- Добре дошъл! – поздрави го администраторът. – Каква е вашата молба? Каква работа си търсите?

- Аз – рече посетителят – работа си имам. Ама искам да напусна, да започна нещо друго, че това вече не се издържа. Някакви курсове или каквото там имате – готов съм на всичко. Просто си търся мястото.

Администраторът разлисти папките пред себе си.

- Да започнем отначало. Вие сега си имате работа, но искате да я смените, като се запишете при нас, в бюрото за преквалификация на хората. Каква е вашата професия?

- Журналист съм.

- Ха! – почти се зарадва чиновникът. – Вие сте първият, който влиза при нас. Какво толкова е станало, обикновено за вашата професия има голям наплив?

Човекът сви рамене.

- Наплив и сега има, ама професия няма.

- Аз – продължи той – от години следя работата на правителството – снимане, писане, приказки. Отразявали сме успехи, постижения, неудачи – всичко. Но нещата започнаха да се променят. Първо – спряхме да отразяваме неудачите. Пишехме и снимахме само за успехите и бъдещите намерения на властта.

Администраторът вдигна глава:

- Сами ли решите това, или ви го наредиха?

- Първо ни намекнаха, че успехите на властта са невероятни и за тях е нужно да отделяме заслуженото време и място. После ние сами се досетихме кой е правилният избор и започнахме да замазваме положението.

- Колко дълго продължава това?

Човекът махна с ръка.

- Не питай! После право в очите ни рекоха, че правителството е безгрешно и всеки, който е на друго мнение – да се чувства свободен, да си търси работа. И най-важното – когато министър-председателят дава брифинг, никой не бива нищо да го пита?

Администраторът спря да пише и вдигна глава.

- Че може ли така – журналисти без въпроси?

Човекът делово обясни:

- Казаха ни, че министър-председателят много добре знае какви ще бъдат нашите въпроси и затова не бива да губим времето му. Той направо ще ни даде отговорите, а ние само да записваме. Така спряхме да питаме премиера за каквото и да е, но записвахме всичките му отговори.

- Шантава работа! – рече администраторът.

- Да – съгласи се посетителят. – Тъкмо свикнахме с този нов стил на работа власт-журналисти и пуснаха ново нареждане: Вече ще идвате без камери и микрофони! Нямате нужда от тях. И така до вчера – ние стояхме, слушахме и не спирахме да пишем за успехите на властта и бъдещите планове на управата ни.

- Какво толкова стана вчера?

- Вчера ни казаха, че ако искаме да продължим да бъдем репортери, които отразяват работата на правителството, ще трябва да идваме вече и без бележници и химикалки. Преди всяка пресконференция щели да ни събличат голи и да ни претърсват да нямаме скрити камери или микрофони по себе си. И който не спазва това – остава на улицата, без пропуск. Сили нямам, без душа останах. Ето за това съм тука!

Администраторът затвори папките пред себе си.

- Може да ви предложим курс за бърза квалификация, новите ни методи помагат на десетки хора. Само след броени дни всичко във вашия живот ще се промени. Всеки намира място под слънцето.

- И какво ще стане с мен? – попита човекът.

- Предвид спецификата на вашия занаят – рече администраторът – може да ви преквалифицираме само в едно. В камък.

- Камък? Не може ли…

- Не – не отстъпи чиновника – с вашата рутина, издръжливост и закалка, може да заемете само това място – на един камък, но не крайъгълен, за да не се възгордеете! Лесно ще стане, имаме квалифициран персонал. Знам, не е престижно, но пък ще си живеете живота. Хората не съзнават това и с години страдат и се мъчат, преди да се обърнат към някого за помощ. А място има за всички, някой са одушевени, други не, но ние никого не връщаме.

- Добре! – съгласи се посетителят. – Сигурно ли е, че като камък ще бъда далече от властта?

Администраторът честно му отговори:

- Е, това не мога да гарантирам.