Щедри обещания за по-големи бюджетни харчове ни заливат след изборите. "Прилича на наддаване между леви и по-леви", коментира бившият вицепремиер и министър в две правителства Николай Василев. По-скоро са леви, десни и служебно по-леви.

Четирите политически партии - ПП, БСП, ИТН и ДБ, използваха преговорите за коалиционно правителство, за да представят предизборните си обещания и да лансират изобилие от идеи за повишение на доходите и пенсиите, за по-голяма подкрепа на родители, млади семейства, деца, социално слаби и хора с увреждания. "За бюджета на САЩ ли говорим?!", наложи се да възкликне дори бившата синдикалистка Мика Зайкова при толкова предложения за разходи. А бъдещият министър на финансите Асен Василев предупреди преговарящите, че няма как всички предложения да влязат в бюджета за догодина.

Дали поради тази причина, или за да се демонстрира съгласие, преговорите за Бюджет 2022 завършиха с доста разтегливото намерение за дефицит от 3.5 до 4.5% от БВП. Т.е. за поредна година ще харчим повече, отколкото събираме от данъци, а това неизменно е свързано с поемането на нови задължения. Сега ковид пандемията е удобно извинение за повече разходи, но ако бюджетните дефицити не бъдат озаптени в следващите две-три години, неминуемо ще се стигне и до повишение на данъци. 

Служебният кабинет само наля масло в огъня,

като обяви, че е готов с паралелен проектобюджет за догодина и той предвижда още по-щедри социални плащания от вече договорените от "партиите на промяната". Така се стигна исканията на четирите партии да бъдат надцакани от служебно лявото правителство. В удивително непремислена пресконференция служебният министър на финансите Валери Белчев, вместо да представи в какви приходи и разходи ще се вместят държавните финанси догодина и веднага да публикува проекта, започна да хвърля пачки в пространството - напълно нетипично за най-консервативния министър в едно правителство. То не бяха по-високи детски надбавки, по-високи обезщетения за майчинство, заплати... Пълно объркване предизвика предложението за продължаване на бонуса от 120 лв. за всички пенсионери, наред с увеличението на пенсиите от 25 декември, при което минималната пенсия за стаж скочи от сегашните 300 лв. до невероятните 490 лв. Часове по-късно от финансовото министерство опровергаха министъра си и уточниха, че предвижданият бонус всъщност е 60 лв. Което обаче не разсея конфуза, че дори и така половината пенсионери у нас ще получават 430 лв. пенсия, без значение кой колко години е работил.

Недоумение предизвика и надцакването с минималната работна заплата. Кому бе нужно служебният кабинет да предлага тя да бъде увеличена с 10 лв. над договорените вече от 4-те партии 700 лв.? Освен това сегашното правителство залага за догодина 5% ръст на възнагражденията в държавната администрация на фона на намеренията на новите управляващи за 15% съкращения.

Странната изява на служебния финансов министър напълно резонно предизвика съмнение,

че служебният кабинет всъщност прави пиар на президента Румен Радев, който го е назначил. Самият Радев призова новото Народно събрание да обърне внимание на този проектобюджет, независимо че първата политическа сила "Продължаваме промяната" вече даде да се разбере, че иска тя да съставя финансовия закон за догодина. 

Между многото разминавания с намеренията на 4-те партии бе и обявеният първоначално дефицит в проектобюджета на служебния кабинет за 2022 г. - 2.9% от БВП. Това е не само под дефицита, предложен от бъдещата коалиция, но е и под тавана от 3%, наложен на кандидатите за влизане в еврозоната. По-късно обаче се оказа, че в този дефицит служебният кабинет не включва разходите, свързани с пандемията. С тях недостигът в хазната според проекта на Валери Белчев, скача до 5.1% от БВП. 

Неприятното е, че още отсега новите управляващи предупреждават, че в средата на 2022 г. ще има актуализация на неродения им бюджет. Дотогава ще изкристализират някои от предложенията за реформи и промени в държавното управление, а те изискват ресурс, за да се осъществят. 

Финансисти вече предупредиха, че това не е най-разумното решение, ако искаме скоро да влезем в еврозоната. Работодателските организации също се обявиха за разумни финансови сметки, които няма да затруднят движението на страната към единната валута и разкритикуваха заложената още отсега корекция на бюджета идния юли, защото това със сигурност ще охлаби финансовата дисциплина до тогава.

Положението с държавните финанси се заплита още повече, след като служебният финансов министър обяви, че за догодина трябва да се заложи таван на поемане на нов дълг от 10-12 млрд. лв. Сумата е необяснимо висока на фона на предложения от него около 4 млрд. лв. дефицит. Както стана ясно, една трета от този нов дълг ще отиде в началото на 2022 г. за плащания по стари задължения, направени по време на управлението на ГЕРБ. (Изплащането на стари задължения поне означава, че външният дълг на България няма да нарасне номинално.) Другата една трета явно ще е за запълване на дефицита. От МФ дадоха мъгляво обяснение, че България има да набавя и ресурс за обезпечаване на директните плащания по Общата селскостопанска политика. Но не споменават, че имаме да разплащаме и над 2 милиарда лева по сключени договори на АПИ с фирми за пътно строителство.

Едно от обясненията защо през тази година служебното правителство изтегли 3.8 млрд. лв. дълг на вътрешния пазар, въпреки че включително и до ноември отчита бюджетен излишък, е именно попълването на фискалния резерв с достатъчно средства, за да може държавата да се разплати с пътните строители. Предстои да видим дали в последните заседания на служебния кабинет през декември ще има ударни трансфери за пътища и магистрали.

Изненада, при това приятна, е новината, че тазгодишният бюджет може да завърши с лек излишък. Поне така увери служебният финансов министър миналата седмица. Бюджетът бе планиран от правителството на Бойко Борисов с недостиг от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), а при актуализацията през септември той бе намален до 4.7 млрд. лв. Независимо че стопеният до нула дефицит се дължи най-вече на замразените капиталови инвестиции, това показва, че и в криза може да се върже кесията.