"На какъв спорт да се запиша? Вече съм твърде голям да започвам каквото и да е - ще съм само с малки ученици в група", оплаква се шестокласникът Никола. Той е опитвал футбол в детската градина, текуондо в училище, а също и плуване, спортна гимнастика и катерене. И все идва момент, в който трябва да реши дали да се занимава по-сериозно и професионално със спорта, или да се откаже.
Приятелят му Петър има подобен опит - обича да играе, да се движи, да спортува - но не иска да става състезател. В момента ходи на тенис само за удоволствие със свой съученик, но само защото майка му познава треньора, който е позволил създаването на група от двама.
В същата странна закономерност се развива и желанието на Йоана за фигурно пързаляне. Когато разбира, че детето не се интересува от влизане в отбора, треньорът започва да го държи на скамейката.
Много деца откриват призванието си в извънкласните занимания и се занимават активно със спорт например. Още по-голяма обаче е групата на тези, които искат да се занимават с нещо за удоволствие, а това се оказва невъзможно. Може да звучи парадоксално, но колкото по-големи стават децата, толкова възможностите им за спорт само за удоволствие намаляват.
Това е така, защото повечето клубове у нас са насочени към постиженията - те търсят най-добрите играчи, в които инвестират време и усилия, за да привлекат в отбора, който пък следва да постига победи. Останалите биват оставяни да носят топки, да стоят на вратата или просто да чакат на резервната скамейка. Докато в крайна сметка се откажат.
Основното предизвикателство на спорта е да премериш сили с противник, казват треньори. Масовата логика е, че щом едно дете е записано в спортен клуб, очевидно то има желание да се състезава. Спортът обаче освен упорита работа, всекидневни тренировки и ходене по състезания, може да бъде и удоволствие, здраве, разтуха. Целта не на всички е да победят противника, да спечелят медал, да се класират на първо място.
Спортът често е и възможност да се развиваш, да се забавляваш, да се разтушиш от многото учене, да намериш приятели. Насочеността на клубове и школи само към децата, които са готови да ходят на състезания, може да изкриви смисъла на спорта и да отблъсне децата от даден спорт завинаги, опасяват се родители.
В детската градина - от футбол до танци и плуване
Детските градини вече предлагат безброй "школи" за децата, разбира се, срещу 20-30 лв. на месец - по рисуване, по английски език, по пеене, танци, футбол, спортна гимнастика и какво ли още не. В тази възраст на всички се обръща еднакво внимание, просто защото децата са твърде малки. От 3 до 6 г. се полагат основните на спортната култура, тогава децата се запознават с различните видове спортове и се оформят предпочитания към едно или друго занимание. Ако имат късмет да попаднат на сърцат треньор, може да се запалят за даден спорт. Или да се откажат завинаги от него.
"Синът ми тръгна с огромно желание на футбол в детската градина. В края на първата година обаче с изненада разбрах, че е оставян винаги да играе вратар. Не знаеше нито какво е ъглов удар, нито тъч и фаул - та той почти не беше играл с топката", спомня си майка, чието дете в момента не иска и да чуе за футбол.
Друга майка разказва за дъщеря си, която е била запалена по танците. В детската градина е ходила с голямо желание на школата по латино танци, била е сред най-добрите. Представя се отлично и на годишния концерт в голяма зала, който градината организира всяка година пред родителите. След представянето на сцена обаче детето загубва ищах към танците, които остава да упражнява само вкъщи. Едва след години, преодоляла стреса от появяването пред публика, се завръща желанието ѝ отново да се занимава с танци.
Или ставаш, или се отказваш
Годините от 1 до 4 клас до голяма степен са решаващи дали спортът ще стане част от живота на детето. В този период учениците имат възможност да изпробват различни спортове и да изберат кой да практикуват. Често обаче се оказва, че те биват карани да започнат да тренират по-усилено с цел явяване по състезания. И ако откажат поради ред причини - например родителите нямат възможност да водят детето по състезания в други градове, имат други приоритети и т. н., те биват неглижирани от преподавателите.
"Има значение за какъв вид спорт става дума. При футбола и баскетбола например децата ги хващат яко, започват тренировки през уикенда до дупка, състезания. Ако не издържаш на темпото, трябва да се откажеш", споделя майка.
По думите ѝ в училище е подобно - ако искаш да спортуваш волейбол например, трябва да си в училищния отбор по волейбол, който обаче тренира здраво, за да участва в състезания. Тя разказва опита със сина си, който искал да тренира тенис. "Ако си в група по тенис, не става - няма шанс да напреднеш. Десет деца за един час могат в най-добрия случай да ударят по 5 пъти топката. При тениса или започваш индивидуални уроци, или се отказваш", казва тя.
По щастлива случайност тя познавала треньора по тенис, който позволил детето ѝ да сформира група от двама със свой приятел и така да спортува за удоволствие, иначе школата не позволявала такъв формат на тренировки. "Искаш ли просто да спортуваш за удоволствие и разтуха, си ограничен", смята тя.
"Личните ми наблюдения показват, че спортните школи за отборни спортове в България работят само с топ децата. Моето дете обича да спортува, тича, играе, но не блести особено и не е следващият волейболен национал или гениален футболен вратар. А неперспективните деца често са на скамейката, в ъгълчето, висят някъде, събират топки, включват се от дъжд на вятър в мачове, разбира се, никога официални. Въобще, така се случват нещата, че тези деца, отишли с удоволствие, постепенно биват демотивирани и отказани да спортуват", споделя наблюденията си друг родител.
Той разказва, че така е било във волейболната школа, посещавана от сина му, така е и сега във футболната школа. "И на двете синът ми се бе записал с желание, в първата даже беше почти 3 години, на футбола пък - с особен ентусиазъм. И двете са добри школи с треньори, с които може да се говори. Изглежда сякаш се опитват да направят нещо, благородно допускам, че и отношението им не е умишлено, а е заради гонене на класации и резултати, но това не променя ситуацията. И очаквам скоро синът ми да се отпише от футбола", казва с жалост той.
"Дъщеря ми ходи на плуване, шахмат и от няколко дни на таекуондо, но навсякъде наблюденията ми са, че поощряват спортуването за удоволствие, още повече че два от клубовете развиват дейност в училището, и е в техен интерес да поддържат повече деца", казва друг баща. По думите му порочната практика с неглижирането на децата, които не искат да се занимават сериозно със спорт, по-скоро може да се търси в детските школи на големи клубове - "там е по-вероятно да пробват да те откажат, ако ходиш просто ей така за спорта и за удоволствието", смята той.
Друг родител споделя, че наскоро му е препоръчана школа по волейбол, определяна за най-добра. Условието обаче било детето да има висок ръст. Така по-ниските остават без големи шансове изобщо да се пробват в този спорт.
Негова позната пък споделя за опита си да запише дъщеря си на рисуване: "Записах я на урок за 1 час, да пробва, защото страшно много обичаше да рисува. Когато я взех от урока, ми каза, че повече не иска да стъпи в школата - госпожата ѝ казала, че не може да рисува добре, че не използва цветове както трябва. Детето ми вече е убедено, че няма талант, и не поглежда към флумастерите дори за удоволствие", споделя тя.
Как в 7 клас да започнеш баскетбол от нулата?
В прогимназията възможностите за спорт лека-полека започват да се стесняват. Тъй като в началния етап школите са обрали най-добрите и мотивирани деца, в 5 или 6 клас те са вече доста напреднали, а за останалите, неоткрили дотогава своя спорт, остава възможността да се включат в групи за начинаещи, които са с 3-4 години по-малки деца от тях. Това естествено демотивира подрастващите.
Може ли ученик на 13 години да се запише за първи път на футбол, баскетбол или дори таекуондо? Вероятно може, но обикновено на тази възраст децата вече са изминали поне 6 години от пътя си в дадения спорт. Останалите, които никога не са го пробвали, трябва да се надяват на късмета да попаднат на различно настроена школа или треньор, които тренират само за удоволствие. Каквито у нас трудно ще намерят.
"Дъщеря ми пееше много добре. Учителите харесваха гласа ѝ, искаха да я водят по конкурси. Но това са време, пари, отсъствия от училище, обикаляне по фестивали, които ние нямахме възможност да осигурим. А и детето ми тъкмо влизаше в гимназия в осми клас. Не искаше да обикаля из Европа по фестивали. И тогава почнаха да я неглижират", разказва майка.
Тъй като е живяла в чужбина, споделя, че у нас тя вижда изкривена нагласа към спорта - "ако учителят не печели нещо от теб - слава, командировки и пр., често те неглижира или ти губи времето". "Непрекъснатото пришпорване на децата към състезателен характер на извънкласното им занимание ми изглежда аномалия. Това води до осакатяване и изкривяване на вродения интерес на едно дете към нови преживявания", смята тя.
По думите ѝ не на всеки е писано да стане известен певец, блестящ художник, пианист, футболна звезда или пък световен лекоатлет. Важното е децата да бъдат стимулирани да имат интересни занимания.
Златната среда
"Масовият спорт и спортът за здраве трудно може да бъдат ангажимент на спортните клубове, чиято цел е да развиват активни състезатели и с тях да участват в различните първенства. Нормално е щом си част от спортен клуб, да участваш в състезания. Това е същността на тези клубове и те това правят - организират тренировки и се съревновават. Освен това и финансирането им зависи от по-доброто им класиране, съответно те гонят резултати - няма как да разчитат постоянно на най-слабите", разсъждава баща.
Според него в случая проблемът е по-скоро липсата на училищен спорт. "Прави ли достатъчно държавата, общината или училището да предложи адекватна среда за практикуването на масовите спортни дейности. Отговорът е ясен - не", казва той.
"При спортовете е нормално треньорите да инвестират повече време в децата, които напредват. Когато се сформира една група, с времето децата стават все по-добри и повечето искат да участват по състезания. Нормално е тренировките на всички да се увеличат, за да не се разкъсва групата. Въпрос на политика на федерациите е да развиват и любителски спорт за тези, които не гонят постижения", казва собственик на школа по танци.
По думите му при тях от 20 деца обикновено има по две, които не искат да ходят по състезания - в такъв случай те продължават да идват на тренировките, но просто не пътуват по състезания и не са на първия ред в танцувалните спектакли, когато има такива на голяма сцена.
Капка в морето
Миналата година МОН реши да направи една от най-сериозните инвестиции в областта на спорта и изкуствата, що се отнася до училищата - новата програма "Заедно в изкуствата и спорта" с внушителния бюджет от 90 млн. лв. Наскоро от просветното министерство обявиха, че близо 50 000 деца ще получат безплатни занимания по три вида спорт - баскетбол, волейбол и футбол, както и занимания по музикално, танцово или театрално изкуство. Сам по себе си огромен, броят на включените, на фона на 700-те хиляди ученици у нас, е просто капка в морето.
