70 милиона лева от Националния план за възстановяване и устойчивост и по програмата за развитие на човешките ресурси за новия програмен период. Това изобилие от средства обещават на социалните предприемачи у нас от министерство на труда и социалната политика за периода до 2027 г. Ако се вярва на обясненията на чиновниците, пред социалните предприятия – които наред с печалба целят да бъдат социално полезни, ще се отворят много нови и хубави възможности. За шепа социални предприятия това вероятно ще бъде така.
Уви, в новите схеми за финансиране на социалната икономика се оглеждат провалите на няколко правителства и несвършена работа, която води и до ограничаване на възможностите за финансиране. Какво е залегнало като финансиране на сектора по линия на средствата от ЕС и кой ще има достъп до него?
Специалният закон за подкрепа на предприятията не работи
Наличната обща сума за финансиране на социалните предприятия за новия програмен период и по линия на плана ва зъвстановяване на първо четене звучат респектиращо. Внимателният анализ на условията за участие обаче показват множество дефицити в провежданата дотук публична политика в подкрепа на сектора. На фона на общия брой потенциални предприятия, заинтересовани от схемите, обемите всъщност са малки. Ясно се вижда и че проектният принцип на финансиране само донякъде може да компенсира липсата на работещ Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика.
12 274. Толкова са по данни на НСИ за 2019 г. броят на фирмите и организациите със социална цел у нас. В бройката се включват 1972 кооперации и 10 302 неправителствени организации, регистрирани в обществена полза. На фона на този голям кръг заинтересовани лица – субекти на социалната икономика, в създадения специален регистър на социалните предприятия по реда на специалния закон има регистрирани числом и слово едва 35 предприятия.
Тази нищожна бройка е най-голямото доказателство, че във вида, в който съществува, законът е неработещ. Социалните предприемачи видно не разпознават нуждата да се регистрират по закона, като основната причина трябва да се търси в малкото ползи, до които води включването в регистъра. Частта от закона, посветена на насърчаването на социалната икономика, е изключително пожелателна, като една от малкото конкретни мерки е поддържнето на отличителна сертификационна марка на стоките и услугите, създавани от социалната икономика. В Българя не бе въведен широкоразпространените в други страни компоненти на подкрепа от националните бюджети – диференцирано ДДС, запазен малък дял от обществени поръчки, субсидии и др., се изтъква в плана за възстановяване и устойчивост.
В МТСП признават, че броят на регистрираните предприятия е много малък, като постоянно изтъкват, че процедурата за кандидатстване всъщност е много облекчена. Така косвено излиза, че вината за слабия интерес към регистрацията е предимно на социалните предприятия.
По-сериозният проблем тук е в липсата на основания МТСП да се застъпи пред финансовото министерсто за въвеждането на по-сериозни стимули за развитие на социалната икономика.
„Ако трябва да осигурим необходимите инвестиции в социалните предприятия през грантови схеми, следва да насочим за този разход огромни обеми. В момента не можем да ги обосновем. По регистъра на социалните предприятия не е създадена необходимата информация, която да обоснове възращаемостта на социалните инвестиции чрез социално предприемачество“, обясни на уебинар, организиран от Reach for Change Петър Начев, директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ в МТСП.
Така схемите в момента са ограничени и като обем, и като адресат, като по-сериозно от тях ще могат да се възползват само 35-те регистрирани социални предприятия. От подробното описание на единствения залегнал проект по плана за възстановяване и устойчивост с общ бюджет от 26,7 млн. лв. става ясно и, че голяма част от средствата ще отидат за закупуване и оборудване на помещения и за компенсиране на друг недъг в политиката – липсата на децентрализация.
Голяма част от парите ще отидат за помещения и консултантски услуги
10,9 млн. лв. – 40% от целия наличен ресурс по плана за възстановяване, ще отидат за закупуване и оборудване на помещения и изграждане на 6 фокус-точки. Фокус-точките ще са разпределени по райони на планиране, като ще разполагат със специалисти и ще могат да работят на регионално ниво с представителите на сектора. Ще се предоставят консулнатски услуги, обучения, ще се търсят връзки с бизнеса. Към фокус-точките ще има оборудвани и модерни помещения за продажба на стоките, произведени от социалната икономика.
Като втора част по проекта е предвидено малкото официално регистрирани предприятия да бъдат обследвани по специфична тема – нуждите от дигитализация, като за всяко от тях ще бъдат изготвени доклади. На базата на това проучване ще се прецени като цяло какви са нуждите на социалните предприятия от нова техника и дигитализация на процесите и съответно ще бъдат обявени поръчки с прогнозна стойност 9 млн. лв. Към момента не е ясно как точно ще се разпределят те по предприятията и каква част от кооперациите, предприятията и НПО-тата ще могат да се възползват от тях. „Не става въпрос само за закупуване на принтери и мишки, ще се инвестира в съвременни софтуери, AI, 3D – скенери и принтери, нови производствени линии и организационни модели на работа“, коментира Начев.
Проектът по ПВУ има и втори компонент – с бюджет от 3,1 млн. лв., за изграждане и пазарно интегриране на дигитална платформа, която да служи като платформа за колективно пазаруване и едновременно с това за връзки с бизнеса. В сумата са включени и разходи за участия в изложения, анализи, средства за управление на проекта.
Средствата от ЕС се използват и като морков, и като тояга
Ограничен кръг от представители на сектора на социалната икономика ще може да кандидатства и по предвидените схеми по програма „Развитие на човешките ресурси“. Очаква се през септември, 2023 г. да бъде обявена схема за подкрепа на социалните предприятия в размер на 22 млн. лв. За нея ще могат да кандидатстват между 50 и 100 съществуващи или новосъздаващи се социални предприятия. Парите няма да са отворени за нерегистрирани по закона представители на сектора на социалната икономика. Така с европейските средства на практика МТСП се опитва да подбутне кооперации и неправителствени организации все пак да положат усилия да се впишат в регистъра. Финансиране за социални предприемачи ще бъде възможно и по схема за насърчаване на самонаемането – с общ бюджет от 20 млн. лв. Ще бъде реализирана и малка схема в рамките на „Младежка инициатива АЛМА“, като 100 представители на уязвими групи ще получат възможност да стажуват в друга европейска държава.
Какво ще се случи реално при изпълнението на тези схеми предстои да видим. В МТСП обещават още по-добри възможности, но за другия програмен период, като междувременно на базата на анализите и опита ще се прави опит за оценка на въздействието на Закона за предприятията на социалната икономика и социалната солидарност. Предполагаемо той ще бъде сериозно измненен, а възможностите за подкрепа – увеличени. Цената на забавянето е за сметка на цялото общество. Социалните предприятия реинвестират минимум 50% за социални дейност, наемат хора от уязвими обществени групи, осигуряват интеграция и произвеждат висока добавена стойност за обществото. Истината е, че у нас те не са силни, като виновници могат да се търсят дълго, но какво от това.
