Една малко позната част от Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне - член 6, влезе във фокуса на вниманието на COP29 (конференцията на ООН за климата) в Баку. 

Този текст се отнася до пазарите на въглеродни емисии - държавите могат да произвеждат замърсяване, ако купуват въглеродни кредити.  

Член 6 се появи на преговорите за климата в Париж през 2015 г., където световните лидери се споразумяха за важна цел - глобалното затопляне да се удържи до под 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Идеята му е да се създадат

пазари за търговия с въглеродни емисии,

Две решения, свързани с функционирането на въглеродните пазари, бяха приети на заключителното пленарно заседание на СОР29 в Баку. 

Двата документа по чл. 6 на Парижкото споразумение са основа на споразумение за пазара на въглеродни емисии. Има още технически въпроси за изчистване през 2025 г., но решенията от Баку са сериозна стъпка. 

Въглеродните кредити се създават чрез проекти като засаждане на дървета или генериране на енергия от възобновяеми източници, които спестяват изхвърлянето в атмосферата на определено количество емисии. Един въглероден кредит е равен  на компенсирането на един тон въглероден диоксид или еквивалент на въглероден диоксид. Държави и компании могат да купуват тези кредити, за да компенсират емисиите, отделени при дейността им, и по този начин да постигнат климатичните си цели. 

Член 6 предлага два начина за тази търговия. Единият е държавите да се договарят помежду си за правилата за сделките с въглеродни кредити. Някои страни вече подписват споразумения за това - например Сингапур с Филипините, Коста Рика с Шри Ланка, Швейцария с Гана, Перу и Украйна.

При втория вариант се създава международен пазар, управляван от ООН, чрез който всеки може да закупи кредити.

Държавите биха могли да

генерират въглеродни кредити чрез проекти,

насочени към постигане на собствените им климатични цели като например затваряне на работещи с въглища централи. Играчи от частния сектор или други страни, които са големи замърсители, биха могли да закупят кредитите, което ще им позволи да отделят определено количество въглероден диоксид или друг парников газ. Предприятията, които замърсяват много, ще бъдат важни клиенти.

Парите от генерираните кредити ще се използват за местни проекти - например инсталиране на соларни панели или електрифициране на обществения транспорт.

Цената на тон въглерод ще се променя на пазара, което означава, че колкото по-висока е тя, толкова повече ще спечелят зелените проекти чрез генериране на нови кредити.

След като бъде финализиран, член 6 може да намали разходите за изпълнение на националните планове за климата с 250 милиарда долара (около 236 милиарда евро) годишно според оценки на ООН. След това председателството на COP29 ще насърчи страните да участват в търговията с въглеродни емисии.

Но не всички са оптимисти 

„Не е добър знак с откриването на COP29 да се легитимират пазарите на въглеродни емисии като решение на проблема с изменението на климата“, смята Илан Сугман, директор за Латинска Америка и Карибите на глобалната група за борба с изменението на климата 350.org. „Те ще увеличат неравенствата, ще нарушат правата на човека и ще възпрепятстват реалните действия в областта на климата“, опасява се природозащитникът. 

„Има много съмнения дали кредитите са действието това, което се твърди,“ казва Мълдър от Carbon Market Watch.

Одобрението на член 6 „представлява нарушение на правата на човека и на изконните права на коренното население. „Превръщането на опазването на околната среда и биоразнообразието в стока пренебрегва свещената стойност на тези елементи за местните общности“, коментира Нинава Хуни Куи, президент на Федерацията на народа хуни куи от щата Акре, Бразилия.

Иса Мълдър, експерт по световните пазари на въглеродни емисии в изследователската група Carbon Market Watch, казва, че идеята на член 6 е страните да намерят най-евтиния начин за намаляване на емисиите. Чрез търговията с въглеродни кредити намаляването на глобалното замърсяване става по-евтино и по-ефективно. Но има и проблеми, например когато местните общности нямат право на глас и заради "зелен" проект се налага да бъдат изселени другаде, казва Мълдър (такъв е случаят, когато схема за въглеродни кредити предвижда залесяване на терени, обитавани от коренното население. 

Неслучайно генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова преговарящите да „се договарят за правила за справедливи, ефективни въглеродни пазари“ и

„да не оставят място за привидно зелени действия и заграбване на земя“

„Опасяваме сме, че в споразумението липсва адекватна защита на правата на човека и че то подкопава целите на Парижкото споразумение, вместо да ги подкрепя. Ако тези опасения не бъдат решени, търговията с въглеродни емисии може да изземе мястото на истинските и така необходими ангажименти за финансиране на климата“, Дейвид Никълсън, главен служител по климата в Mercy Corps, организация с нестопанска цел, която работи по бедността, климата и други въпроси.
 

По материали от чуждестранния печат