Георги Ганев е програмен директор по икономически изследвания в Центъра за либерални стратегии. От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет. Член е на УС на Българската макроикономическа асоциация, като през 2005 - 2009 г. е неин председател.
- Доц. Ганев, кой свали цените на бензина в последните дни - премиерът, протестите, пазарът? И защо България е най-бедната в ЕС, с най-ниския акциз, а горивата не са най-евтините?
- Добре е, че за разлика от долнопробните популизми с хляба - като таван на надценката и други подобни, за горивата няма идеи за брутална държавна намеса. И добре, че няма. Примерно, ако ограничат надценката за хляба, най-евтиният просто ще изчезне и най-бедните ще трябва да си купуват по-скъп хляб.
При горивата обаче има място за въздействие - в посока увеличаване на конкуренцията, защото тя е осакатена, особено при дизела. Проблемът е, че над 80% от данъчните складове се държат от един собственик. Това е монопол, който нататък изкривява цените.
- Това се знае отдавна, но управляващите си правят оглушки?
- Защото този монопол е много силен политически. Иначе държавата може да клъцне крилцата на това положение много лесно – като отвори складовете на държавния резерв и даде достъп на фирми да съхраняват горива в тях.
Има и друг аспект, свързан с намаляване на цени. Единият, за жалост, вече е пропуснат. Това беше възможността България да поиска компенсация от "Газпром" за надплатени цени за периода, за който "Газпром" бе притиснат от ЕК и призна, че е злоупотребявал с монополно положение на европейския пазар и е надписвал сметки. И ЕК прати указания до всички засегнати страни, че имат право да поискат пари обратно за този период. Единствената, която не го направи и пропусна срока за претенции, е България. Поляци, балтийци поискаха, ние не. А това е компенсация, която можеше да помогне "Булгаргаз" примерно да не вдига цените на газа. Това бе пропуснато. Остава обаче възможността България да поиска предоговаряне на условията с "Газпром".
- Ресорният министър твърди, че се водят преговори?
- Да, Теменужка Петкова често ходи до Москва, но не виждаме резултати – за разлика от други държави, където природният газ поевтинява. А ние ходим до Москва да преговаряме за природния газ и като се върнем, подхващаме темата за АЕЦ "Белене". Като ходят да преговарят за газ, другите делегации водят човек от ЕК с тях. ЕК любезно предложи такава помощ на всеки, който иска да преговаря с "Газпром" за понижение на цените. Но България май не се ползва от тази възможност.
- Не само цените на горивата, и промените за "Гражданска отговорност" разбуниха духовете. Къде бъркат управляващите?
- Обвързването на цената на застраховката с "поведението" на колата е алогично. Не може да наказваш коректния шофьор с по-висока застраховка само защото е купил автомобил, причинил катастрофа. Не съчувствам на застрахователите, които се оплакват от измами. Това не е решение. Да видят как се справят в другите държави и да вземат техния опит.
- Управляващите твърдят, че пазят ниски данъците, всички останали - че данъчната тежест расте. Кое е вярното?
- Разбира се, че расте. Има повишения на акцизи. Осигурителните плащания се качват от година на година, а те в голямата си част всъщност са данъкоподобни, защото у нас няма много връзка между това, което внасяш, и това, което получаваш насреща от системата. Ето сега се говори за нов данък "здраве". Управляващите все се оправдават, че трябват повече пари, за да може държавата да провежда своите политики. Проблемът не е, че парите са малко, а че се харчат лошо. Но някои искат държавата да събира още повече пари, за да ни "оправи". И искат да махат ниския плосък данък, защото задълбочавал пропастта между бедни и богати у нас. Пълни глупости! Не бива хора, които с труда и ума си са постигнали много, да бъдат третирани като брашнени чували. Те са станали богати по полезен за обществото начин. Нека ги оставим на мира и да се занимаваме с онези, които са станали богати по вреден за обществото начин - чрез измами, чрез връзки, чрез контрабанда, чрез укриване на данъци. И така да се борим срещу неравенството.
Проблемът не е в плоския данък, а в нечестното богатство, получено с нечестни предимства. Има такива неравенства, които обществото напълно приема, има и такива, които предизвикват заслужен гняв. Често давам примера с Юсеин Болт, който 10 години печелеше всички титли и златни медали. Нима някой се дразни, нима смята, че това е нечестно - просто той беше най-добрият. Седем поредни години "Лудогорец" е шампион - съкрушително неравенство спрямо останалите отбори - но те са най-добрите на терена, признава с неохота левскарят в мен. Въпросът не в размера на неравенството, а в това, че в България има крещящи примери на нечестно забогатели персони и фамилии.
- "На топа" на прокуратурата се озоваха семействата Баневи, Арабаджиеви, Стайкови?
- Всички тези хора са станали богати поради някакви интимни връзки с властта през годините, получили са лесен достъп до огромни ресурси. Хайде да елиминираме този източник на неравенство.
- Сещам се, че соцактивистът Георги Гергов често получава щедри подаръци от властта - наскоро правителството реши, че трябва да му се платят 43 млн. лева за изкопа в центъра на Варна, който уж щеше да стане Търговски център, а продължава да е просто "Дупката".
- Отличен пример. Хайде да спрем тези неща и Гергов да не става с 43 милиона по-богат. Хайде да не опрощаваме на братя Домусчиеви едни 58 млн. лева неустойки за приватизацията на БМФ. Това ще намали неравенството. Само че на едни колеги кой знае защо плоският данък им боде очите, а нищо не казват за това привилегировано, ужасно порочно неравенство. За тях богатството е нещо изначално лошо - не се интересуват откъде и как е дошло.
Един от двамата, спечелили Нобеловата награда за икономика за 2018 г. - Уилям Нордхаус, има много интересно изследване, в което разглежда най-великите открития в последните 150-ина години и си поставя въпроса колко е спечелило обществото и какво е останало за откривателя, внедрителя, който е станал крезовски богат - като Бил Гейтс примерно. И знаете ли какъв е резултатът - 99 към едно в полза на обществото. 99% от ползата е за потребителите, едва 1% - за този, който им е дал достъп до откритието. Е, кое му е лошото и несправедливото - геният е дал 99% на обществото, а с единия процент е станал много богат. Дай боже, повече такива милионери!
И ще попитам БСП и синдикатите: колко според тях трябва да е неравенството - нула процента? Аз пък искам по-малко държава. И за разлика от БСП мога да покажа съответните проучвания, които казват, че за страна като България здравословното за икономиката присъствие на държавата е 22-23 процента. А е доста повече.
- При това присъствието на държавата расте - непрекъснато никнат нови държавни структури, сред най-новите са язовирно предприятия, тол управление, агенция за пътна безопасност? ГЕРБ уж е дясна партия, а направо удари в земята БСП? Дясна партия?
- Това управление очевидно иска все повече икономически контрол. И непрекъснато влошава условията за конкуренция. Който е далеч от властта, извън обръчите, няма много шансове да успее. Вижте пътното строителство - олигопол, 5-6 фирми доминират. Ремонтите във Варна, Стара Загора, София се дават все на фаворити, демонстрируемо близки до властта. Държавата създава все повече помощни структури, които да обслужват картела, да пречат на конкуренцията. Това е т.нар. крони капитализъм - връзкарски капитализъм. Малък брой хора са окупирали върха и не допускат конкуренти да им мътят пазарната позиция, което би било в полза на обществото. Наливането на огромни пари за ремонт на язовири в държавни фирми, които после ги възлагат на избрани частни, е класически пример. Това е откровена услуга за хидроложката олигархия. А понеже в обществото се надига гняв, от време на време се отгърмява някой като Ветко Арабаджиев или Николай Банев. Това обаче винаги се случва след изтичане на всякакви давностни срокове. Сега се вдига огромен шум, но нищо няма да им се случи.
Нито един, който е истински близък до властта, няма да бъде осъден. А това, както виждаме, отчуждава от България добрите инвеститори. Те идват, поглеждат и си отиват. Някои са се излъгали, но напускат омерзени.
- Все пак има храбри чуждестранни компании, които не само остават у нас, но дори вдигат втори заводи, правят трети бази?
- Има - основно в ниши, където връзкарският капитализъм не вирее. Олигарсите нямат какво да правят в IT сектора, там е прекалено сложно за тях. Или в производството на авточасти, свързано със световни лидери. Но иначе е това - стесняване на стопанските възможности, овластяване на малък елит, границите се размиват и вече не се знае кой е бизнесмен, кой е обслужващият го политик. Това създава все по-голямо напрежение в обществото - както виждаме, все повече хора излизат на протести. Какво ли ще се случи, като дойдат първите сметки за парно по новите цени в средата на декември, точно преди Коледа...
- Според Вас влизаме в революционна ситуация?
- Да, чува се ропот. При това на улицата излизат хора, които не са бедни. Това е т. нар. средна класа, на която започва да й писва. Това изливане на гражданска енергия е много полезно - независимо какви са мотивите и подбудите, защото припомня на управляващите, че не са венчани за властта. Възможностите на хората да се изразят през медиите у нас са силно стеснени, медиите са овладени и обслужват "проекта" и остава улицата. Властта с основание се страхува.
