Наскоро прочетох, че учените, след като вече са разбили атома, за да видят какво има вътре в него, били решили да оправят тая беля и да се заемат с последната нерешена загадка на битието. И открили каква форма има вселената. За да разберем величието на откритието им, снизходително ни обясниха, че простонародно речено, вселената имала формата на геврек – кръгла, с дупка в средата.
Лошото на науката е, че когато намери отговора на един въпрос, веднага изскачат още пет-шест нови – като следствие на отговора. След като научихме как изглежда вселената, логично беше да си зададем въпроса – а къде в нея, по дяволите, сме ние?
Още по-логично дойде и въпросът – а това, по което ходим, и то ли е с формата на вселенски геврек, на кълбо, както се смяташе досега, или е каквото го виждаме – плоско, тук-таме с възвишения?
На снимките от спътниците ние не вярваме – всички знаем, че новините от Космоса са доста съмнителни. По-добре е да потърсим доказателствата около нас – такива, каквито можем да видим с очите си и пипнем (ако ни позволят) с ръка.
Първото съмнение, че Земята е кръгла, се роди в края на миналия век – когато попитаха някакъв откъде тия мангизи у него, а той обясни, че си ги бил спестил от закуските. Обяснението бе толкова плоско, че никой не го взе на сериозно – учените го класифицираха като подигравка към изконната българска завист към преуспелия човек, а го обясниха и с гладната зима, наречена на името на някакъв министър-председател, в която даже закуските бяха кът.
Зимата отмина, но завистта си остана – целокупното население започна да не завижда вече на сутрешните банички на избраниците си, а на кюфтетата им – дори в кварталните кебапчийници хората на майтап питаха за депутатски кюфтета.
Социолозите обясниха тая необяснима завист към хората, заслужили да ядат по-евтинко във ведомствения си стол, с все по-пълното задоволяване на нуждите на гражданите, които, надмогнали на харча си, вече не обръщали внимание на чуждите банички, а вдигали поглед по-нагоре – към скара-бирата на елита. Плоско, но свърши работа - убеждението, че ни смятат за много тъпи, в смисъл – хора, на които могат да се пробутват всякакви плоски менти, започна да се затвърждава.
Ако продължим с плоското социологическо обяснение за замогването, в началото на новия век забогатяването на електората достигна небивали висоти – той забрави и кюфтетата и се вторачи в апартаментите, които пазаруваха от време на време избраниците му.
Е, вече с доста голямо безразличие приехме традиционното обяснение, че всичко е точно и плоско – в смисъл – юридически правилно написано на хартия. А хартията, както знаем всички, е плоска.
И какво следва от това? Следва, че след като всичко, ставащо около нас, е плоско, да не говорим, че и нас ни смятат за тъпи, в смисъл – плоски, какво й остава на Земята, освен и тя да е сплескана като плескавица?
След като се разбрахме по тоя фундаментален въпрос, да опитаме да си отговорим на тоя, с който започнахме – а къде сме всички ние в тая вселенска мешавина?
Отговорът е елементарен и се крие в доказателствата за плоската форма на нашата планета. Забелязали ли сте, че след като попитаме как за десетина години се спестяват от заплата някакви милиони, достатъчни за покупка на апартамент, хотелче, заводче или ТЕЦ, първо ни казват, че всичко е записано на плоската хартия, а след това ни уверяват, че сделката е напълно прозрачна.
Какво означава думата „прозрачна"?
Означава, че нищо от това, което ни показват, не се вижда.
А щом не се вижда – логичното заключение е, че го няма.
И - след като се огледаме наоколо и виждаме, че около нас няма нищо – очевидно сме в центъра на това нищо.
Поздравления – открихме отговора на загадката – дори досега да сме имали някакви съмнения, че България е в центъра на вселената, вече имаме и научно доказателство!
Днес със сигурност можем да заявим пред целия свят – ние сме в центъра на дупката на геврека!
Ще кажете – това, с дупката, добре, а къде е геврекът?
Ами – отговорете си сами – щом го няма, значи може да се направи, макар и ненаучно обосновано, предположение, че и той вече е откраднат!
