Всяка круша си има опашка. През февруари служебното правителство тихомълком премахна тавана върху заплатите на директорите на част от държавните дружества. Таваните и без това бяха високи – 18 минимални работни заплати или 14 040 лв. за изпълнителен директор и 6 минимални работни заплати за членовете на УС - 4680 лв. От 1 март, тази година тези тавани отпаднаха за всички държавни предприятия, създавани със закон. В списъка попадат 17 предприятия, сред които дружества с големи активи като Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „Пристанищна инфраструктура“, „Ръководство въздушно движение“ и др. Как да се определят заплатите и какви лимити да се залагат вече си решават автономно ресорните министерства-принципали на предприятията.
„Сега“ поиска по реда на Закона за достъп до обществена информация копия от утвърдените политики за определяне на възнагражденията в основните държавни предприятия, като изпрати типови питания предприятие по предприятие към 5 министерства – на транспорта, енергетиката, спорта, земеделието и екологията, като получи отговори от всички тях. Само две от министерствата предоставиха реално копия на утвърдените политики, две преразказват нормативната уредба. Прегледът на предоставените реално данни показва, че максимално възможните заплати след отпадането на лимитите излитат в небесата.
Заплатата на управителя на РВД вече може да достигне 26 910 лв. на месец
На толкова възлиза максимално възможното възнаграждение на управителя на „Ръководство въздушно движение“ след отпадането на тавана от 18 минимални работни заплати, показва утвърдената от транспортния министър политика за определяне на възнагражденията. Максималната заплата на шефа на РВД се определя на базата на 6 показателя, всеки от които може да носи определен брой бални единици. Максималният брой е 23. При изпълнителния директор те се умножават по 150% от минималната работна заплата. Без таван от 18 заплати това прави максимално възможно възнаграждение от 26 910 лв.
Максимално възможната заплата на членовете на УС е 50% от МРЗ по съответния брой бални единици – 23, или 8 970 лв. При таван от 6 заплати тези възнаграждения бяха ограничение до 4680 лв.
Високите нива на заплатите на управителя и членовете на УС на РВД стават възможни на базата на включването на характерни за дружеството показатели при отчитането на дейността, които не съществуват в останалите държавни фирми. При всички държавни фирми максималният брой бални единици е 16, като той се определя на базата на 6 задължителни за всички критерии. При държавните предприятия, създавани със закон, които изпълняват и публични функции, обаче министерствата имат право сами да определят критерии. Така при РВД са сменени 3 от общо 6 критерия – като е въведена оценка на коефициента на обща ликвидност, на закъсненията при обслужване на трафика с причина капацитет и брой обслужени въздухоплавателни средства средномесечно за тримесечието. Справка с последния наличен доклад за дейността на предприятието – за първото тримесечие на 2023 г., показва, че представянето по тези показатели е в пъти по-добро от заложеното. Не е ясно доколко това се дължи на добро управление или на поставяне на ниски летви на изпълнение.
И в НКЖИ максималната заплата може да надхвърли 20 000 лв.
Въведени са три специфични критерия за оценка на дейността на дружеството – коефициент на изпълнение на ремонтната програма, средна скорост на движението на влаковете спрямо годишната програма и индекс на точност на превозите. С останалите 3 критерия максимално възможните бални единици в НКЖИ са 18. Това прави максимална заплата на директора на НКЖИ в размер на 21 060 лв. и заплата на членовете на борда от 7020 лв. В ДП „Пристанищна инфраструктура“ максималният брой бални единици е 17 или максимално възможна заплата от 19 890 лв. на управителя (17 по 150% от МРЗ) и 6630 лв. максимално възнаграждение за членовете на УС (17 по 50% от МРЗ).
От предоставения от транспортния министър достъп до информация става ясно, че тези формули на определяне на възнагражденията са утвърждавани през 2021 г., когато таван на заплатите още съществуваше. Не личи да има утвърдена нова политика, която да отчита падането на тавана – отговорът по ЗДОИ бе получен на 25 април, почти два месеца след влизането в сила на измененията в правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Искането на „Сега“ за получаване на достъп до утвърдените политики за определяне на възнагражденията бе изпратено на 20 април до транспортното министерство. Така не е ясно дали министерството ще продължи да прилага тавана за заплатите, въпреки че не е длъжно или ще утвърди нова политика без такъв таван.
В тотото също още не са отразили отпадането на тавана
Министерство на младежта и спорта също предостави достъп до утвърдената политика за определяне на възнагражденията в „Български спортен тотализатор“, но само частичен. От министерството твърдят, че предоставят достъп до начина на определяне на заплатите и на членовете на УС, и на изпълнителния директор, но всъщност в предоставената справка се дава формулата за определяне на възнаграждението само на членовете на УС. То е ограничено именно до тавана за заплатите, който вече не е задължителен за спазване. За членовете на УС това означава 6 минимални работни заплати – 4680, а за изпълнителния директор по аналогия с останалите предприятия би следвало таванът да е 14 040 лв.
Министерствата на енергетиката и на земеделието на практика отказаха информация
Министерствата на енергетиката и на земеделието не предоставиха копия на утвърдените политики, каквото бе искането по ЗДОИ на „Сега“, а само преразказват нормативната уредба за определяне на възнагражденията в дружествата. Отговорът на енергийното министерство за приложимата нормативна уредба е относително подробен. И тук обаче се цитира наличието на максимални тавани, които всъщност вече не са задължителни за 17 публични предприятия, за които е и конкретното питане на "Сега". Отговорът на Министерство на земеделието е изключително кратък и формален, като препраща съвсем на едро към два нормативни акта – наредба за определянето на средствата за работната заплата в държавните горски предприятия и общия регламент на правилника за прилагане на закона за публичните предприятия. Максималните заплати и в горските предприятия обаче се видяха публично и са високи, като в някои предприятия достигат възможните тавани преди отпадането им.
От предоставен през месец май от земеделското министерство отговор до депутата от „Възраждане“ Петър Петров стана ясно, че съществувалият до махането на таваните максимум от 14 040 лв. е достигнат през първото тримесечие на 2023 г. в Южноцентралното държавно предприятие – 14 377 лв. заплата на директора (не е ясно как е възможна малката горница над лимита – б.р.) и в Североизточното държавно предприятие – точно 14 040 лв. При членовете на УС в горските предприятия обаче има възнаграждения, надхвърлящи съществувалия лимит от 4680 лв. Така например в Южноцентралното държавно предприятие средните заплати за първите три месеца на годината на членовете на УС са 7188 лв., в Северноцентралното държавно предприятие са 6325 лв. Не е ясно защо общият за всички държавни дружества лимит на заплатите не е прилаган.
От екоминистерството, към които е предприятието ПУДООС, също върнаха отговор в рамките на законния срок, от който става ясно, че предприятието е със специфичен режим на работа и членовете на УС не получават възнаграждения.
От така представените отговори излиза или че министерствата няма да се възползват от отмяната на тавана – което поставя въпроса защо въобще е махнат, или още не са утвърдили новите политики. В този си вид обаче нормативната уредба позволява огромни заплати на директорите на държавните предприятия, и то определяни на тъмно. На фона на изоставащите доходи на служителите и постоянните скандали около една или друга държавна фирма въпросът редно ли е това, е реторичен.
