Пореден ремонт на Изборния кодекс, най-вероятно още преди края на годината, се задава след огромния скандал с машинното гласуване. В изборния ден политиците започнаха да говорят, че са нужни бързи законодателни промени преди следващите избори, каквито и да са те, при това точно в машинния вот. Той беше скандално отменен от Централната избирателна комисия (ЦИК) буквално в последния момент заради информация от ДАНС (все още непубликувана официално – бел.а.), в която се поставя под съмнение сигурността на устройствата.
В тази посока се изказа пред медиите председателят на парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС), след като гласува днес, при това без репортерите дори да повдигат темата. „Мисля, че отговорността на политическите партии и коалиции в парламента е да се седне и да се говори за сериозни промени в Изборния кодекс, така защото веднъж насетне темата за техническите средства за гласуване да бъде изчистена и решена, и да не разделя повече, защото предстоят и занапред избори“, енигматично заяви той.
Той не уточни какво има предвид, когато казва, че въпросът за машинния вот трябва да се реши „веднъж насетне“. Но посочи, че законовият ремонт трябва да се направи още тази година, а не да се чака да дойдат следващите избори.
За промени в Изборния кодекс спомена също и съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов. Той обаче беше по-категоричен от Желязков – напомни, че срещу машинния вот се водеше „една дълга и неумолима война“, както се изрази, от политически сили, които искат да обяснят своите изборни загуби.
Иванов изтъкна, че хартиената бюлетина дава възможност за най-различни манипулации, злоупотреби и грешки. „Трябва да отстояваме това постижение (машинното гласуване - бел.а.)“, обобщи той. Десният политик допълни, че работата по кодекса трябва да започне след балотажа.
Последните промени в Изборния кодекс бяха направени миналата година. Те предизвикаха страхотен политически скандал и обществено напрежение, защото именно чрез тези поправки, прокарани от ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП, машините бяха превърнати в принтери, с което и машинното гласуване се обезсмисли. Всъщност, манипулациите в софтуера на машините, за които се спекулира от миналия петък насам, стават безпредметни, тъй като вече вотът на избирателите не се съдържа в паметта на устройствата, а се разпечатва като хартиени бюлетини, които се броят от избирателните комисии.
РАЗКАЗ ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Росен Желязков сподели накратко и своята гледна точка за събитията от миналия петък, когато се разрази скандалът. Той разказа, че "материалът", както определи информацията от ДАНС, е бил адресиран до президента, Народното събрание (тоест, до него като председател на НС - бел.а.), Министерския съвет (който в онзи момент се управляваше от кадъра на ГЕРБ-СДС Мария Габриел, тъй като премиерът Денков беше в Брюксел - бел.а.) и ЦИК.
Желязков напомни, че за 12 часа беше планирано пленарно заседание на парламента, преди което, както обикновено, се събрал председателският съвет на Народното събрание, в което участват представители на парламентарните групи. Такива от ПП-ДБ не са присъствали - десните предварително бяха обявили, че няма да се включат в това пленарно заседание, за което настояваха ГЕРБ-СДС и ДПС.
"Като се запознах с материала и след разговор с председателя на ЦИК (Камелия Нейкова - бел.а.), счетох за необходимо да запозная политическите сили с него. На съвета, на който не присъстваха представители на ПП-ДБ, не е обсъждан материалът, не са взимани решения", каза Желязков.
Той не обясни дали е потърсил ПП-ДБ, които бяха пряко засегнати от случая, тъй като все пак отговарят за правителството, което информацията на ДАНС косвено атакуваше. Факт е, също така, че именно след председателския съвет, за който шефът на парламента твърди, че не е взимал решения, участвалите в него политици (като Делян Пеевски от ДПС - бел.а.) излязоха с искания незабавно да се отмени машинният вот. Така и стана.
Още по темата:
