Има две хубави новини около тегавата парламентарна рулетка, която се изниза. И двете засягат изборното законодателство. Има, разбира се, и около 200 лоши новини, щото България е самолет, в който пилотите са неадекватни, а пасажерите спорят как се кара тая машина.
Хубаво е, че за първи път депутати се заеха с Изборния кодекс в началото на новия парламент - всички промени досега се правеха набързо, в последния момент, напук на всякакви там Венециански комисии, и така съвсем объркваха правилата на изборната игра. Разбира се, този плюс на законодателите е леко двусмислен - 45-ото НС наистина стартира с Изборния кодекс, но в същото време го направи с ясното съзнание, че ей сега ще се спомине, че това може да е и последният законодателен акт.
Втората положителна новина е, че някакви промени все пак бяха приети. Почти всички предложения, които бяха депозирани в деловодството на НС, бяха чакани, а когато НС реагира на някаква обществена необходимост - в случая, промени в изборните правила - това няма как да не е хубаво. Бойко Борисов свърза промените с пословицата: “Който нож вади, от нож умира”, но в момента Борисов не може да се коментира сериозно. Той е само забавен. А освен това - в промените на изборните правила няма никакъв нож - има
козметика на изборното законодателство
Под знамето на законодателния лифтинг могат да минат прехвърлянето към президента на правомощията по назначаването на нов ЦИК с намален състав, допускане на видеонаблюдение след изборния ден и преминаването към почти всеобщо гласуване с машини. Последната промяна показва, че законодателят не е имал време да обмисли малко по-задълбочено изборния процес. От една страна, сегашните законодатели очевидно искаха машинното гласуване тотално да замени хартиеното - тази идея се появи всъщност през последните години от управлението на ГЕРБ, а дотогава машинното и дистанционното гласуване се разглеждаха като надграждащи хартиеното, т.е. да се даде още един начин, по който избирателите да дадат своя глас. Сега депутатите свършиха работата наполовина. Машини ще има навсякъде, дори и в чужбина. Но няма да има в малките секции. А хартиените бюлетини ще се отпечатат (колкото са избирателите) за всеки случай - ако се счупи някоя машина. Т.е. депутатите премахнаха хартията, но бюлетини пак ще има.
Лифтинг е и възстановяването на старите правила за образуване на избирателни секции в чужбина, които действаха до 2017-а. Безспорно това е добре, тъй като наистина ще улесни образуването на секции зад граница и гласуването, разбира се. Но това също е козметика. През 2017-а гласуваха 120 хил., през април гласуваха 170 хил., но истинският пробив ще бъде възможен само и единствено, ако се въведе дистанционно електронно гласуване. Или поне гласуване по пощата. Защото зад граница живеят 2.1 млн. българи. Но такива промени няма да има.
Сериозните промени се отлагат
Под сериозни промени може да се разбират само онези текстове, които бяха поставени на референдум през 2016-а и бяха одобрени с мнозинство между 61% и 72%. Това са: 1. мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, 2. задължително гласуване на изборите и референдумите и 3. държавна субсидия за партиите от 1 лв.
Защо тези промени са сериозни е ясно - защото променят коренно правилата на избор, финансирането и отношението на гражданите към процеса.
Сериозни са и промените, които не бяха допуснати до референдум - дистанционното електронно гласуване и пряк избор на местните шерифи. Защо пък това е сериозно - защото това е демокрацията - да дадеш разнообразни начини за избор на гласуващите и да увеличиш периметъра, по който суверенът може да вземе отношение.
От 6-те предложения на Слави преди 5 г. имаше само едно, което беше спорно - съкращаването на депутатите от 240 на 120. Няма никакво значение колко ще са депутатите - 240, 180, 120 или 100. Смисълът на тези 240 е исторически, а освен това тази цифра не е свързана с населението на страната, но кореспондира пряко с избирателната бариера от 4% и минималния състав на ПГ. 120 не кореспондира с нищо освен със стихотворението на П.П. Славейков “120 души”. Знаете го: “Сто двадесет души те бяха на брой. И паднаха всички при първия бой…”
Да видим какво става със сериозните промени на Изборния кодекс.
Нищо
Хората на Слави записаха в преходните и заключителните разпоредби на новия ИК, че мажоритарни ще са "първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон". Това е нищонезначещ текст, тъй като само Господ и старите баби във Фейсбук знаят кога ще са следващите редовни избори - може да са след 4, след 5, след 10 или кой знае колко години. Сега имаше редовни парламентарни избори, а предните бяха през 2009-а. В кодекса не бе записано, че следващите избори ще са мажоритарни.
Докато се чудехме защо ИТН отлага решението за мажоритарните избори, върху което проведе национален референдум и изгради партията, се случиха две неща - първо, ГЕРБ нагло се възползва от подадената топка и отигра положението с псевдозаконопроекта си за мажоритарен вот. Прашясъл проект, който и преди години, и сега служи само за едно - да плаши гаргите. И второ - ИТН измисли причина, заради която не се съобразява със себе си и с референдума и отлага мажоритарните избори - реши, че трябва да мине преброяването на населението през септември, да се види как стоят нещата и да направи качествено райониране на едномандатните райони, а не някакъв тъп джеримандъринг, който да обърква такова просто нещо като преките избори за личност. Между другото хората на Слави решиха, че и техните идеи от 2016-а са просто прашясали, примерно дълго работената карта, която дели българите в 240 едномандатни района, която те направиха за референдума, сега не ставала, щото не знам какво се е променило.
Всичко това е несериозно
Очевидно ИТН се страхуваше, че ако въведе сега мажоритарни избори, ГЕРБ ще спечели примерно 200 победи в едномандатни райони. Може и да спечели. Но след това няма да спечели мнозинство, а българите ще се научат да избират. Това не са предположения. Предположение е да мислиш, че с действащата пропорционална система нещо може да се промени - там не избираме, а одобряваме назначени депутати.
Странно или не, никой в този парламент не говори за задължителното гласуване. То вече съществува в нашето законодателство, но не води след себе си до никакви последици. Парламентът не коригира този нонсенс.
Съвсем ясно е, че никой няма да се бори и за държавна субсидия от 1 лв. На хоризонта не се вижда парламентарна сила, която да поддържа това решение на суверена. И това е разбираемо. В България, както и по целия ни познат западен свят, партиите не са това, което бяха преди 50 г. В Обединеното кралство и Австралия например членовете на основните партии са 1/8 от тези, които са били във втората половина на миналия век. У нас БКП имаше 1 млн. членове, сега БСП казва, че има 80 хил., но това не е много сигурно. СДС беше достигнал до 70 хил., сега няма и 5 хил. Членовете на ДПС намаляха с 20 000 души. Всички партийци в страната, ако се съберат накуп, едва ли ще са над 300 хил.
По старомодния начин - с членски внос и дарения, няма как да стане финансирането нито тук, нито в Англия. Затова партиите по цял свят измислиха друг начин - да вземат готови пари от държавната софра, с най-нелепия мотив в света - за да не се корумпират, като вземат от богати бизнесмени. Ужас някакъв. И смятате, че някой може да промени тази порочна система?
Дотук с идеите, които минаха през референдум
Има напредък около създаването на изборен район “Чужбина”. Такъв 32-ри МИР бе създаден. Защо? За да могат българите в чужбина да гласуват за конкретни лица, а не просто за партии. Само дето не бе приета методика, т.е. не ясно колко конкретни лица ще избират. Депутатите решиха броят на 240-те мандата да се определя през приложение 1 на ИК, т.е. да се запази начинът, по който се определят мандатите. Това означава, че се запазва изискването най-малките райони в страната да остават с 4 мандата. Мандати за 32-ри МИР няма да се вземат от Видин, Габрово, Кюстендил, Перник, Разград, Силистра, Смолян, Търговище, Ямбол. Което пък означава, че мандатите за чужбина ще се вземат от големите райони. От София, от Варна и Бургас.
Гласуване по пощата или по интернет явно няма да има скоро - тая работа се прави бавно и с мисъл, дотук едва ли ИТН е напреднала по въпроса, идеи има само в "Демократична България". А и се видя - няма консенсус в парламента. Корнелия Нинова казва, че “държавата ни не е готова за гласуване електронно или по пощата“. Борисов твърди, че “въвеждането на гласуване по пощите ще доведе до касиране на изборите”. ДПС е за дистанционно гласуване, ама много внимателно да се прегледа тая работа, щото… Факт е, че гласуване по пощата нямаше как да се направи за избори през юли - и децата знаят, че гласуването по пощата започва поне месец ПРЕДИ датата на изборите, а за да гласуват българите в чужбина по пощата, е добре София да знае къде са адресите на българите в чужбина, но повярвайте - София няма идея. Т.е. добре е да има някаква активна регистрация.
И така - сериозната изборна реформа ни подмина за пореден път. Слави казва, че тя ще стане, когато избирателите дадат мнозинство на здравите сили. Т.е. на реформаторското мнозинство. На този етап обаче не е много ясно дали "реформаторското" мнозинство въобще желае да направи изборна реформа.
