Не изглежда, че депутатите имат желание да сменят състава на Централната избирателна комисия (ЦИК). За това се чуха призиви след предизборния скандал с машинното гласуване, който комисарите използваха като основание, за да отменят употребата на машини на първия тур на местните избори. Директно за това заговори и премиерът Николай Денков след вота, а преди първия тур политиците от ПП-ДБ, които го издигнаха на поста, протестираха срещу премахването на машинния вот - както в съда, така и на улицата пред ЦИК.
В управляващото мнозинство обаче няма нито разбирателство по темата, нито ентусиазъм да се предприемат стъпки в тази посока. Това се разбра, докато се обсъждаше законопроект на "Възраждане", с който се предлагаха промени в Изборния кодекс. Най-същественият момент в проекта беше искането на националистите съставът на ЦИК да се увеличи от 15 на 25 души, както и да се обнови така, че да отразява съотношението на политическите сили в настоящия парламент. От "Възраждане" отдавна говорят за това, тъй като те са лишени от представители в комисията. В същото положение се намира и "Продължаваме промяната". И двете са парламентарни формации, които имат право да излъчват членове на ЦИК. Настоящият състав на ЦИК беше избран през 2021 г. от парламент, който беше разпуснат още същата година. Така се получи едно странно изкривяване - в комисията имат представители политически сили, които вече дори не съществуват - като коалицията ИБГНИ, а по-наскоро влезлите в парламента формации нямат такива.
Законопроектът беше отхвърлен, но дебатът по него извади на повърхността настроенията в парламента за това какво да се прави със замесената в скандала с машините ЦИК. Срещу предложенията на националистите се изказа Антоанета Цонева от ПП-ДБ, която изтъкна, че те не решават основния проблем на изборната администрация – това, че тя се подбира на квотен принцип от партиите, което я излага на опорочаващо политическо въздействие. Цонева настоя, че трябва да се работи за професионализацията на ЦИК и отърсването й от партийното влияние.
По време на дебата обаче бяха напомнени думите на премиера Денков, че трябва да се смени съставът на ЦИК, тъй като е избран отдавна, при съвсем друга политическа ситуация, и не отразява реалността в момента. Иначе казано, той също смята, че системата на партийните квоти трябва да се запази, като просто се обнови според сегашния състав на парламента. Ясно е, че той няма да заговори за това публично, без да го е съгласувал с ПП, към която принадлежи. От разминаването между коментара на Денков и изказването на Цонева се видя, че в самата ПП-ДБ няма разбирателство за това по какъв начин да се подходи спрямо ЦИК.
Няма такова и с ГЕРБ. На Цонева опонира Петър Николов - депутат от формацията на Бойко Борисов, с която десните си партнират в управляващото мнозинство. "Откъде ще дойдат тези експерти, които нямат собствени политически пристрастия? Кой ще ги назначи – правителството, президентът, Светият синод, руското или американското посолство?", недоумяваше той. Николов нарече ПП-ДБ "царете на двойния стандарт" и намекна, че говоренето за професионализъм всъщност прикрива желанието на десницата тайно да прокара свои кадри. "Скрито, през някакви неправителствени организации, да пробутваме кадрите си, като ги представяме за независими експерти, не е демокрация и не е добра практика. Вашата политическа сила, когато сте в управлението, се държите все едно ще векувате, а като сте в опозиция, ставате революционери", нападна той ПП-ДБ.
Цонева се защити, че няма друг колективен държавен орган, който толкова скрупульозно да отразява съотношението на силите в парламента, като ЦИК. "Това е изостанал подход, политизация на изборната администрация", възнегодува десният депутат. И се оплака, че ДБ има само двама комисари, които трябвало да се борят в ЦИК с "едно кораво мнозинство, което преминава през изборния процес като танк", както тя се изрази. "Ние не се борим те да станат повече, а да има неутралност, предвидимост и професионализация в дейността на този орган - не да осигурим мнозинство, което да слуша онова, което бихме искали", каза Цонева. Според нея това става успешно в другите държавни регулатори. За разминаването между премиера и тезата, която защитават с нейните колеги в ДБ, тя обаче си замълча.
Конкретно предложение дойде от Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС. Той оглавяваше парламентарната правна комисия при последното пренаписване на Изборния кодекс, когато беше обезсмислен машинният вот. Чолаков посъветва колегите си да се успокои дебатът по въпроса, като се създаде работна група или подкомисия, която да анализира изборното законодателство и да обсъди висящите казуси около изборната система.
Тъй като засега няма други проекти за промени в Изборния кодекс, вероятно колегите му ще приложат точно този подход. Още повече, че така се дава възможност парливият казус да се отложи във времето и да се дискутира зад закрити врати, а не пред обществеността, която вече е свръхчувствителна към недъзите на изборната система.
