Дремех пред телевизора, когато телефонът звънна.

- Слушай ме внимателно, ако не искаш да ти съсипя кариерата! – излая ми злобен глас.

Бях обущар, затова веднага разбрах, че е станала някаква грешка и търсят съвсем друг, чиято кариера ще съсипват. От друга страна обаче, бях самотен и ми се говореше, така че проплаках:

- Не, моля ви! Само не и кариерата ми!

Онзи от другата страна на линията се изхили, явно беше доволен, че ми е разтреперил партенките толкова лесно.

- Тогава още утре обявяваш, че се оттегляш от изборите за Европарламента, ясно ли е, гнидо! – отново излая той, а аз се опитах да позная на какво куче точно ми прилича... може би на булдог, ама олигавен. – Имаме записи, имаме и снимки, ако не се откажеш още утре, ще пратим всичко до медиите и е свършено с тебе, ясно ли е?

Охо, зарадвах се аз, компроматна война, любимото ми.

- Вижте – казах с тон на паниран калмар, - още утре ще свикам пресконференция и ще обявя, че се оттеглям от евронадпредаварата, имате думата ми!

Изнудвачът направо изгрухтя от кеф, сякаш сам не можеше да повярва колко лесно му се е получило – все едно е телефонен измамник и преди още да е звъннал, аз съм събрал спестяванията си, сложил съм ги в плик и го чакам на балкона да му ги метна.

- Това не е всичко! – реши да събере още точки той, пък и защо не, явно успешно се представих като пълен идиот. – На тази пресконференция, веднага след като се откажеш от евроизборите, публично ще наречеш лидера на партията ви цървул!

- Да, разбира се, разбира се, ще го нарека и капут, само не разпространявайте записите и снимките, моля ви... – изхленчих аз и се замислих дали подобно на мен и Джак Никълсън осъзнава, че играе за „Оскар“ още по време на снимките, или го разбира чак след това.

- Да, може и капут – съгласи се онзи, след което започна да рови с дебели пръсти дълбоко във въображението си, в крайна сметка беше хванал златната кокошка, защо да не я изтръска още малко. – Освен това публично ще обвиниш лидера ви и в интимна немощност!

- Интимна немощност? – не разбрах аз.

- Точно така! – захили се настървено изнудвачът. – Нали уж бил сексуален булдозер! Ха! Сексуален булдозер, друг път! – и се ядоса, все едно това лично го обиждаше. – По-скоро е детско багерче!  И без батерии! Със счупено гребло!

- Моля ви – прекъснах яростния порив на мисълта му аз, - дайте ми само секунда, за да взема химикалка и да си записвам нещата...

- А накрая на пресконференцията – продължаваше да твори шедьовъра си онзи – официално ще съобщиш, че когато никой не го гледа, лидерът ви бие чембери на деца!

- ...чембери... на... деца... – послушно записвах аз.

- И запомни, гнидо – заплаши ме финално онзи, - не направиш ли каквото ти казах, гориш! Изпращаме записите и снимките на медиите, разбра ли?

- Да, сър! – казах, защото бях гледал, че така отговарят по филмите, след това онзи затвори.

Аз също затворих, прозях се, вдигнах си краката на масата и пак се зазяпах в телевизора. Пет минути по-късно телефонът звънна отново.

- Не казвай нищо, само слушай! – изшътка ми загадъчен глас. – От опозицията са разбрали за снимките, имат и записи. Действаме по план. Трябва да изчезнеш от града възможно най-скоро. Парите ще са в червен найлонов плик, напъхан във втората кофа, вдясно от входа на НДК, както се бяхме разбрали. В никакъв случай не ги взимай ти, след половин час прати някой, на когото имаш доверие. Успех! – и затвори.

Затворих и аз.

После станах, протегнах се, наметнах едно яке и излязох на разходка в необичайно приятната февруарска вечер.