Четири проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, би си казал човек, следва да направят поне половин реформа. Но депутатите ни изглеждат обречени да повтарят едни и същи грешки от парламент на парламент до окончателното сгромолясване на логиката в пенсионната система. Така въпреки безпрецедентните увеличения от последните 12 месеца новите стари идеи пак се въртят единствено около харченето на още и още пари, а всички старателно заобикалят единствения незаобиколим факт към настоящия момент - за пръв път в новата ни история плащането на пенсиите е повече функция на данъците и републиканския бюджет, отколкото на неприкосновените приходи от нашите осигуровки.
Какво се случи?
В последните 12 месеца пенсиите бяха увеличени три пъти, а общото им нарастване е безпрецедентно за последните 14 г. Кратка ретроспекция на резултатите:
- от 25 декември 2021 г. 8,8% средно увеличение на пенсиите между минималната и максималната, и 23% на минималната (средно увеличение за всички пенсии 12,9%);
- от 1 юли 2022 г. увеличение с 10% плюс 60 лв.;
- от 1 октомври средно 15,2% за 894 249 пенсии.
От 25 декември 2021 г. до 1 юли минималната пенсия нарасна от 300 на 467 лв. - 55%. От 25 декември 2021 г. до 1 октомври максималната пенсия нарасна от 1440 на 3400 лв. - 136%. Цялата сметка за пенсиите е 12,566 млрд. лв. за първите десет месеца на годината - с 1,647 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2021 г. Това е 15,1% увеличение на разходите, без да броим още близо 1 млрд. лв. за добавки.
С трите увеличения в голяма степен пенсиите излязоха от ледената епоха на Борисов и наваксаха даже тазгодишната инфлация. Това, разбира се, ще трае от ден до пладне - още на 1 януари 864 000 пенсионери на минимална пенсия ще се събудят под линията на бедност, която от тази дата се вдига на 504 лв. Под линията ще си останат и 304 000 души, които и сега са под нея. А над 1 млн. пенсионери ще са забравили, че през юли са получили увеличение, защото през октомври преизчислението ги подмина.
Това потенциално недоволство тревожи политиците, защото ще берат плодовете му три месеца по-късно - на изборите. Така че можем да сме почти сигурни, че за пенсионерите тези дни пак ще има добри новини. В по-глобален мащаб обаче всичко това се прави за сметка на стабилността на системата и именно за нея вероятно ще говорим най-често в следващите месеци. След актуализацията на бюджетните закони в средата на годината за пръв път недостигът във фонд "Пенсии" надхвърли приходите от осигуровки. С други думи - пенсиите вече зависят повече от републиканския бюджет, отколкото от нашите осигуровки. Този Гранд Каньон в държавното обществено осигуряване ще се разширява все повече дори някой да извърши политическо самоубийство и да замрази пенсиите.
2023 г. - неизбежните разходи
Месец преди Нова година сме в добре познатото положение да не знаем почти нищо за политиката по доходите през 2023 г. Но дори ако всичко остане постарому с пенсиите и отидем на базовия вариант с увеличение от 12% по класическото швейцарско правило (каквото повелява Кодексът за социално осигуряване), то реалният ръст на пенсиите през 2023 г. би бил 17,3%, показват сметки към оттегления законопроект на МФ за бюджет на ДОО за 2023 г. Ето ефектът на основните промени за следващата година:
- целогодишно изплащане на 10% увеличение и включените в пенсията ковид добавки и компенсации - 1,04 млрд. лв. допълнително;
- целогодишно изплащане на увеличението на минималната пенсия от 370 на 467 лв. - 433,2 млн. лв. допълнително;
- увеличен таван на пенсиите - 195 млн. лв.;
- преизчислени през октомври пенсии - 846 млн. лв.;
- осъвременяване с 12% от 1 юли 2023 г. - 1,147 млрд. лв.
Допълнителните разходи са 3,710 млрд. лв., или 23,9% повече спрямо тазгодишния бюджет за пенсии. Така догодина разходите за пенсии биха достигнали 19,215 млрд. лв. Това според партиите в НС обаче не е достатъчно.
А сега накъде?
В очакване на удължаването на стария бюджет, в парламента се обсъждат няколко законопроекта за промени в КСО, които са ракета-носител за нови увеличения на пенсии и обезщетения и съответно - нови разходи.
Парламентарните сили са достатъчно фрагментирани, за да е непредсказуема ситуацията, но на този етап е почти сигурно, че БСП няма да убеди другите за две преизчисления от 2023 г. - през януари пак с 1,35 тежест за всяка година стаж за изглаждане на разликите, които се получиха през октомври, и през юли с осигурителния доход за 2021 г. Засега шанс има само предложението на "Продължаваме промяната" за ново швейцарско правило, което да зависи от по-високото от ръста на осигурителния доход или индекса на потребителските цени (сега е 50/50 от двете). Тази промяна би донесла 12,7% увеличение вместо 12% от 1 юли.
Това обаче съвсем не значи, че януарско увеличение няма да има. ПП тичат и по паралелна писта, като предлагат две увеличения с по 10% от 1 януари и от 1 юли. Тогава допълнителните разходи за пенсии догодина ще бъдат 4,71 млрд. лв. - 2,2 млрд. за продължаване на политиките от 2022 г. и 2,51 млрд. лв. за новите две увеличения. По този въпрос не е ясно кой къде стои. БСП вероятно отново ще са готови да гласуват за всичко, което предвижда някакво увеличение. ГЕРБ са готови да обсъждат увеличения, но не са посочвали проценти.
Кой ще плати?
Лесна работа, ако слушаме политиците. Според Асен Василев БВП е подценен и реално може да достигне 180 млрд. лв. за 2023 г. "Това е с 30 млрд. повече от заложения в актуализирания бюджет за 2022 г. и води до допълнителни приходи от 11 млрд. лв. през 2023 г. Заложените допълнителни разходи за пенсии, социални и здравни плащания са 8,8 млрд. лв. Това прави дефицит за 2023 г. от 3,8 млрд. лв. или 2,1% от БВП. Така пред нас не стои избора бюджетна дисциплина или социален пакет, а по-скоро какво още да включим в социалния пакет, за да достигнем 3% дефицит", твърди Василев.
Въпросът обаче е дали това е устойчив във времето социален пакет. Този въпрос далеч надхвърля сметките за следващите 2-3-4-5 години и дилемите ала Борисов - пенсионери ли ще обичаме или ще строим магистрали. Той изисква преглед на всички параметри на последната пенсионна реформа (Калфин, 2016), от които ГЕРБ отстъпи, а също и изначалните принципи на системата, каквато я знаем след реформата на Иван Костов. Това включва тежестта на стажа, стимулите за отложено пенсиониране, възможностите за ранно пенсиониране, категориите труд. Изисква пълен анализ на последните години и въздействието им върху всяка група пенсии, както и одит на системите на ТЕЛК и НЕЛК за пресичане на измамите с инвалидни пенсии.
В тесните хоризонти на перманентна политическа криза обаче тези въпроси винаги са заточени в далечното бъдеще, а липсата на дългосрочни решения за натрупаните проблеми се маскира с все по-голямо харчене на пари. Пореден връх в тази стратегия е решението за повсеместни коледни добавки - и за бедните, и за тези с пенсия колкото ИТ заплата. Неслучайно обаче този рог на изобилието не успява да потуши недоволството сред пенсионерите, а само трупа недоволство и сред осигурените. След 14 години опасни експерименти вече и двете страни знаят от опит, че колкото по-късно се адресират проблемите в системата, толкова повече ще боли тяхното решение. И не е далеч годината, в която вместо три увеличения на пенсиите ще се наложи да имаме три увеличения на данъците и осигуровките.
