Дойдеха ли дни на агитация и избори, партията винаги ни посещаваше. Така стана и сега – веднага цъфна при нас.

- Идват избори – рече – и ние задължително трябва да ги спечелим!

После ни нареди:

- Стегнете се! Всичко зависи от вас!

- Толкова много сме се стегнали – викаме й, – че ще се прекършим на две. Зъбите ни изпопадаха от стискане, коланите ни вече ще се скъсат от стягане, а краката ни болят, защото здраво сме вързали връзките на обувките си. Повече няма накъде.

Партията става още по-строга:

- От вас зависи да изберете нашите кандидати и те да продължат да строят светлото бъдеще!

Ние пак не се съгласяваме много с нея.

- То това, дето го построихте, беше все за ваши хора, а не за народа.

Партията вдига пръст:

- Прави сте, имаше леко залитане към частното и личното. Ама ние се разделихме с онези вредни елементи, които гледат само за себе си.

- Разделихте се – викаме, – ама тяхното си остана за тях, нали!

Партията не отстъпва:

- Сега сме различни, всичко започва отначало. Имаме програма, която е посветена само на вас, нашите избиратели! Важното е да пуснете бюлетина за нашите хора.

- Добре – викаме, – дайте да ги видим тези кандидати, да чуем приказката им.

- Не може да ви кажем кои са нашите кандидати! – запъна се партията.

- Защо? – питаме я ние. – Нали ще искате да гласуваме за тях, не може ли да ги видим поне!

Партията не отстъпва:

- Не, не може. Никакво виждане, никакви имена!

- Хубава работа – викаме ние, – как така ще гласуваме, без да познаваме  кандидатите!

- Така – рече партията, – вече така ще бъде!

И вика още:

- Не виждате ли, че противникът ни само това чака! Ще вземе нашият кандидат и ще го направи на маче. Ще говори срещу него, ще пише срещу семейството му, ще снима къщите и колите му и накрая ще изкара, че от него по-голям чвор няма. Хората ще се разколебаят, няма да гласуват за нас и ще стане страшно за всички.

- Стига, бе! – викаме ние. – Ще избираме разни анонимници!

- Да. Когато спечелим изборите тука, ние ще ви кажем името! Да знаете, че за вас сме определили най-кадърния и най-сериозния човек, който ще направи всичко по силите си, за да живеете добре.

- Как така става – слагате най-добрия в листата, а противникът ще го изрисува като най-некадърното перде на републиката, а?

Партията казва:

- За да спечелят изборите, нашите врагове не подбират средства, лъжат и мажат денонощно. Тя, опозицията, друга работа няма, освен да ни пречи да изпълним обещанията към народа ни!

- Съгласни сме – викаме ние, – но поне програмата на партията за тези избори може ли да я видим, да прочетем?

Партията не отстъпва.

- Не! Нито може да я четете, нито може да я коментирате. Но ви гарантираме, че това е най-добрата програма, правена за народа през този век!

- И не можем да я видим, защото врагът само това чака!

- Разбрахте! – грейна партията. – Нито ред от нашите планове и програми не бива да попада в ръцете на врага, защото всичко ще направят на дреб. И колкото да обясняваме, че всичко е за човека и за народа, никой няма да ни чуе!

- Значи – викаме, – ти искаш да гласуваме за кандидат, когото няма да видим, да подкрепим програма, която няма да ни кажете, и всичко това го правите за нашето добро!

Най-после партията се усмихна.

- Издръжте само до деня на изборите! Когато разберем резултатите, тогава ще ви кажем за кого сте гласували!

Рекохме да попитаме защо точно за тази партия трябва да пуснем гласа си, а не за врага, който е толкова по-силен, ама добре знаехме урока си – при това управление, ако искаш да ядеш, не си отваряй много устата.