- Как ти се отразиха последните 9 месеца? 

- Отразиха ми се зле, от една страна, защото спряха концертите, фестивалите, на които свирехме и си изкарвахме хляба преди пандемията. Ние сме много пътуваща група и от 31 години се въртим на колелото на живота. Свирим на всевъзможни веселби, фестивали, бирфестове, мотосъбори, клубове, частни партита, рождени дни, дори на сватби. Сега само гледам снимки и си спомням какви яки купони въртяхме. От друга страна обаче, тази принудителна ваканция ми помага да свърша неща, които отлагам с години. 

- С какво се занимава един музикант по време на епидемична обстановка?

- Занимавам се в домашното ми студио, пиша песни и други неща, слагам изолация, мажа, работя по двора, организирам записи на нови парчета, правя подобрения в нашия клуб Patches Blues Bar, имам 12-13 нови парчета за нов 20-и албум. Но най-хубавото, което успях да направя, е подготовка за издаване на концертен албум "Васко Кръпката и ПББ - 30 години на Пътя". Това е един чуден концерт, който направихме миналата година в зала "Универсиада", записахме и заснехме. Получи се страхотен спектакъл с 30-тина стари и нови песни. Надявам се за Коледа да го държа в ръцете си и това ще бъде най-чудния коледен подарък за мен и за всички съучастници. Ще бъде много красиво юбилейно издание на двоен CD и DVD. 

- Написа ли „Коронавирус блус“ или нещо подобно?

- Написах доста парчета - за мътната вода, която ни залива отвсякъде, за американската виза, която много хора сме мечтали, за стария компас, за живота на пътя, за самотния вълк, нещо като продължение на темата за кучето на крайния квартал... Едно парче, посветено на Буги Барабата, който се пресели към вечните ловни полета, базирано на негови крилати лафове, както и на доста пандемична песен, казва се „Не се продава” и в нея се пее „когато някой ден изляза от затвора, ще прегърна свободата и няма да я дам!” Най-мракобесното парче се казва „Нова историа Бг”, има 15 куплета и 3 припева, направо кърти!

- Какво мислиш за мерките на правителството срещу вируса?

- Нямам представителство нито в парламента, нито в правителството, нито в президентството, но и никак не искам да съм на тяхно място в тези трудни за всички времена. Едно съм сигурен, нашите управляващи нямат толкова акъл, че да измислят този вирус, и не ги обвинявам за това, както правят много хора. Смятам, че демокрацията е свобода и отговорност. Вярвам, че в трудни времена трябва да сме по-задружни и да оставим на заден план лошотията, а да сме по-човечни, защото обстановката е трудна за всички. Пък като дойдат избори, да накажем лошите мутри и ченгета, които ни спъват 31 години и да гласуваме за нови, по-културни, по-красиви, по-умни, и най-важното - несвързани със старите структури управляващи.

- Обществото се е разделило на вярващи и невярващи в опасността от вируса. А мерките на правителството се коментират от две гледни точки - хуманистична и икономическа. Едната гласи „няма по-голяма ценност от човешкия живот“, а другата „А за какво ни е този живот, ако всичко фалира?". Твоето място къде е по тези оси?

– Уф, е как пък все намираме начин да се разделяме, и то толкова поляризирано, че приятели, братя се изпокарат и не си говорят с години... Как пък нашето общество не се обедини веднъж! Като се видяхме свободни, след като падна Стената, все ще намерим да се разделяме за нещо, а колко послушни бяхме, като нямахме право на собствено мнение... Направо ми се повдига понякога, като чета и слушам новини. Аз винаги вярвам. Моето място е да съм „синя каска”. Двама като се карат, аз ги разтървавам. В случая не съм на страната на мангър-мрънкачите и неверующите, защото виждам какво се случва по широкия свят. Никога не забравям, че живеем в по-добрата част на земното кълбо, и се радвам, че България се съобразява с нормалния, а не с Третия свят. Така че нося маска, пазя дистанция не защото ме е страх от смъртта, а защото не искам да съм в тежест на днешните ни герои – медиците. Там е мойто място, при медиците... нали съм Доктор Блус (намигане).

- Можеш ли да коментираш мерките на Министерството на културата в помощ на свободните артисти, към които и ти принадлежиш?

- Не! Смятам, че свободен артист е онзи, който не чака на Министерството на културата. Представяш ли си Мик Джагър, Джими Хендрикс, Дейвид Гилмор и прочие да чакат помощи от някакво министерство? 

- Преди няколко години ти написа във Фейсбук едно „прощално писмо“ до подалия оставка от поста председател на Комисията по култура Слави Бинев. Вече три години и половина начело на същата комисия е друга известна с действията си в българската култура личност - Вежди Рашидов, творец - за разлика от Бинев. Творец е и сегашният министър. Това по-добре ли е за културата? 

- От време на време пиша някакви протестни писма и май понякога хваща дикиш. Рашидов сигурно е творец, не знам и не ме интересува, но всички го видяхме как "Мултигруп" му даваха някаква награда, което не беше никак културно според мен. За сегашния министър не знам нищо и не мога да кажа. Както вече казах, смятам, че рокаджиите са далеч от министерствата. Културното министерство според мен трябва да се погрижи за класиката, за театъра... ние все ще се оправим! Вярвам, че нашата публика е нашето министерство и така е най-чисто и честно.

- На протестния концерт в края на септември призова „Пазете се от вируси и комунисти!“. За вирусите е ясно, но няма маски, които да пазят от комунисти. Не знам и как да се дистанцираме социално от тях - те са и сред управляващите, и в опозицията, и сред независимите, и сред балансьорите? 

- Много е лесно. Като дойдат изборите, отваряме интернет и четем. Сега поне има отворени досиета и прочие история на човека, който си е платил с нашите пари да го дават на телевизора и да омайва със сладки приказки. Четеш му историята и преценяваш дали да му вярваш. На всички избори съм гласувал за необвързани с БКП хора, последните години тези хора хич и не влизат в управлението. Чудя се как може народът толкова години да гласува за ченгета и всякакви „бивши”, и за техните деца и храненици.

- Имаш ли обяснение защо след 30 години сме в това положение?

- Първо да кажа, че не смятам положението за чак толкова лошо, колкото злите езици говорят. Според мен у нас се случиха и много хубави неща въпреки мафиотската ни кагебарска демокрация. Вярвам, че в България този, който има знания, умения и идеи, може да просперира. Познавам такива хора, обкръжението ми е от такива.

Но иначе... В началото на 90-те пуснаха бухалките, за да спрат ентусиазма на можещите и умеещите да работят и да развиват частен бизнес. Настъпиха свободните медии и вместо тях наложиха няколко ченгесарски. Премахнаха от музикалните щендове набиращата скорост българска музика - народна, рок, поп, блус, джаз, и напълниха България с чалга. Напомпаха повечето медии с тази пост текезесарска халтура. В най-гледаното тв време един бръснатоглавец облъчваше простолюдието с неговите извратени послания... А помните ли разгологъзения билборд на паметника "Левски" на един гей-ромски извивач? Уф, чак ми се вгади, като си спомня. Все така наречените „активни мероприятия” за настройването на общественото мнение, защото общественото мнение решава изборите. Ето ви го резултата. България я управлява Бай Мачо. Това е моето обяснение. 

- Наскоро ВМРО се опита да прокара законопроект за задължителни квоти за българска музика в ефира. Появиха се даже заглавия „Музикалният бранш подкрепи…“. Какво не достига на българската музика, за да има нужда от подобни мерки? 

- Принципно съм против задължителните неща. Особено в изкуството. Но някак си ми се иска да звучи в ефир повече Валя Балканска, Янка Рупкина, Ваня Костова, Георги Минчев, Милена, Валди Тотев, Стефан Вълдобрев, "Подуене блус бенд" ....и много други музиканти и певци, които правят хубави песни. Струва ми се, че всичко може да се прави, ако се спазват неписани закони и музикалните редактори наблегнат на повече българска, ама не елементарна, направена на компютър без участието на нито един музикант, а стойностна, умна и красива българска музика.

- Кои музиканти (живи и мъртви) би събрал в идеалната за теб блусрок група - вокал (хармоника), китара, клавир, бас, барабани? 

- На барабаните Джон Бонъм, на баса Уили Диксън, на пианото Били Престън, китари Джими Хендрикс, Рори Галагхър, Стиви Рей Воон, хармоника Пол Бътърфийлд, Уилиям Кларк, вокал Мъди Уотърс, Джо Кокър, Дженис Джоплин, Георги Минчев, бекинг вокал Беси Смит, Биг Мама Тортън... много са.

- Как се отнасяш към новите начини за слушане на музика през стрийминг платформите? В може би най-популярната видях само 1 албум на "Подуене блус бенд" и два твои? 

- Нека има всякакви начини. Мисля, че интернет помага да влезем в къщите на хиляди хора... Е, не можем да изкараме големи пари от това, ама по-важно за мен е музиката да се разпространява и да докосва хората, пък наградата все ще дойде някой ден.

- За какво мечтаеш и за какво си благодарен? 

- Мечтая за много приключения на пътя на музиката. Мечтая за пътешествия, за концерти и всевъзможни пачанги, с китара и хармоника в ръка... Мечтая настроението на нашата упорита нация да се вдигне някак и да се отдават хората не на мрънкане, а да съзидават и да се забавляват.

Благодарен съм на хората по нашите концерти за тези 30 години купон, бунт и порив за мир, любов и свобода,.. Блусът е нашият дом, а Рокендролът - нашият полет... Научихме се да свирим пред много и пред не толкова много хора, но най-важното е, че нито веднъж не се поколебахме да намираме смисъл.