Препечатваме част от интервю на "24 часа" с академик Георги Марков на исторически и народоведски теми. Повод за интервюто е анкета между учени, според резултатите от която Стефан Стамболов е най-добрият български държавник. Оригиналната публикация - тук.
***
"24 часа": Вашите колеги описват Стамболов и като жесток, не много честен и недотам почтен управник. Очевидно обаче надделява симпатията към твърдата му ръка. Кореспондира ли образът на държавника Стамболов с този на днешните управници?
Акад. Георги Марков, историк: Когато министър-председател беше Иван Костов, един професор, но не историк, а медик, каза: "Г-н Костов, вие сте вторият Стамболов!" И това му допадна. Сетне историкът Божидар Димитров каза за Бойко Борисов, че е вторият Стамболов. Това също допадна на Бойко. Но моето мнение е, че Иван Костов си е Иван Костов в историята. Всеки с времето си... Божидар Димитров свързваше Борисов със Стамболов, защото и двамата са строили. Борисов обаче строи магистрали, а Стамболов - железници. Има известна разлика. Друго е любопитното - че никой не сравнява никого от нашите политици с Александър Малинов. (...)
"24 часа": Прави ми впечатление, че определените от вашите колеги като по-умерени, дипломатични, по-сговорчиви наши държавници са по-надолу в класацията. Защо?
ГМ: Хората помнят повече силната ръка. (...)
"24 часа": ...Освен силна и твърда ръка, еталонът за българска държавник трябва да е и човек от народа, ако ви разбирам правилно?
ГМ: Напълно. Човекът от народа е Стефан Стамболов, след това е Тодор Живков и в днешно време - Бойко Борисов. Те са народни трибуни и хората ги обичат. Няма да забравя, когато Бойко Борисов отиде при настръхналите миньори в Рудозем и им каза: "Аз съм прост и вие сте прости. Значи ще се разберем!" И те веднага възкликнаха "Ето го нашия човек!"*. Значи хората искат някой от известните, които показват по телевизора, да им говори достъпно, дори грубо, но да го чувстват близък, да го имат за свой.
"24 часа": Май интелектуалците във властта не са толкова обичани от българите?
ГМ: Не са. Може и да ми се обидят някои от управниците след 1989 г., тъй като тогава във властта навлязоха наистина много интелектуалци, но по-голямата част от тях не са много обичани... Не съм шофьор и често пътувам с такси, а шофьорите таксиджии са барометър на общественото мнение. Като се поразговорим, разбирам какво искат - някой от големците да дойде и да си поговори с тях. Някой като Бойко - той като се заприказва с някого, на петата минута вече е на "ти" с него, тупа го по рамото и го прегръща - независимо дали е Юнкер, или някой наш професор. Ето това е подход! И дарба. Живков също я имаше... Той (Живков) също имаше подход. Имам детски спомен от Калофер, от края на 50-те години на миналия век, понеже съм оттам по майчина линия. И той дойде за 2 юни. Коли, охрана, площадът замръзнал в очакване. Слиза от колата бай Тошо. А калоферци, понеже правят овчарски ножове ръчна изработка, му подаряват нож. А той казва: "Е, за какво ми подарявате този нож? Ааа, сещам се - като остарея, да си стържа гащите с него!" Че като прихна множеството, целият площад се взриви. Виждаше се, че хората си мислят: "Той е един от нас". Че кой казва на диктатора си бай Тошо или Тато? Да, диктатор, но който познава психологията на народа си. Може да си завършил в Хайделберг или пък в Оксфорд, но трудно да се адаптираш след това. Няма как да наложат чуждите стандарти у нас. (...) Издадох през 2001-ва най-тънката си книга - "Поуки за държавници". Лошото е, че политиците не ги четат тези книги, защото са заети да правят история...
_____
* Ecce homo! - бел. на "После.
