- Заради казуса с австралийския гражданин Джок Полфрийман ВМРО поиска забрана върху дейността на БХК. Виждате ли в това преднамерена атака срещу организацията?

- Тя не може да бъде друга. Освен това е предизборна. Преди време Ангел Джамбазки и Александър Сиди от ВМРО подадоха сигнал да бъда съден за вредителство. Това е един остатък от сталинския Наказателен кодекс. През 2014 г. пък Джамбазки подаде сигнал до НАП да ни направят финансова проверка. Така че това са последователни неосталинистки подходи към неправителствените организации.

- Премиерът Борисов обаче ви защити с думите, че ГЕРБ работи добре с БХК. В какво се изразява съвместната ви работа?

- Не знам дали го каза от името на политическата си партия, или от името на правителството. Ние винаги сме участвали в работни групи и в други форми на съвместна работа, в каквито участват всички неправителствени организации. Давали са ни възможност да посещаваме затворени институции. От друга страна, изглежда работи добре и с хора и организации като ВМРО.

- Какво е вашето отношение със съдиите от съдебния състав, който взе решение за предсрочното освобождаване от затвора на Джок Полфрийман?

- С всеки от тях съм се виждал не повече от 3-4 пъти през живота си. Дори не помня формално да сме се запознавали. Единият от тях е участвал в нашия конкурс "Човек на годината" и е бил награден, но журито е от хора, които не са от нашата организация. От другия съдия, като беше в ръководството на Съюза на съдиите, сме искали становище във връзка със съдебната реформа. Дотук спира всякакво сътрудничество. Това, че този тип сътрудничество може да породи някакъв конфликт на интереси и да бъде основание за отвод на този съдебен състав, е пълна глупост. Обърнете внимание, че на тях не им е искан отвод от прокуратурата в хода на производството. Съдията е човек, който няма как да бъде извън социалните отношения. Той е бил съученик, състудент с някого, имал е професори, пил е кафе с някой прокурор. Ако за всичко това съдията трябваше да си прави отвод, нямаше да се намерят съдии да ни съдят. А нашето становище по делото за предсрочното освобождаване сме го дали на първа инстанция, без никаква идея от кого ще се гледа то след обжалване. Намирам атаката срещу тези съдии и срещу Съюза на съдиите за крайно нечестна и злонамерена. Обърнете внимание, че съдията-докладчик в състава на ВКС, който в момента разглежда делото по искането на главния прокурор за възобновяване - Жанина Начева, е участвала в състава, който преди 10 години е постановил окончателното съдебно решение за неговото осъждане. По този въпрос не възниква и дори не се обсъжда конфликт на интерес и основание за отвод, което е още едно доказателство за преднамерения характер на атаката срещу съдиите от Апелативния съд.

- БХК давал ли е становища и по други дела?

- Не само становища, но ние се явяваме по дела като експерти. Това го правим, откакто съществуваме. Само от началото на тази година, ако се съберат всичките становища, които сме давали пред различни инстанции, навярно ще се събере около 100 страници текст. Това се отнася и за съдилища в други държави. От Англия например ни искат становища за условията в местата за лишаване от свобода у нас, тъй като има български граждани, които се екстрадират, за да излежават присъдите си тук. Пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург сме давали голям брой становища. Това прави всяка неправителствена организация. На всичкото отгоре това становище, което съм дал на първа инстанция по делото „Джок Полфрийман“, съм го дал в лично качество, а не от името на БХК.

- След като австралиецът беше освободен от затвора, той прекара повече от 20 дни в Центъра за настаняване на чужденци в Бусманци. Във вторник беше пуснат, но МВР му конфискува паспорта. Това нарушава ли човешките му права?

- Конфискацията на паспорта е допустима по закон, докато тече процедура по експулсиране. Не е ясно обаче как стои този въпрос, след като процедурата е „спряна“. Престоят му в Бусманци обаче беше противозаконен от момента, в който той получи документи, с които можеше да бъде експулсиран, на 22 септември. България вече е осъждана за това, че държи противозаконно лица точно в Бусманци, и то неведнъж. Освен това задържането в Бусманци трябва да бъде с цел депортиране, а ние чухме няколко високопоставени държавни служители да казват, че той е задържан там, докато се чака ВКС да се произнесе по производството за възобновяване на неговото предсрочно освобождаване. Ако Полфрийман подаде жалба в Страсбург за задържането си в Бусманци, то ще бъде признато за противозаконно. Същото се отнася и за забраната му за напускане на страната. Тя пък е още по-абсурдна и е нарушение на неговото право за свободно придвижване. Забраната е само за периода на изтърпяване на наказанието му "лишаване от свобода". След като това основание е отпаднало, автоматично отпада и забраната. Тя трябва да бъде премахната от този, който я е наложил, а именно от дирекция „Миграция“. Това, че тя разиграва една комедия пред целия български народ - да се оправдава, че не може да го депортира заради забраната за пътуване, която самата тя трябва да премахне, е грубо погазване на закона. Тази дирекция „Миграция“ е сред най-често осъжданите в Страсбург. Нещата отиват пак натам, че българските граждани ще плащат за безобразията на чиновниците.

- Организацията ви излезе с остра позиция за кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, както и за самата процедура по избор. Как ще работите с него, ако все пак той бъде избран?

- Ние се борим за едно справедливо правосъдие и компромис не правим. Обществото има очаквания към организация като нашата, която години наред се занимава с реформата в правосъдието. Изказахме нашите забележки и по процедурата, която е непрозрачна, несъответстваща на нормите на едно демократично общество. Освен това зададохме важни въпроси.

- В позицията си изтъквате, че Иван Гешев проявява подигравателно отношение към организациите, които се занимават с човешките права. Бихте ли дали пример за такова?

- Наскоро имахме такъв случай с нашата организация, когато му изпратихме доклада за правата на човека, който е един от най-важните документи, които произвеждаме. В него описваме многобройни случаи, законодателни решения и проблеми с осъждането на България в ЕСПЧ, които пряко засягат дейността на прокуратурата. Иван Гешев в отговор ни изпрати две книги - „Под игото“ на Иван Вазов и том разкази на Йордан Йовков, в които беше отбелязал някои страници, без да каже защо точно тях и без една дума за проблемите, които излагаме в нашия доклад. За нас това е една подигравка.

- Обръщате внимание и на решението по делото „Колеви срещу България“ в ЕСПЧ, в което се казва, че е необходимо у нас да се осигури механизъм за ефективно разследване срещу главния прокурор. Как си обяснявате, че управляващите отказват да обърнат внимание на това решение?

- Това не е единственото решение, на което те отказват да обърнат внимание. Има около 200 решения на ЕСПЧ, които са на преглед в Комитета на министрите на Съвета на Европа, защото не са изпълнени. Има ред причини, поради които точно това решение не се изпълнява, една от които е желанието на самия главен прокурор да остане над закона. Искам обаче да обърна внимание и на останалите дела. Има такива за полицейско насилие, убийство на задържани хора, изтезания.

- Футболният мач на българските национали срещу Англия попадна във фокуса на световните медии заради расистките прояви на група запалянковци. Според вас скандалът преекспонира ли се, или действително у нас има проблем с расизма и ксенофобията?

- Не трябва да се сещаме, че в България има расизъм, само когато някоя медия в друга страна започне да пише за него. Той е често срещан и извън стадионите, често срещан е и в парламента, и в правителството. Вицепремиер например през януари отиде в едно пловдивско село и каза, че ромите са станали нетърпими, след което изгониха над 100 души посред зима от жилищата им. ЕСПЧ даде привременни мерки по този случай, които не са изпълнени. Футболни агитки участваха в протеста и в това село, и впоследствие в Габрово, както и в протестите в подкрепа на Иван Гешев.