Това няма нищо общо с операта „Ако бях Цар“. Защото у нас Премиер е бетер Цар. Нищо че Царя зорлем го вкара в политиката, Той пък сега ще му вземе имотите и ще го запокити отново в изгание (както проплака Царя). Абе, няма ненаказано добро. Но всъщност какво му взимат на Царя? Двореца „Гарга“ или нещо такова. Чунким в изгнание той все у дворци е живял. Що па не си остане и у нас на квартира?
Та думата ни беше за операта. Известно е, че Премиерът хич не си пада по този род изкуство. За него то се свежда до „Опера за три гроша“ – сиреч нищо не чини. А и от опит знае. Веднъж Го водиха на опера, ама Той издържа само първото полувреме.
Така е, като трябва да решаваш световни проблеми – Премиерът не си губи напразно времето. И се отчита само на Началника горе! Обаче пък разбира от всичко.
Е, понякога запецва. Питат Го:
– Ако кожата на българина имаше етикет, какво щеше да пише на него?
Колкото умно, толкова и безпомощно той поглежда нагоре към Началника. Обаче от там долита характерният глас на Тато:
– На етикета щеше да пише такова... Кажи го, де!... Made in China! Ха-ха-ха!
Разправям тази смешка на Митака и Любака. Понеже живеем за едното наздраве, а когато човек го влече, винаги намира повод, напълно логично се черпим отново.
– Знаеш ли – казва Митака – колко хубаво щеше да е ти да си Премиер?
– Не ставам за тази работа – отвръщам скромно. – Нека Слави Трифонов да си го гътне, па гледай тогава какви ще ги плещи, стига някой да не му спре аутокюто!
– Имаш всички данни – окуражава ме Любака.
– Брамс маа му – демонстрирам музикалната си култура, защото освен на опери съм ходил и на симфонични концерти, – все пак аз съм среднист, а Той е доктор на науките?
– Като е доктор – поглежда изпод вежди Любака, – защо ходи на лекар, като Му се вдига кръвното?
Сещам се за сакралните слова на Премиера: „Пият ракия, пушат цигари и ядат сланина. А после искат да ги лекуваме“.
Пък ние точно това правим, обаче не искаме да се лекуваме, защото не ни е по джоба. И понеже съм понапреднал, се размечтавам:
– Ако бях Премиер, щях да махна акциза на алкохола и цигарите, а бюджетът щеше да се пълни от оборот. Нещо повече... Купиш ли си ракия и цигари, получаваш безплатно мезе!
– А който не пие и не пуши, как ще се изхрани? – пита Митака.
– Ами пак си поръчва и прави бартер за мезета – категоричен съм. – А на нас – намига Митака – кои министерства ще дадеш?
– Вас ще ви пратя посланици в чужбина – отсичам. – И колкото се може по-далече!
– Защо? – недоумяват двамата.
– Защото ми писна от идиотските ви предложения. Брамс маа му! Ако съм щял да бъда Премиер... Сякаш си нямам друга работа, та за резил да ставам!
