравнително скромен. През миналата година България е изнесла за Щатите стоки за под 2.2 млрд. лева. Не е впечатляващо - горе-долу толкова е българският експорт и към Сърбия.
За сравнение само за един ден през границите на САЩ с Канада и Мексико минават промишлени стоки за около 2 млрд. долара (поне преди шока с митата).
Износът ни за Румъния е към 7 млрд., а към Германия е над 12 млрд. лева.
И като става дума за мащаби, ето още данни: През 2024 г. ЕС е изнесъл стоки на стойност 531.6 млрд. евро за САЩ. Вносът е на стойност 333.4 млрд. евро. С други думи, нашият принос в общия експорт на ЕС отвъд океана е 0.2%.
Говори ЕБВР
Митата на Тръмп върху европейската стомана и алуминий може да доведат до намаляване на българския брутен вътрешен продукт с 0.03%, се казва в анализ на Европейската банка за възстановяване и развитие. Същият ефект се прогнозира още за Румъния и Словения.
Словакия, Унгария и Литва са сред по-уязвимите, защото имат по-съществена търговия с Щатите. България заедно с Румъния е застрашена най-вече заради покачването на ставките за стоманата и алуминия, смятат експертите на ЕБВР.
0.03% ефект върху БВП на пръв поглед не звучи толкова страшно. Но всъщност основният удар ще бъде понесен от само няколко сектора и за тях може да е унищожителен.
„Невралгични“ точки
Секторите, които ще бъдат най-засегнати от митата на Тръмп, са тези, които разчитат на метали - машиностроене, автомобилна индустрия, строителство.
По данни на Евростат водещи в износа на ЕС за САЩ са фармацевтичните продукти (с 22.5% дял), пътните превозни средства (9.6 на сто), промишлени машини и оборудване (6.4%). Всички те са мишени на Вашингтон.
Особена уязвима е Германия - тя е голям износител на автомобили и машини, като при това 30% от всички европейски стоки, които заминават за Съединените щати, са германски. Италия и Нидерландия са следващите застрашени, посочват финансовите анализатори.
Американският внос в Европа има по-различна структура. Водещи са петрол и нефтопродукти (16.1%), следват лекарствени и фармацевтични изделия (13.8%), машини и оборудване за енергетиката (9.2%), газ (5.8%).
Какво изнасяме отвъд океана?
Палитрата на експорта е широка – от слънчогледово семе, ламарина и ветеринарни препарати до чипове и софтуер.
"От САЩ купуваме изделия на отбранителната индустрия, газ и петролни продукти, фармацевтични и агростоки, а изнасяме електроника, компоненти, метали, инструменти, IT услуги. Основната част от нашия експорт не са крайни продукти, а компоненти, които се влагат в други продукти", коментира Иван Михайлов, директор на Американската търговска камара в България.
През 2023 г. начело в списък на най-продаваните в САЩ български стоки изскочиха „монети“ - на стойност към 212 млн. долара, почти една пета от целия износ отвъд океана. „В България има няколко големи производители на монети, някои от тях могат да работят и по договор, например с Федералния резерв, т.е. да произвеждаме и изнасяме нумизматични монети. Но това не е сектор, който е ключов за българската икономика и би могъл да доведе до някакво разклащане", смята Николай Ваньов, финансов анализатор.
Има обаче ключови сектори, който са сериозно застрашени. Пострада ли износът на Германия и на другите големи икономики в Европа заради търговски войни със САЩ, и ние ще го "отнесем" - както е известно, "Когато атовете се ритат, магаретата реват". Държавите от ЕС начело с Германия са основни пазари за нашите стоки.
Рисковете са особено големи за стотиците фирми у нас, които произвеждат системи, части и аксесоари за МПС - от седалки и тапицерии до фина електроника. Ако поточните линии за БМВ, Пежо, Рено, Фиат и т.н. в Европа закъсат, лоши времена чакат и нашите предприятия, произвеждащи за тях.
Цените и обикновените хора
Според проучване на CSB 56% от американците одобряват налагането на високи мита за китайските стоки, но не и за Мексико, Канада и ЕС. И още нещо важно – над 70% от анкетираните са наясно, че вдигането на налозите върху вноса ще доведе до скокове на цени и ще бръкне дълбоко в джобовете им.
Автомобилите ще поскъпнат средно с около 3000 долара заради промените в митата, изчисли неотдавна TD Economics, тъй като различните части пресичат границите на САЩ, Канада и Мексико няколко пъти, преди колата да бъде напълно сглобена. Цената на "Корона", любимата на мнозина мексиканска бира, също се очаква да скочи. Очертава се и търговска война между ЕС и САЩ за алкохола - която вещае по-скъпи водка и уиски.
Вдигането дори само на импортните мита за алуминия и стоманата може да отприщи същински ефект на доминото за инфлацията - не само Щатите, по целия свят. Тези метали са навсякъде около нас - в конструкции на сгради, в машини, в автомобилни брони и съдомиялни. Алуминият се използва къде ли не – в самолетни части и в ел. кабели, в съдове и домакинско фолио, в кеновете за бира, безалкохолни и енергийни напитки.
Още ефекти
"Шокът Тръмп" всъщност клати цялата световна икономика - защото отваря Кутията на Пандора, а когато във въздуха се носи страх, затваряне на граници, издигане на търговски бариери, недоверие и враждебност, предприемачите се свиват, отказват се от планове и инвестиции. Да не говорим за компаниите, за които на хоризонта се вижда призрака на фалита.
Факт е, че бъркотията е пълна – защото никой не може да предугади какво ще хрумне утре на Доналд Тръмп и обкръжението му и какви ще са ответните реакции на засегнатите държави. Борсите в САЩ са в паника, сривът на акции е кошмар за инвеститорите.
Хаосът е лошо нещо за нормалния бизнес, но пък е идеален за безскрупулните печалбари, които знаят как се лови риба в мътна вода.
От друга страна, действията и заканите на новия стопанин на Белия дом засега водят до спад на долара и на петрола. Което носи ползи за европейските фирми и потребители.
"Тръмп каза, че би искал в Европа да се продават повече американски селскостопански стоки. Това може да доведе до спад на цените в Европа, защото допълнителната конкуренция отвън може да свали цените", намират повод за оптимизъм икономисти.
Водещи стоки в износа на България за САЩ през 2023 г.,
No |
Описание |
USD,000 |
% | |
1 |
Монети |
211 983.6 |
18.6 | |
2 |
Медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти и апарати |
87 037.5 |
7.6 | |
3 |
Семена от слънчоглед, дори натрошени |
49 386.0 |
4.3 | |
4 |
Препарати от видовете, използвани за храна на животни: |
41 336.9 |
3.6 | |
5 |
Ламарини, листове и ленти от мед с дебелина, превишаваща 0,15 mm: |
35 939.0 |
3.2 | |
6 |
Пръти от желязо или от нелегирани стомани, горещоизковани, горещовалцувани или горещоизтеглени, както и тези, които са били подложени на усукване след валцуване: |
31 475.4 |
2.8 | |
7 |
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти: |
30 425.3 |
2.7 | |
8 |
Инструменти и апарати за измерване на течности или газове (например дебитомери, нивопоказатели, манометри, топломери) |
27 744.2 |
2.4 | |
9 |
Електрически трансформатори, статични електрически преобразуватели и др. |
27 084.2 |
2.4 | |
10 |
Медикаменти, приготвени за терапевтични или профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно: |
24 952.2 |
2.2 |
Водещи стоки във вноса на България от САЩ през 2023 г.
No |
Описание |
USD’000 |
% | |
1 |
Нефтен газ и други газообразни въглеводороди: |
106 902.3 |
18.9 | |
2 |
Въздухоплавателни превозни средства (например хеликоптери, самолети); космически превозни средства (включително спътниците) и ракети за изстрелване и др. |
46 355.9 |
8.2 | |
3 |
Части за апарати |
31 673.8 |
5.6 | |
4 |
Нефтен кокс, нефтен битум и други остатъци от нефт или от битуминозни минерали: |
29 790.5 |
5.3 | |
5 |
Интегрални схеми и електронни микрокомплекти: |
21 676.9 |
3.8 | |
6 |
Автоматични машини за обработка на информация и техните единици; магнитни или оптични четци, машини за записване на информация върху носители в кодова форма и машини за обработка на тази информация |
17 666.5 |
3.1 | |
7 |
Електрически телефонни и телеграфни апарати, апарати за телекомуникация чрез носещ ток или за цифрова телекомуникация; видеофони |
17 288.3 |
3.1 | |
8 |
Отпадъци и отломки от мед |
15 978.6 |
2.8 | |
9 |
Предаватели за радиотелефони, радиоразпръскване или телевизия; телевизионни камери; апарати |
15 778.9 |
2.8 | |
10 |
Пътнически автомобили и други автомобилни превозни средства, предназначени за превоз на хора, вкл. товаро-пътнически и състезателните автомобили |
14 072.5 |
2.5 |
Източник: Министерството на икономиката
(справката е за 2023 г., по-актуална няма)