Почти неизменно, през последното десетилетие енергийният сектор е постоянен източник на скандали и социално и икономическо напрежение, породени както от външни, така и от вътрешни фактори. Външните фактори обикновено са свързани с присъединяването на страната към Европейския съюз, транспониране на Третия либерализационен пакет и либерализирането на енергийните пазари, но и с климатичната политика на общността – цели за възобновяеми енергийни източници, намаляване на въглеродните емисии и енергийната ефективност. Разбира се, секторът е изключително инертен и тези промени не влизат в сила от днес за утре и именно тук се появяват повечето вътрешни проблеми:

• липса на оценка на въздействието от европейските и националните политики в сектора;
• затваряне на очите за потенциалните проблеми до последно;
• а когато те вече станат неизбежни, се прибягва до спешни мерки, които не само не помагат, но и често водят до нови проблеми.

Резултатите от всичко това ясно се виждат във финансовото състояние на ТЕЦ „Марица Изток 2“, която от седем години работи на загуба, която за първите девет месеца на 2019 г. възлиза на 627 млн. лв. при годишни приходи от продажби за 2018 г. в размер на 629 млн. лв. От известно време управляващите преговарят с Европейската комисия за отпускане на държавна помощ на централата под формата на капитализиране на част от задълженията ѝ към Българския енергиен холдинг (БЕХ), но в най-добрия случай това ще е временна мярка, която

ще облекчи агонията, но няма да реши проблема.

Как се стигна до тук?

Централата започва да трупа загуби през 2013 г., когато икономиката е в стагнация, има социални протести срещу цените на електрическата енергия и предсрочни парламентарни избори. Резултатът от това са три поредни понижения на регулираната цена на електрическата енергия, които естествено се отразяват и върху приходите на централата. С други думи, дейността на централата страда едновременно от подтиснатата икономическа активност и от регулаторните решения, целящи поддържане на ниски цени на електрическата енергия за домакинствата. В същото време – 2013-2014 г., централата купува квоти за въглеродни емисии на завишени цени, разбираме по-късно от статия на в. "Капитал". Разбира се, едва ли може да се твърди, че централата е пример за ефикасност дали заради раздутия щат на наетите или заради това, че е собственик на старозагорския ПФК „Берое“.

Към всичко това започват

да се прибавят и допълнителни тежести от 2015 г.,

начело с разходите за покупка на квоти за въглеродни емисии. Те не са новост, тъй като големите горивни инсталации в Европейския съюз имат задължение да купуват права за емитиране на въглеродни емисии още от 2005 г., но до 2012 г. "Марица Изток 2" получава около 84% от необходимите ѝ квоти безплатно. Това рязко се променя с навлизането в третата фаза на схемата на ЕС за търговия с емисии – 2013-2020 г., когато централата получава едва 22% от необходимите ѝ квоти безплатно. По този начин делът на разходите за квоти въглеродни емисии се увеличава от 4,8% от оперативните разходи в периода 2008-2012 г. до 20,1% от оперативните разходи в периода 2013-2018 г., като само за 2018 г. този дял е 37,5%. Същевременно средната цена на квотите за въглеродни емисии намалява от 13,94 евро/квота в периода 2008-2012 г. до 7,59 евро/квота в периода 2013-2018 г.

С навлизането в четвъртата фаза на схемата на ЕС за търговия с емисии за периода 2021-2028 г. и с новата цел на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. с 40% в сравнение с 1990 г. може да се очаква допълнително намаляване на безплатните квоти и увеличаване на цените им. Това е нещо, което е известно от около 20 г. – още преди България да се присъедини към ЕС, но се игнорира. Част от обяснението се крие в икономическата и финансова криза, която сериозно потисна икономическата активност в ЕС и доведе до намаляване на цените на квотите до средно около 6,12 евро в периода 2012-2017 г.

Към това трябва да се прибави и изходът от антитръстовата процедура на Европейската комисия срещу БЕХ, в резултат на която холдинг е задължен да предоставя минимални количества на предварително определена цена на пазарен сегмент „Ден напред“. Като част от БЕХ ТЕЦ „Марица Изток 2“ участва в това задължение, което ограничава възможността ѝ да провежда напълно самостоятелна бизнес политика и да оптимизира дейността си. А на всичко отгоре се прибавя и продължаващата липса на желание за оптимизиране на дейността на централата – все пак тя е държавна и всякакви недъзи в работата ѝ, както и влиянието ѝ върху пазара, са отговорност на правителството.

Какво следва?

„Като е губеща, да се затвори“ е лесното решение, което би имало непредвидими и неизмерими последствия за икономиката, което го прави безпредметно. Централата можеше да получи държавна помощ чрез т.нар. механизъм за капацитет, но правителството проспа и тази възможност. Дори и такъв да бъде структуриран, ненотифициран през ЕК и въведен в експлоатация през тази година, максималният му срок на действие би бил до 2025 г., което, както и капитализирането на дълга към БЕХ, не е решение на проблема.

Възможностите оттук нататък са ограничени единствено от въображението ни, но доколко са приложими – какъвто е примерът със затварянето на централата, е не по-малко важен въпрос. За целта обаче е необходим цялостен, систематичен, целенасочен и навременен подход за идентифициране на възможни решения и изследване на техните последствия върху социалната и икономическата среда в страната, както и върху развитието на региона около Маришки басейн. Икономиката, енергетиката, както и пазарните и социалните взаимоотношения се променят и е крайно време правителството и в частност управителите на държавните компании да се присъединят към тази промяна, а не да търсят решения на днешните проблеми с мерки отпреди 30 г.