Когато той се върна при нас, беше уморен, брадясал, но имаше вид на щастлив.

- Не може да бъде! – рекохме ние, когато ни разказа къде е бил.

Той седна при нас и започна:

- Дойдоха и ми казаха – ти си избраният. После ми обясниха по-подробно, че трябва да отида с тях и да получа инструктаж за работата, с която искат да ме натоварят.

Гледахме го невярващо:

- И каква толкова работа ще правиш?

- Обясниха ми, че за кратко трябва да управлявам държавата. Открили са в мен голяма прилика с премиера и ми казаха, че са ме избрали за негов дубльор.

- Не – рекохме в един глас, – ти никак не приличаш на премиера!

- Това – вика той – не е ваша грижа. Има хора, които преценяват по-вярно нещата.

- Добре – съгласяваме се – какво стана по-нататък?

- Облякоха ме, напудриха ме, инструктираха ме какво да правя, подписах разни хартийки и седнах в стола на премиера!

- Браво! – викаме ние. – И после какво прави!

- Управлявах, естествено, нали за това ме бяха извикали там!

- А къде беше истинският премиер?

- Това никой не знае, така ми казаха.

- Разказвай, трудно ли е да си началник на държавата.

- Трудно е да взимаш решения, да издаваш нареждания, да следиш кое как става.

- И ти направи всичко това, така ли?

Той махна с ръка:

- Гъбаркам ви, бе. Всичко е страшно лесно – нищо не правиш, а нещата си вървят сами.

- Това – викаме – не стои сериозно. Искаш да кажеш, че държавата си върви на самотек, така ли?

- Аха. Само подписвах някакви доклади, снимаха ме фотографи, това беше сериозната част.

- Чакай, чакай! Нищо ли не научи за икономиката, за политиката, а? Какво ни чака?

- Какво разбирам аз от икономика? – попита ни той.

Ние се замислихме.

- Ми то и нашият премиер нищо не разбира от икономика. Често сам той го признава това по телевизора.

Приятелят кимна.

- Той и от екология нищо не разбира, май.

Онзи пак кимна.

- И от култура, и от археология, и от образование…

- Сега – пита ни той – схващате ли защо мен ме избраха да дублирам премиера за известно време на неговия пост, а?

Изчака малко и каза:

- Защото и аз като него нищо не разбирам за нищо.

- Искаш да кажеш, че ти никаква не я свърши, докато седеше в стола на министър-председателя, така ли?

- Нищо. Даже имаше хора, които ме пазеха да не направя нещо. Накрая пак подписах разни хартийки и ме пуснаха да си ходя.

- И нищо не прави през цялото време, така ли?

- Така. Точно като министър-председателя. Изрично ми го казаха, че така минава и неговия работен ден.

Настъпи мълчание. После един от нашите рече:

- То си е така, май. От години премиерът говори, че не разбира от това, от онова, от нищо. Ама на, налагало му се да управлява, да оправя батаци и да подрежда къщичката ни.

Ние пристъпваме от крак на крак, после пак подхващаме темата:

- Ама ти никак не приличаш на министър-председателя, как точно тебе те избраха?

- Сигурно е заради уменията ми – не се предава приятелят ни, – иначе сте прави, не приличам на него. Ама ако сме реалисти, то и министър-председателят отдавна не прилича на премиера. Ама това вече на никого не прави впечатление, нали?

Ние продължаваме да питаме:

- И как беше там? Кафето добро ли е?

- Супер е. Пурите също.

- Поне един белот не направи ли, а?

- Не, не ми разрешиха. Питах дали мога да играя с тестето на министър-председателя, ама изрично ми беше казано, че това си е работа само за премиера.

- Е, правилно са ти казали – съгласяваме се ние, – човекът от едно нещо разбира и ти да вземеш да бъркаш картите! Не става така!

- Така е – съгласява се той, – казаха ми го няколко пъти, че така не става.