Обичам да задавам сложни въпроси – дават време да си човърка човек в общата салата, докато другият отговаря.
Брато Илия, питам, какво ти става напоследък – навремето на всяко кръстовище някъде след втората ракия почваше да градиш килия, от сума ти време - тухличка не си сложил! Да не си болен нещо? Или си зле с материала?
А въпросният Илия въздъхва и казва, че такова време било дошло. Няма как човек килия да струпа, няма какво да затвори в нея, пък и желаещи не се задават.
То по желание не става, казвам, ти затова си репресивен орган, за да репресираш лошите и ги буташ в килиите, пък нека ти се сърдят после, я дай да викнем, та да запеем като едно време, пък все някоя Ирина ще се зададе изотдолу!
Илия плаче в салатата. Трудни станаха времената, казва, човек с всичко трябва да се съобразява. Политическата коректност преди всичко – какви са тия намеци за път и кръстопът, няма ли тук прозрачна алюзия за лотовете на магистралите и търговете около тях? Ние като отговорни и съвестни граждани на републиката не бива да разпространяваме непотвърдени и злонамерени слухове.
То не са слухове, а твърдения, опитвам да възразя, но Илия вече се въззема – това, третата ракия, не прощава. И защо трябва да градим точно килия, а не примерно мотел, или бензиностанция с отделна газ колонка, пита, какво искаш да кажеш ти, приятелю, че всички строители на съвременна България са за панделата, така ли?
Съвсем не, дърпам се, кой казва такива неща, аз само исках да попеем за оная тясна килия…
А, казва Илия, няма да ме вкараш в тоя капан – килиите в нашите заведения за лишаване от свобода са изградени по строг норматив и никой не може безнаказано да твърди, че стягат в раменете! За тая работа се носи наказателна отговорност!
Какво направиха с тоя човек! Братко Илия, казвам, добре, прескачаме политически и архитектурно-юридически некоректните твърдения в песента, дай направо да минем към Ирина, дето така й се ще да влезе вътре, та й се плаче!
Илия гледа мрачно. Ти, казва, мой човек, май си преминал откъм ретроградните сексуални експлоататори и дискриминатори – какъв е тоя сексизъм, какви са тези сексуални намеци и мераци към пол номер две, а според някои – може би номер едно, човек не може ли да общува нормално и граждански активно с някого, без в главата му да се въртят разни задни мисли?
Какви мисли, още повече задни, какви пет лева, ядосвам се, тук става дума за романтика, за невъзможна любов, лирическият герой, в случая – ти, страда, въпросната Ирина – също, всички присъстващи страдат съчувствено по русите й коси, пеят с цяло гърло и си поръчват още по едно, нали това е целта на занятието?
Аз повече с теб на една маса не сядам, декларира Илия. Толкова дискриминационно изказване отдавна не бях чувал – и какво сега, според теб излиза, че в наше време само блондинките имат право на обществен и до известна степен сексуален живот, така ли? И то – затворени в килии. При това – навсякъде по кръстопътищата. Сине майчин, това намирисва на сексуална експлоатация от две пресечки! Да ти кажа честно, не мислех, че си такъв човек. Още утре ще ти пусна ограничителна заповед – да не се приближаваш на по-малко от две маси разстояние от мен.
Това като нищо го може – все пак в извънракиено време си изкарва хляба и салатата като прокурор.
Както е тръгнало, на маса вече ще можем да си пеем политически коректно само за зайченцето бяло – поне докато не се намеси някоя асоциация за защита на правата на животните, децата и на щуреца булката.
