Съдът в САЩ е постановил знаково решение, че Google е монополизирала пазара на онлайн търсене, като Министерството на правосъдието обмисля, наред с други възможности, да поиска разделяне на компанията, съобщава Bloomberg, позовавайки се на свои източници.
Вашингтон може да поиска тази драстична мярка за първи път след неуспешния опит за разделяне на Microsoft преди две десетилетия. По-малко тежките варианти включват принуждаване на Google да споделя повече данни с конкурентите, както и мерки, които да попречат на компанията да получи несправедливо предимство при продуктите с изкуствен интелект. Правителството вероятно ще поиска забрана за сключване на ексклузивни договори, които са в основата на съдебния иск срещу Google. Ако Министерството на правосъдието наистина реши да поиска разделяне на компанията, най-вероятните кандидати за принудителна продажба са операционната система Android и браузърът Chrome. Принудителна продажба на Google Ads, платформа за текстова реклама, също е възможна.
На 5 август съдия Амит Мехта постанови, че Google незаконно е монополизирала пазарите на онлайн търсене и текстова реклама. Дружеството заяви, че ще обжалва, но съдията нареди на страните да се подготвят за втората фаза на делото, в която правителството ще започне да представя предложения за възстановяване на конкуренцията на пазара, включително вероятно предложение за разделяне. Планът на правителството ще трябва да получи одобрението на съдия Мехта. Ако принудителното разделяне бъде одобрено, мярката ще бъде най-мащабната след разделянето на телекомуникационния оператор AT&T през осемдесетте години.
Служители на Министерството на правосъдието са се консултирали с компании, засегнати от действията на Google, и в дискусиите в рамките на агенцията са изразили загриженост, че доминиращата позиция на компанията в областта на търсенето ѝ дава предимство при разработването на технологии за изкуствен интелект. Като средство за защита правителството би могло да се опита да забрани на Google да принуждава определени продукти с изкуствен интелект да налагат съдържанието на уебсайтове да се появява в резултатите от търсенето.
Друга възможност е да се откаже от операционната система Android, която се използва на 2,5 млрд. устройства по света. По-специално, Google изисква от производителите на джаджи да подпишат споразумения и да се ангажират с предварително инсталиране и осигуряване на достъп до приложенията на компанията, включително Gmail и Google Play Store. Приложението за търсене на Google и браузърът Chrome също трябва да бъдат предварително инсталирани - те трябва да бъдат инсталирани по такъв начин, че да не могат да бъдат деинсталирани, което на практика елиминира конкуренцията на други търсачки.
През декември миналата година калифорнийско жури постанови, че Google е монополизирала разпространението на мобилни приложения за Android. Съдията по делото все още не е обявил решение за това какви действия трябва да бъдат предприети сега, но Федералната търговска комисия (FTC), която отговаря за прилагането на антитръстовите закони в САЩ, заяви, че на Google не трябва да се позволява да „извлича ползи от незаконна монополизация“. Компанията плати 26 млрд. долара на партньори, за да инсталират услугата ѝ като търсачка по подразбиране в устройства и уеб браузъри - от които 20 млрд. долара отидоха при Apple.
Съдия Мехта също така постанови, че Google е монополизирала рекламата, която се появява в горната част на страницата на търсачката. Тя се продава чрез платформата Google Ads (до 2018 г. - AdWords) и позволява персонализирани показвания за заявки, свързани с бизнеса на рекламодателя. Рекламата в търсачката представлява около две трети от общите приходи на компанията (над 100 млрд. долара през 2020 г.). Ако Министерството на правосъдието не нареди на компанията да продаде Google Ads, то може да изиска съвместимост, така че услугата да работи безпроблемно с други търсачки.
Друга възможност е да продаде или лицензира данните на конкуренти като DuckDuckGo или Microsoft Bing. Според съдията търсачката получава 16 пъти повече данни от най-близкия си конкурент, което пречи на конкурентите да работят по-ефективно и да подобряват резултатите от търсенето. Разпоредбите, свързани със статута на цифров „пазач на портали“, които наскоро влязоха в сила в Европа, изискват от Google да споделя някои от своите данни с търсачки на трети страни. Компанията заяви, че пълномащабното споделяне на данни застрашава неприкосновеността на личния живот на потребителите, затова информацията ще бъде споделяна само за заявки за търсене, които отговарят на определени прагове.
От години администраторите на сайтове предоставят на уеб скенерите достъп до съдържанието, за да се появи в резултатите от търсенето, но наскоро компанията започна да ги използва и за обучение на своя изкуствен интелект. След оплаквания от страна на компаниите, миналата есен Google пусна инструмент, който позволява на сайтовете да блокират достъпа до системите за обучение на ИИ, но през май стана ясно, че тази забрана не се отнася за всичко: резюмета, обучени от ИИ, се появиха в търсенето, спестявайки на хората необходимостта да щракат върху връзки. Администраторите на сайтовете не могат да откажат техните ресурси да се появяват в резюметата с изкуствен интелект, тъй като според разбирането на Google това е „функция“ на търсенето, а не отделен продукт. Следователно е възможно да се блокира достъпът до материали само за цялата търсачка. Сега тези резюмета се появяват само за някои заявки - компанията трябваше да ограничи разгръщането на функцията, след като в резултатите се появиха препоръки към хората да ядат камъни или да слагат лепило върху пицата.
