Пътувах си по Републиканската пътна мрежа и не щеш ли - неизвестно досега явление! Да беше дупка, да беше катаджия, а то - някакъв с шапка на готвач стои на банкета и маха с черпак като със стоппалка! А до него - походна кухня, виждали сте ги по филмите за войната, дими с коминчето си. Спрях, смъкнах страничното стъкло.

- Добър ден - приближи се онзи, - проверка във връзка с винетките. Нова система се въвежда, знаете как е...

Обзе ме здраво, българско веселие:

- Знам! Нали онзи ден на представянето системата ви блокира!

Той се натъжи, явно го заболя:

- Недейте така! Това не са ви стерилните лабораторни условия! От желязо да беше тази система, в нашата си среда пак щеше да блокира!

- Че защо?! - налях масло в огъня. - Среда като среда!

Той се пообиди:

- Не е хубаво да се подигравате на служебно лице!

- Добре, де - обиграно се престорих на съчувстващ, - обяснете ми какво точно се е случило?

- На демонстрацията при включването на системата електронният й мозък за части от секундата е анализирал ситуацията по пътищата ни и е отказал да работи в такива условия. Преценил е, че събирането на такси за преминаване по тях е несправедливо, а тази система се въвежда точно за да бъде по-справедливо платеното преминаване по българските пътища. Изгорели са три компютъра...

Онзи печално свали бялата шапка и постоя няколко секунди притихнал с наведена глава. Аз обаче път гонех, та затова скоро го върнах към факта, че животът продължава:

- И сега какво с новата система?

Той изправи гръбнак:

- Продължаваме! Щом е създадено вече мегазвеното и 900 човека са назначени в него, ще работим!

- Как? - зададох логичния въпрос.

Човекът захвана да си вее с бялата шапка:

- Машините не издържат, но ние сме непоклатими! Щом машините не могат, хората ще събираме таксите! И ето, създадени са вече първите контролнопропускателни пунктове!

- И ще раздавате бележки за платена такса? - допълних.

Оказа се, че грешах:

- Не, такива бележки издават машините.

- Те обаче блокираха? - припомних му.

- Затова ще раздаваме ние, както се казва, каквото Бог дал.

- Тоест?

Той посочи с черпака походната кухня:

- Днес например ще раздаваме шкембе чорба!

Устата ми се напълниха със слюнка, та едва попитах:

- И това как се връзва с платеното пътуване по пътищата?

- Има си меню - обясни той. - Наместо досегашната седмична винетка ще сипваме една шкембе чорба, наместо месечна - двойно шкембе, а за платена годишна такса - към шкембето има и безплатна люта чушка!

- А размерът на таксите - пошавах с пръсти, - него как го променяте?

- Никак! - дръпна се той. - Хайде сега да тръгнат слухове, че вдигаме таксите!

Нещо ми мръдна в мозъка, замислих се, а той търпеливо ме чакаше, почесвайки се с черпака по гърба. Най-сетне май го улових:

- Значи едно шкембе ще струва 30 лева, а онова с екстра люта чушка - 97?!

- Точно така! - благо ми се усмихна той. - Нищо не променяме, а отгоре на всичко шофьорите ще хапнат традиционния български деликатес! Така, де, ние даваме ли, даваме, обаче кой да ти каже "благодаря"!

- Добре, че не сипвате леща! - казах язвително.

Той сигурно не бе чел Библията, защото не се засегна, попита делово:

- Леща ще е другата седмица. Сега нормална шкембе чорба ли да сипя или двойна?

Понечих да му тегля една традиционна българска майна, но се сетих колко неща съм предал за по-малко от паница чорба и махнах с ръка:

- Нека е двойна! Ама отдолу загребвай, от гъстото!

Дано поне шкембето да е горещо.