Вече 32 години във всяко начало на есента в Sanders Theatre на Харвардския университет се връчват ИгНобеловите (АнтиНобеловите) награди за 10 необичайни или тривиални постижения в научните изследвания. Целта на церемонията е да "почете постиженията, които първо карат хората да се смеят, а след това да мислят". Името на наградите е каламбур между Нобелова награда и думата ignoble („неблагородна“). Тези, които ги връчват обаче, са истински Нобелови лауреати, а отличените след това четат публични лекции в Масачузетския технологичен институт.
Тази година, както и през 2020 и 2021-ва, церемонията бе онлайн заради COVID-19. А сред тазгодишните лауреати на ИгНобел има наистина доста странни изследвания, които представяме накратко.
Награда за история на изкуството
Петер де Смет (Нид) и Никълъс Хелмут (САЩ) за труда им "Мултидисциплинарен подход към ритуални сцени с клизма върху древна керамика на маите".
Всъщност двамата изследователи публикуват статия за ритуалните клизми на маите още през 1986 г. След това развиват своето проучване. То се фокусира върху керамика от късния класически период на маите (600–900 г. сл. н. е.), която често изобразява дворцови сцени, игри с топка, ловни пирове и танци, свързани с човешки жертвоприношения чрез обезглавяване.
Но през 1977 г. е окрита делва, на която е изобразено правене на клизма, а впоследствие и други подобни гърнета. По принцип маите са правили клизми за медицински цели, но на рисунките явно става въпрос за ритуал, чрез който в организма се вкарват упойващи вещества.
Де Смет и Хелмут анализирали изображенията, сравнили ги със символите, изписани до тях, и възстановявили рецептата за ритуална смес за клизма. Единият основен компонент е алкохол 5%, а вторият - диметилтриптамин (с него заменили алкалоида буфотенин, който се секретира от жабите от рода Буфо). Де Смет дори пробвал върху себе си ефекта. Алкохолната клизма подействала, но диметилтриптаминовата - не. Останалите компоненти, като екстракт от тютюн, халюциногенни гъби, мухоморка и водна лилия, двамата не посмели да изпроват, но считат, че трябва да предизвикат някакъв халюциногенен ефект
Награда за приложна кардиология
Елишка Прожакова (Чех), Елио Сяк-Шие (Нид), Фридерике Беренс (Вбр), Даниел Линд (Шв) и Мариска Крет (Аруба) за доказването на това, че когато хора се срещнат за първи път и се почувстват привлечени, сърдечната им честота се синхронизира.
Изследването е провеждано "на терен" - на различни фестивали (музикален, за документални филми, на науката и изкуствата). На произволни хора е предлагано да отидат до стая за запознанства. Там те сядали по двама на маса с преграда помежду им. Преградата се вдигала за кратко, колкото участниците да се погледнат и да разменят по няколко думи.
Участвали 140 души - 34% от жените и 53% от мъжете, заявили, че искат да се срещнат с човека отсреща, но едва 17% от двойките изпитали взаимно това чувство. А при тях сърдечната честота и електропроводимостта на кожата се променяли по еднакъв начин. При това не е задължително да става въпрос за любов от пръв поглед, а просто възприемане на отсрещния като приятен за общуване.
Награда за медицина
9-членен екип от Варшавския медицински университет за извода, че онкопациенти, положени на химиотерапия, страдат от по-малко странични ефекти, когато ядат сладолед
Острото възпаление на устната лигавица - мукозитът, е често срещан страничен ефект от химио- и лъчетерапия. Повреденият епител престава да предпазва от инфекции, следва възпаление, повишено слюноотделяне, болка, а пациентът трудно дъвче и преглъща.
За предотвратяване или облекчаване на мукозита се препоръчва смучене на лед. Но не всеки прави такава криотерапия, а тези, които я правят, са доста нередовни. Полският екип заменя леда с по-приятния на вкус сладолед. Анализирани са клинични изпитания, при които лекувани с химиотерапия пациенти (средна възраст 58 г.), са получавали сладолед от болничното кафене. Те е трябвало да го ядат бавно, за да се стопи напълно в устата им. От тези, на които е даван сладолед само, 28,85% са получили възпаление на устната лигавица. От неполучилите сладолед 59% са развили възпаление.
Награда за биология
Солимари Гарсиа-Ернандес (Браз) и Глауко Мачадо (Кол) за проучването дали и как запекът влияе върху перспективите за чифтосване на скорпионите.
Не само гущерите, но и някои скорпиони късат опашките си при опасност. Така те губят отровното си жило, отровните жлези, но също така и своя анус. И тъй като не могат да се отърват от изпражненията, се обричат на все по-голям запек, който ги води до смърт за няколко месеца.
Двамата изследователи от университета в Сао Пауло изследвали странен проблем - как се променя ходенето на скорпионите, след като си скъсат опашката. Теоретично те първо трябва да тичат по-бързо, защото стават по-леки. А после да се забавят, защото натрупаните изпражнения тежат, а и създават дискомфорт.
Учените провели експерименти със 150 мъжки и женски скорпиони от вида Ananteris balzani. Реалността се оказала друга - скорпионите бягат с еднаква скорост преди и веднага след като загубят опашката си. След това мъжките наистина започват да забавят, но женските продължават да се движат по същия начин. Т.е. запекът влияе на придвижването само при мъжките. Но по никакъв начин не влияе върху размножаването на скорпионите. Ето защо дори и такъв неудобен начин за самозащита като късането на опашката се е запазил след еволюцията.
Награда за техника на безопасност
Магнус Генс (Шв) - за изследването му на краш тестове с манекен на лос
Става въпрос за магистърската дисертация на Магнус Генс в шведския Кралски технологичен институт от 2001 г. В нея е описан изкуствен лос, който може да се използва за автомобилни краш тестове. От инженерна гледна точка това не е тривиална работа. Трябва да се изучи анатомията на лоса, и не само на здрав, но и на вече ударен от кола. След това да се направи модел от подходящи материали. Манекенът се оказва гумено-стоманен и без глава (тя усложнява твърде много механиката на сблъсъка и съответните изчисления, така че е оставена за по-късно).
Експериментите с някои модели на Volvo и Saab показват като цяло правдоподобна картина на случващото се. По подобен начин може да бъдат имитирани и други животни - от камили до кенгуру, т.е. такива краш тестове да се правят и в други региони.
Награда за инженерство
Японците Ген Мацузаки, Казуо Охучи, Масару Уехара, Йошиюки Уено и Горо Имура за опитите им да открият най-ефективния начин хората да използват пръстите си, когато въртят копчета.
В различни устройства, конструкции, промишлени предприятия се използват регулатори под формата на въртящи се копчета. Такива има и на газови печки, аудиосистеми и т.н.
Още през 1999 г. петимата японски изследователи публикуваха статия, описваща как хората хващат тези копчета. "Опитното поле" били дървени копчета с диаметър от 7 до 130 мм. В експеримента участвали 32-ма студенти. Те трябвало с дясната ръка да въртят копчетата по посока на часовниковата стрелка. Студентите най-често използвали палеца и показалеца си, но колкото по-широко ставало копчето (с по-голям диаметър), толкова повече пръсти влизали в процеса. При диаметър 10-11 мм те завъртали с два или три пръста, при 23-26 мм - с три или четири, а при 45 мм или повече - с четири или пет.
Тези данни са важни най-вече за промишления дизайн, но ИгНобеловият комитет награди японците за техните експерименти.
Награда за физика
Франк Фиш (Вбр), Джи-Мин Юан (Вбр), Минлу Чън (Кит), Лейбин Дзия (Кит), Чунян Дзи (САЩ) и Атила Инджечик (Тур) за опитите да разберат как патенцата успяват да плуват във формация.
Смята се, че за животните е по-лесно да се движат на стада/глутници - защото всеки отделен член среща по-малко съпротивление от околната среда, отколкото ако плува, лети или бяга сам.
Франк Фиш от университета в Уестчестър успява да докаже това, макар и частично. Експериментирал с патета: от първия ден на живота си те знаят, че трябва да плуват стриктно след майка си или след онова, което са видели в първите часове след излюпването. Затова показвал на патетата изкуствена патица, използвана от ловците, и ги пускал да плуват след нея в специален закрит басейн, където е възможно да се измери скоростта на метаболизма им.
Следвайки организирано примамката, патетата изразходвали по-малко енергия, отколкото ако плували сами и на случаен принцип. Енергийната разлика била особено изразена при съвсем малки патета.
Фиш правил тези експерименти през 1994 г., а през 2021 г. група от университетите в Стратклайд и Дзянсу публикува статия, в която анализира движението на патета от гледна точка на хидродинамиката. Оказва се, че птиците улавят вълни, които им помагат да намалят силата на съпротивление, и че не само ги улавят, но и някак преминават от една към друга такава вълна.
Така че всички, занимавали се с проблема, получиха ИгНобела по физика.
Награда за икономика
Алесандро Плучино, Алесио Емануеле Биондо и Андреа Раписарда (Ит) за математическото обяснение защо успехът най-често отива не при най-талантливите, а при най-големите късметлии
Тройката от университета в Катания показва, че времето, което отделяме за всяка работа, се разпределя по закона на Гаус, т.е. графиката е камбановидна крива. Това означава, че почти няма хора, които отделят само няколко минути за работата си, нито такива, които биха работили хиляди часове. Във всяка работа има някакво средно време, което повечето от хората отделят за нея. Има такива, които отделят твърде много или твърде малко време, но те са малцинство.
Но ако успехът зависи от времето, отделено за труд, тогава много богатите трябва да са съвсем малко, но и бедните - също. Заключението е, че има нещо друго, от което зависи успехът, и това е късметът. Изводът е подкрепен с математически модели и доказва: само талантът, интелигентността и упоритата работа не са достатъчни, трябва да сте на точното място в точното време. Късметът може да има свои компоненти, например нивото на образование и семейните доходи, но те отново често зависят от това къде и кога сте родени.
Награда за мир
11-членен екип от Китай, Унгария, Канада, Нидерландия, Англия, Италия, Австралия, Швейцария и САЩ - за разработването на алгоритъм, който да помогне на клюкарите да решат кога да кажат истината и кога да лъжат
Международният екип публикува миналата година своите изводи от изследването на клюките. Може да не ги одобряваме, но ако ги погледнем безпристрастно, ще видим, че клюките понякога носят осезаеми социални ползи. Те разпространяват информация, от която се интересува човекът, който ги слуша. Сплетните могат да работят за поддържане и укрепване на социалните връзки - и в някоя група, и извън нея, което е особено важно, когато възникне конфликт на интереси.
Информацията може да е всякаква, но тук много зависи от истиността на клюките. И това не означава, че слухът винаги трябва да е истина - всичко зависи от интересите на онзи, който го слуша, и на този, за когото се говори. В резултат на предадената клюка все някой получава социална полза. Клюкарят също - ако често го уличават, че не казва истина, няма да му имат доверие и обратното. В своето изследване екипът показва в игрови модели кога сплетните са социално полезни и кога не.
Награда за литература
Ерик Мартинес (Кан), Франсис Молика (САЩ) и Едуард Гибсън (Вбр) за анализа на това, което прави правните документи ненужно трудни за разбиране
Тримата учени - от Масачузетския технологичен институт и от Университета в Единбург са анализирали нечетимостта на правни документи на английски език. Облягат се на две хипотези. Първата обяснява непроходимостта на подобни текстове с факта, че всичко юридическо е специална сфера на знанието и изисква специален език. Друга твърди обратното – че правното знание борави със съвсем обикновени идеи като разум и причина, съгласие, интерес и т.н. И сложността на юридическия език се корени не в предмета на разговор, а в психолингвистичните особености на пишещия.
С други думи - сложността на един правен текст отразява психологическата нагласа на неговия автор. Именно тя води до нестандартни съкращения; множество рядко използвани и остарели думи; сложни професионализми, които може да бъдат заменени с по-прости ежедневни изрази, без да се загуби смисълът; обилно използване на страдателен залог; специален синтаксис, където подчиненото изречение е вградено в средата на главното.
Чрез сравняване на купчина правни договори и съдебни решения с документи, написани на обикновен език, изследователите стигат до заключението, че правните документи са написани психолингвистично. С други думи, сложността им идва само от психологията, защото няма обективна необходимост от такъв тежък език.
