Казаха ми:

- Искаш ли да разбереш живота, отиваш при кварталния политолог. Ние му купуваме от супера нещо за ядене, защото политологията е скъпоплатена професия, а пък и той е човек с образование.

Отивам при кварталния политолог, оставям торбата с продуктите на масата пред него и сядам. Той ме пита:

- Нов ли си, не съм те виждал тука?

Казвам му направо:

- Не съм нов. Просто вчера паднах от небето.

- А – вика той – и ти ли идеш от там. Много народ падна и още се чакат. Е, как беше горе, на небето?

- Кретаме – казвам му. – Животът е спокоен, цари стабилитет. Хората са доволни от управата, вярват на държавата и се радват на политиците ни.

- А ти как падна от небето? – пита ме.

- От шаш и паника. От ужас! Чух, че разни политици от властта са бъркали в кацата с меда и доста яко са гребнали от там? Взели по десетина апартамента, с басейни и асансьори, само за това мислели, така ли е?

- Разбира се, че са бръкнали в кацата с мед. Това са политици от народа, забрави ли? А какъв е народът ни?

Вдигам рамене:

- Гладен и болен.

- И много лаком! – добавя той. –  Падне ли му едно нещо насгода – взима по две, а за други две се уговаря да му ги пакетират за вкъщи. А какво е политиката у нас, а?

Аз мълча.

- Алъш-вериш, лява ръка – десен джоб, аз на тебе – ти на мене.  Политиката тука е всичко друго, но не и политика!

- Аз – викам му – друго знам! Нас ни управляват най-справедливите и най-правилните политици. Те сън не спят за нашето щастие.

Кварталният политолог клати глава.

- Доста високо си бил в облаците. Във властта има хора, които си мислят, че това, което правят, е политика. Управляват ни люде, които си въобразяват, че могат да ходят по водата и затова рушат всички мостове.

- Имаш ли представа – пита ме – докъде е стигнала развалата? Те търгуват успешно с всичко – със закони, със суджуци, с баклава, тухли, асфалт, бетон, всичко е на масата и всичко има цена!

- На нас ни рекоха – спирам го аз, – че всичко е под контрол!

- Няма такова нещо! Ако политиците решат да си посипят главите с пепел – нямаме толкова пепел. Виновните трябва да разследват виновните! Шефът на партията трябва да подаде оставка пред шефа на партията! Главният прокурор трябва да арестува главния прокурор. Ти от небето ли падаш?

- Разбира се, нали ти казах! – викам. – Но аз не правя нищо по различно от всички останали хора! Спазвам законите, пия си редовно хапчетата, денонощно седя пред телевизора, и изведнъж – прас, падам!

Той се съгласява.

- Политиците първо качват горе на небето такива като тебе, за да им е мирна главата. И най-вече – да правят каквото си искат. Ще ти кажат, че те са най-мъдрите и най-справедливите, а ти ще им вярваш. От техните уста ще чуеш, че се краде и мами поголовно, а те се борят денонощно с контрите – пак ще е истина.

- Това как се съчетава? – питам го.

- Лесно е – вика той, – когато става въпрос за тях, за личните им имоти и дела, нашите политици са най-мъдрите и най-справедливите. И да – те много се борят с всички, които се опитват да крадат и мамят повече от тях самите!

После ме пита:

- Как беше на небето?

- Ядва се – казвам му, – няма главоболие, не мислиш за нищо. Сигурен си, че политиците правят всичко, за да си щастлив, и ти само си свиркаш!

- Сега – вика – единствено народът живее в облаците и небесата, политиците – винаги са на земята, там, където е търговията. И от небето падат само наивниците като теб. Защото нашите политици бързо се научиха, че е по-лесно да обясниш на народа, че е щастлив, отколкото, че е сит.

И добавя:

- Дано да си паднал на краката си, щото ако е на главата – няма никакво оправяне за теб.