В тия забравени от Бога балкански ширини ремонтът по "Графа" най-после утихна. Отнесоха нейде перките от акули, отнесоха свинското, сиромашкото лято и Сънчо, настана свободна България. И дядо Йоцо стана свободен. Но той беше сляп, нямаше как да я види тая свобода.
Влезе веднъж в кварталната кръчма и се затътри към бара:
- Сипи ми, синко, една водка с руска салата!
Кръчмарят го изгледа навъсен и на висок глас отсече:
- На шпиони не сервирам!
- Че какъв шпионин съм аз? – слиса се слепият.
- Руски шпионин, нали те виждам!
От съседната маса го туриха да седне, наляха му домашна сливова.
- Какво става бе, хора?
- Ти, дядо Йоцо, не слушаш ли новините?
- Как да ги чуя, вчера радиоточката млъкна. Вие, окатите, барем видите Хоризонта, а аз и да го чуя не мога.
- Пуснали австралийския убиец Полфрийман на свобода! Но хванали по-опасен престъпник, в затвора ще го тикнат, понеже искал повече руски филми по телевизията!
- Че що да не иска, и бездруго само американски дават...
- Не може руски! Щом сме с новия по-голям брат, ще му гледаме филмите, ще му ядем ГМО-тата и фъшкиите!
- Че това ли е мойта свободна България? – поклати глава незрящият старец. – Да направят почетен гражданин на София посланика на държава, която изтрепа с бомби хиляди невинни софиянци. Списаревски се обръща в гроба!
Тоя незрящ човек се палеше като наивно дете и възкръсваше само при ехтежа на влака. За него тренът олицетворяваше свободна България, ама де го? Тия дни Бедежето спря сума ти влакове заради липса на локомотиви...
Една заран дядо Йоцо чу тътен откъм клисурата. И се качи на скалата.
Сигурно са новите Фалкони. С тия грешни пари колко болни деца щяха да излекуват, не му се мислеше. После се сети, че фалконите тепърва ще ги правят. Откъде иде тогаз тоя тътен? Да не би Пеевски да бере гъби в Искърското дефиле? Не, той гъби не яде, мама пържолки му прави, косъма да заглади.
И изведнъж дядо Йоцо прогледна! Тънък лъч светлинка проби в незрящите ириси. И видя небето! О, Боже, светлина! Старецът съзря правителствения хеликоптер. Караха парламентарната шефка в София. Но раненото дете така и не видя, в Шумен го оставили да бере душа...
Сигур африканска чума ги е натръшкала тия наши политици, помисли си дядо Йоцо и разтърка очи. Уж за добро смъкнахме режима на Живков, но виж какво стана. Дивият Запад усилено строи социализъм. Национализират частни банки, другарите. Прости им, Господи, те не знаят какво ги чака. Днес национализация, утре – петилетен план, после бригадирски песни, а накрая ще се появи техният Иван Костов, барабар с братовчедите, за да разпродадат националното богатство за жълти стотинки. А Александър Йорданов ще обвини комунизма за угоения си вид. И чак тогава ще тръгнат да откачат радиаторите. Щото човек и добре да живее, един ден му пращат изравнителните сметки на „Топлофикация“ и на него му иде да хване гората и да организира мощно партизанско движение. Но къде да се скриеш, в гората няма кьораво дърво. Царят изсече каквото можа, горската мафия изнесе останалото. И понеже оцеляха сал едни междублокови пространства, строителите на съвременна България издигнаха нов модерен лозунг: „Ще превърнем всяка детска площадка в банка, а градинките в молове!” И всичко си дойде на мястото. Младите българки, вместо да раждат, висят в моловете за една минимална заплата и продават наргилета и турски кюлоти. А чорбаджиите им засукват мераклийски мустаци, пощипват белоногите хубавици и си думат – що ни трябваше башибозук да пращаме, пазарната икономика свърши по-добра работа!
Гледа дядо Йоцо тая тъжна картинка. Гледа опустялата, изпосталяла България – разпродадена, омерзена и омаскарена, гледа главанаците и проклина мига, в който прогледна...
