Да намалиш функционално неграмотните ученици с над 10% и да наредиш страната си сред Топ 10 на най-добре представящите се на PISA държави е забележително. С поредица от целенасочени реформи Полша доказа, че това е възможно, и то за относително кратко време. Тази година се навършват точно 10 години, откакто бившият зам.-министър на образованието в Полша Збигнев Марчиняк сподели на конференция у нас безценен опит. От тогава досега нищо от препоръчаното тогава не е приложено в България. "Образователна реформа се прави на големи стъпки, а не на малки", съветваше навремето Марчиняк. Полските уроци може би отново идват в удачен момент - 8 години след нашата "голяма реформа", когато системата ни е изправена пред нуждата от поредните мащабни промени, които да изведат образованието ни в 21 век.
От раз
Полската образователна реформа започва през 1989 г. - когато стартира и преходът на страната от комунизъм към демокрация, довел до структурни промени в много други сектори. В този смисъл всички са наясно, че промените са необходими за преобразуването на системата. "Това помогна много, защото днес такава промяна би се реализирала много по-трудно", признава Марчиняк, който съветва да се действа бързо, с размах и на големи стъпки. Иначе традицията те връща назад.
Полша откроява два недостатъка на старата система, които става най-силните аргументи за реформата - много нисък дял на завършващите висше образование (едва 7%) и много ниска грамотност сред завършващите професионални училища. За да ги реши, набелязва редица мерки, които приема със закон - децентрализация и прехвърляне отговорността за работата на училищата на местната власт; назначаване на училищните директори чрез конкурс; замяна на предоставянето на информация на учениците с активизирането им чрез плурализъм на учебните програми; либерализиране на пазара на учебници, премахване на държавния монопол върху създаването на училищата.
Повече универсални умения
Следващите стъпки от модернизацията на полското образование са през 1999 г., когато със закон 8-годишното основно училище се заменя с 6-годишно начално училище. Въвежда се и нова 3-годишна прогимназия, като така задължителният период на общото образование се удължава от 8 на 9 г. Целите са ясни: повишаване на универсалните, общообразователни умения на цялата кохорта ученици заради забелязаната все по-голяма нужда от меки умения, нужни на хората, на които ще се налага сменят често работата си. Промените засягат по-нагоре и гимназиите - предишното 4-годишно средно училище (liceum) се заменя от 3-годишно общообразователно средно училище, 5-годишно средно професионално училище (technikum) се заменя от 4-годишна професионална гимназия, създава се и нова 3-годишно профилирана гимназия - тя дава по-широка общообразователна подготовка от професионалните гимназии, но предлага и курсове, които подготвят завършващите за различни професии.
Резултатите не закъсняват - удължената с 1 г. общообразователна степен води до драстично подобрение на резултатите на най-слабите ученици (които и у нас са ключов проблем), докато резултатите на най-добрите остават стабилни. През 2000 г. на PISA 20% от учениците, започнали професионална гимназия след 8 г. основно образование, са били на най-ниските 1 и 2 равнища. Три години по-късно, сред учениците, избрали професионални училища след прогимназия, само около 7% са оценени на най-ниското равнище по скалата на PISA. А 15-годишните ученици с успех под минималното ниво по четене падат от 23% през 2000 г. до 10.6% през 2012 г.
Оценката на качеството
Променена е и системата за външно оценяване. Изпити се въвеждат в края на 6. клас, като помощ за идентифициране на силните и слабите страни на кандидатите за прогимназия, и в края 9. клас, за да помогне на учениците да решат кой е най-подходящият вид училище, където да кандидатстват. Изпитът в 6. клас измерва по-скоро способността на учениците за логическо мислене и базовите им познания, отколкото запаметените данни или алгоритми за решаване на стандартни задачи. "Това имаше неочакван ефект. Учениците, които бяха обявени за слаби в началното училище, което се занимаваше главно с провеждане на упражнения за решаване на типови задачи, често бяха в състояние да постигнат доста добри резултати на централизирания изпит", спомня си Марчиняк.
Изпитите от тези два етапа се използват за определяне на интересен параметър за качеството на всяка прогимназия - образователна добавена стойност (EWD на полски език), който сравнява резултатите на учениците при влизане в прогимназията с резултатите на същите ученици при завършването ѝ, като се отчита социално-икономическото положение в населеното място, където се намира училището. Традиционната матура при завършване на средното образование пък става вход за прием в университет.
Децентрализация
След реформата управлението на началните училища и прогимназиите преминава от държавата в ръцете на общините, а на средните училища - у окръзите, които получават ежегодна субсидия за образование. Тя се дава на брой ученици, но общините решават как да я използват, стига накрая да покрият предварително зададените от държавата цели. Това се оказва печеливша стратегия, тъй като хората в дадената община знаят най-добре какво е нужно, за да работи добре местното училище. Общественият натиск става основният механизъм за корекция. Много общини, дори най-бедните, започват да инвестират значителни средства в своите училища, да обръщат голямо внимание на качеството, дори да разработват свои оригинални идеи за подобряването му и да търсят външни консултанти.
Гъвкави учебни програми
Тъй като основна цел на полската реформа е сближаване на училището с живота, властите решават, че могат да постигнат това с гъвкави учебни програми, които да се избират свободно от училищата. Единственото условие е те да са съобразени с държавната учебна програма, която е достатъчно обща и дава възможност на нейна основа да се разработват различни училищни програми. Очакванията учителите да разработят свои оригинални програми, които най-добре да отговарят на потребностите на техните ученици, обаче не се случва. Сред причините за това специалистите посочват неяснотата на националната програма, която като цяло формулира доста общо сферите, които следа да бъдат покрити, и всеки учител може да я изтълкува различно. Впоследствие се създава и свободен пазар за учебници, чието средно качество се оценява като твърде разнообразно, въпреки че преди пускането им те се одобряват от министерството.
Автономията на учебните програми дава и друг неочакван страничен ефект. "Най-амбициозните учители се почувстваха задължени да подготвят своите ученици в основния курс по почти всички теми, предвидени както за основния, така и за средния курс. За тях беше трудно да оставят темите за по-напреднали на следващия учител в средния курс. Този подход се оказа пагубен за учениците, които не са в голяма степен академично ориентирани. Това доведе до доста разнопосочни резултати, установени от учителите в средния курс: средните по успех ученици показваха сериозни пропуски в знанията - при най-различни елементи от учебната програма. Това би се превърнало в истинска катастрофа, ако не беше матурата, която постави еднакви изисквания към всички училища и накара всички учители да се върнат към средното равнище", отбелязва Марчиняк, който от днешна гледна точка отчита, че проблемът с учебната програма е трябвало да бъде решаван успоредно с цялостната промяна на образованието, а не чак през 2008 г., когато това се случва. Тогава се създава нова национална учебна програма, описваща ясно целите и очакваните умения и резултати от обучението за всеки етап на образованието.
Съпротива
Промените не минават без съпротива, която обаче се преодолява от местните власти, които се ползват с повече доверие. Закриването на училища и създаването на нови, до които децата трябва да пътуват с автобус, на места протича с родителски протести. "Ежедневно се следеше броят на местните протести; ако бяха под 300, се продължаваше напред", спомня си тогавашният зам.-просветен министър на Полша Ирена Джежговска. На доста учители пък се налага да сменят работата си. За щастие повечето приемат преместването от началните училища в прогимназиите като предложение за работа в по-престижно училище - прогимназиите все пак са по-горен курс. Новото начало в прогимназиите се оказва мотивиращо и за учениците, някои от които до 8. клас са били набедени за "не много способни". Това, което убеждава и родителите, е, че новото училище е нещо по-добро.
Успехите на Полша в момента следва да се гледат през призмата и на "връщането назад". През периода на управление на партията "Право и Справедливост" от 2015 до 2023 г. се случва контра-реформа, която отменя някои от политиките, довели до впечатляващите резултати през 2014 г. Сред тях са премахване на прогимназиите и връщане към 8-годишните начални училища, последвано от насочване към общообразователни, технически и професионални средни училища, преработване на учебната програма, която вече набляга на полската история и език, премахване на задължителното проектно обучение и др. Резултатите са показателни - на PISA 2022 г. Полша отбелязва 2 пъти по-висок спад в оценките от средния за държавите от ОИСР в четенето и математиката и 3 пъти по-висок от спада в ОИСР в науката. А понастоящем в страната текат бурни дебати за намаляване с 20% на обема на съдържанието по почти всички предмети с цел по-спокойно и задълбочено покриване на материала, смяна на фокуса от наизустяване към изследователски умения и по-ефективно обучение.
Поуките за България
Тласъкът на революционната политическа промяна в момента у нас я няма по начина, по който е наличен през 90-те години в Полша. Образователното дъно, в което се намираме от години, обаче би следвало да е достатъчно силен мотив за постигане на относителен консенсус между партиите за неотложността и параметрите на подобна реформа и в България. Ако искаме и у нас тя да е успешна, следва да се действа с размах, а не на парче. Т.е. промените трябва да засегнат всичко - учебни програми и планове, оценяване, квалификации на учители и т.н. Те обаче не бива да се спускат отгоре надолу, а да бъдат припознати от учителите, от които зависи и истинското им реализиране.
Нуждата от създаване на по-рамкови учебни програми, които да олекотят учебното съдържание и да оставят място за упражнения и осмисляне, е забелязан отдавна и у нас. Този процес обаче в момента зацикли и няма изгледи да се отпуши, поне докато нямаме стабилно правителство. Даването на прекалена автономията на училищата да разработват свои програми изглежда рисково, вкл. и заради липсата на адекватна квалификация на учителите. В този смисъл учебните програми следва да са достатъчно ясни, както и крайните цели и резултати, които ще зададат те пред учениците. Разковничето на реформата ще е и прословутото оценяване според добавената стойност на училищата, което засега е в пробна фаза. "Направихме грешката да обещаем по-високи заплати, без да изискваме еднакво повишение в качеството на работата. Учителите знаят какво трябва да правят на теория, но не го прилагат", е друг изстрадан от поляците урок.
Фокусът определено ще трябва да е насочен и към затваряне на ножицата между силни и слаби ученици. Отделянето на "талантливи" и "неталантливи" деца в отделни елитни училища не носи ползи, докато смесването им е полезно и за двете групи и помага за намаляването на неравенствата, сочи полския опит. Както и че е удачно въвеждането на по-късно профилиране на учениците - към 16-годишна възраст, за което отдавна ни съветва и Световната банка, тъй като сегашното кандидатстване у нас след 7. клас сортира децата според възможностите, които родителите им имат да заплатят за частни уроци.
От дистанцията на времето експертите в Полша отчитат и че държавата трябва постоянно да подкрепя новата система, докато се запълни празнината между поколенията. "Непрекъснато съществува потенциална опасност привързаността към старата система да вземе връх. Това се наблюдава на места в Полша, независимо от доказателствата за очевидните предимства на новата система. По време на всяка предизборна кампания отново се поставя въпросът за връщане към старата „традиционна” образователна система", отбеляза навремето Марчиняк, предусещал вероятно събитията в бъдещето.
