Както всяка пушка си има части, така и всеки организъм си има своя делириум. Някои гонят паяци по стените, други лазят по пода, за да ловят змии и гущери, трети стрелят по ниско летящи розови слонове, а моят организъм се включва директно в контакта на околната среда и разговаря с нея. Веднъж например говорих с отсрещния стол, много интересен събеседник, друг път опитах да обменя мисли с дървото срещу нас, но то се оказа голямо дърво и нищо не научих от него, понякога разговарям сам със себе си, но не е толкова интересно, защото си знам отговорите на въпросите предварително.

Днес обаче ми провървя - докато гонех маслинката в чинията, а тя тичаше и опитваше да се спаси, в краката ми се отърка нещо.

- Здрасти, кебапчийско коте - казах приветливо. - Как е животът?

И изобщо не се учудих, когато котето ми отговори.

- Слаба ракия - рече. - Животът поскъпна, никой нищичко не пуска, всеки гледа всичко сам да си изяде. А свободата на котките, гарантирана от ветеринарите и коткозащитниците, за нищо вече я нямате.

Котката, както знаем от дядо Киплинг, е най-свободното същество - тя ходи и броди където си ще, особено около кебапчийниците.

- Няма вече безплатен обяд, коте - отбелязах. - Такива времена дойдоха - кебапчето трябва да се заслужи!

Кебапчийското коте се замисли.

- Да ти донеса мишка? В мазето има много.

- Не ми трябва лов на дребно. Аман от мишкуване! Една уважаваща себе си кебапчийска котка трябва да има по-високи цели!

Котето се отърка и в другия ми крак.

- Да помъркам силно, така че всички да разберат колко добър и щедър човек си?

Отказах офертата. Не ми трябва да знаят, че съм добър - по-добре е да ми имат страха.

- Ами - вдъхнови се котето, - покажи ми кой от всичките тия наоколо ти е най-неприятен, ще ида да му пусна бълхи, та да се драпка насред кебапчийницата и всички да му се смеят!

Това вече беше друго. Показах му неприятния тип, котето се усука около него и само след минутка от всички маси хем се присмиваха, хем се дърпаха по-настрани, та да не прескочи някоя бълха и по тях.

- Това беше добре - похвалих кебапчийското коте. - Само че не мога сега да ти дам от кебапчето - ще стане ясно и на кьоравите, че аз съм те пратил. Хората трябва да вярват, че си изразител на собственото си независимо мнение и си подходило обективно и безкористно, като си пуснало инсекти в крачолите на обекта с цел да разобличиш моралната му и физическа нечистоплътност. Така правят истинските кебапчийски котки!

- Да, да - поклати глава котето. - Ей заради такива като теб според статистиката съм на сто и единайсето място по охраненост и свобода! Даже етиопските котки са по-добре от мен! Дай кебапче, де, не се стискай!

Помислих малко.

- Свободата, коте, е на върха на ноктите. Щом ти трябват кебапче и свобода - виждаш ли оня дебелак там? Отиваш, значи, скачаш на масата, отнасяш му мръвката от чинията под предлог, че ти трябва за независимо кебапчийско разследване, и изчезваш по най-бързия начин.

- Да ти имах делириума - въздъхна котето. - Онзи знаеш ли как бие!

- Ами - предложих, - помисли как да организираш работата така, че изобщо да не стопли, че си било ти!

Интелигентни същества са това котките - само след минута десет кебапчийски котки се въртяха и мяучеха около масата на дебелака и докато той се залисваше с тях, моят довереник му сви пържолата и я отнесе зад ъгъла за независимото си разследване.

Там обаче го сдавиха два помияра и котето отново се върна.

- Те казаха, че са по-компетентни по мръвските органи от мен - оплака се. - И ми я взеха! Аз какво да правя сега?

- Ами - въздъхнах, - ще изчакаме следващия ми делириум, та да ги попитам кой ли ги изпрати пък тях… С компетентните помияри човек трябва да внимава - особено когато не се знае със сигурност кой ги е насъскал…

В несигурен делириум живеем, да ви кажа, ако не знаете! И един съвет - пазете си чиниите, че много кебапчийска пасмина се навъди напоследък!