Руският министър на културата Владимир Медински заяви, че революционният поет, футурист, авангардист и самоубиец Владимир Маяковски е първият в света рапър и като цяло за рапа в най-скоро време ще се говори като за руско изкуство, тъй като е получил своето голямо развитие не в Съединените американски щати, а именно в Руската федерация.
Принципно рапът е едно от разклоненията на блуса - музика на американските чернокожи, която в колаборация с кънтрито дава генезиса на куп жанрове и стилове и кажи-речи целия рокендрол.
Това не е толкова важно, колкото тезата на един действащ министър, тъй че се връщаме на нея.
Медински твърди нещо оригинално, но то съвсем не е ново - такова разбиране битува из интернета отдавна, то има своите поддръжници и отрицатели от поне 20 години, но сега го произнася министър, при това културен.
Трудно ще изложим тук всички гледни точки по темата, пък и би било досадно.
По-добре да се обърнем директно към творчеството на Маяковски и да потърсим потвърждение на министерската теза.
Рапът е негърско изкуство и много бели рапъри се правят на негри, което често пъти е комично. Маяковски пък - наопаки. В едно стихотворение пише, че дори да се беше родил негър - пак щеше да научи руски.
Да бях даже негър
със бяла коса,
пак бих пренебрегнал
умората.
Научил бих руски,
защото така
говореше
Ленин
със хората.
И тук ще изложим още една налична теза - много преди Маяковски Русия има свой голям рапър - Александър Пушкин, в чиито вени е текла осминка истинска африканска кръв. Прадядо му Абрам Петрович Ханибал е пленен принц, поробен в Цариград, откъдето го откупува руският посланик, за да го подари на Петър Велики. В Русия Абрам е покръстен, негов кръстник е Петър Първи и затова африканецът приема като бащино името Петрович. Дядото има интересна служба в руския двор - Араб Высочайшего двора. Слуги арапи (общо название на тъмнокожите) имало още при майката на първия цар от династията Романови - Михаил Фьодорович, но при Петър Велики и Абрам Петрович тази длъжност става щатна и получава гръмкото название Араб Высочайшего двора. При Екатерина Велика арапите били 10 на брой, при Николай Първи - осем.
Та, Александър Пушкин, първият руски и световен рапър, е правнук на първия Араб Высочайшего двора, а като поет е бил, меко казано, хулиган с особено значение.
Разменяли са си шапките например с Николай Първи - много сложни отношения!
Нещо от сорта.
Николай: Баща ми Александър те прати в заточение, аз го отменям и те каня на коронацията ми. От кораба идвай директно на бала, правя те камер-юнкер, обаче му мисли.
Пушкин: Че аз непрекъснато мисля. Аз съм най-великият поет на руската земя, обаче дура-цензура ми чупи слога, така не може да се работи!
Николай: Няма проблеми. Аз ти ставам личен цензор. Каквото напишеш, пращай го първо на мен! Обаче много си играеш с декабристите, искаш ли да ти резна зелката?
Пушкин: Не можеш да ме умъртвиш. Аз съм по-висок от Александровската колона. Дори да ми резнеш зелката, аз съм оставил духовно наследство, с което превъзхождам цялата ви династия!
Николай: Ако, ако... Ти внимавай.
Осминка-негърът Пушкин и самодържецът продължили така да си разменят шапките чак до оня печален епизод край Черната река, където мерзавецът Дантес (доведен син на холандския посланик) убива на дуел поета, а после доживява дълбока старост на сладки службици в Европа - съществуват недоказани слухове, че дуелът е постановка и интрига на Николай Първи.
В една песен от по-ново време Пушкин е описан точно като гуру на афро-бийта в руската култура. Самият Пушкин в едно стихотворение нарича себе си "потомок негров безобразный" - и точно като рапър обяснява, че макар и грозен - жените не могат да устоят на негърската му страст.
Но както казахме - думите на министъра са по-важни, така че завършваме с тях.
"Ето, аз казах на сина ми, че първият рапър - това е Маяковски. И ето той сега го казал това на целия клас - и те четат и се съгласяват!"
