Някои хора окачат над входната врата чесън, за да не влезе зло, но това е наивно, наковалня трябва да е или гранитен бордюр с опция за мигновено откачане. Нищо такова нямах, а и онзи заговори за пенсията ми, за незабавно индексиране и осъвременяване, та го пуснах вкъщи. Разбира се, преди това репликирах:
- Какво индексиране и осъвременяване?! Нали казаха, че няма надежда таванът на пенсиите да падне за всички?
На онзи окото му не мигна:
- Така е, но незабавно се въвеждат реални бонуси за всички пенсионери, които даже надхвърлят тавана!
Как да не го пусна при това положение?!
- По колко ще раздавате? Незабавно, нали? - попитах. - И ще трябва ли да се разписваме, или на доверие?
- На доверие, разбира се, свои хора сме! Освен това не става дума за пари, та отчетността е по-хлабава.
Застанах нащрек:
- Няма да давате пари ли? А какво? Салам ще има ли?
- И салам няма да раздаваме! - отсече.
- Какво тогава?
- Ще масажираме!
Дръпнах се:
- Какъв си ти, бе?!
Той се усмихна:
- Спокойно! От правителството ни пратиха сред пенсионерите! Всички сме изкарали курс за масажисти! Два месеца съм залягал над книги и разголени телеса!
- Ама нали индексиране и осъвременяване?! - изблеях. - Нали реални бонуси?!
- Точно така - той се усмихна още по-широко. - Да се споменава някъде за пари?
- Не - признах. - Обаче се надявах да дадете. Особено щом е с хлабава отчетност...
- Всички ние се надяваме на нещо! Ето, моята надежда се реализира! Сбогом на бюрото за безработни! Сега аз масажирам български пенсионери! Признават ми два за три!
- Уредили сте се, браво - имитирах дружелюбност. После въздъхнах. - Моята мечта не е така красива, за пари е, с извинение.
Той пак се усмихна, този път всеопрощаващо:
- Всичко с времето си! Дайте сега да ви размачкам хубаво вратните жили.
Дръпнах се:
- Ама как... Не може ли мен дама някоя да ме обработи?
- Дами масажират онези с максималните пенсии, летци, водолази, банкери.
- Одобрявам! - подмазах се. - Тогава не може ли вместо масаж да ви разказвам вицове? Толкова хубаво разказвам вицове, пък никой не иска да ме слуша!
Той бе категоричен:
- Това променя нещата! Не съответства на пенсионната политика на правителството!
- А масажът съответства? - отработено добих шокиран вид. - Така де, от друго време съм, в което мъж да масажира мъж се преследваше от закона!
- Сега нравите са разкрепостени. Освен това можете да попитате и личния си лекар дали на тези години не е късно за красива метаморфоза...
Не съм суетен, но снизходителният му тон ме засегна:
- Хайде сега годините ми! Нищо им няма!
Той ме гледаше като сърна сърненцето си:
- Така е, така е... Впрочем на колко сте?
- На 55, но никой не може да ми даде повече от 62!
Масажистът подскочи, ахна:
- Мен обаче ме заблуди! Не те ли е срам, бе?! Да се преструваш на пенсионер! Ето заради такива измамници, които източват пенсионните фондове, сме на това дередже!...
Не беше познал! Аз пътувам гратис, откакто съм проходил, поколения контрольори са ме ругали, та един масажист ли! Излаях:
- Кой се преструва?! Ти се натрапи!
- Я по-внимателно! Аз съм пряк проводник на пенсионната реформа!
Предложих му ракия. Отначало отказа, после дълго не вярваше, че му я предлагам от сърце. Изпи мрачно към 150 грама, докато аз му разказвах майтапи, пък си тръгна. Кандиса на другия ден пак да дойде едва след като се заклех, че ще осигуря и мезе.
