Честен политик е същото като влюбена проститутка - може и да е искрен, ама все не ти се вярва. Та и този - стои на стълбището пред изтривалката, гуши се в костюма си и мига подкупващо.
- Не на мен тези! - срязах го. - Знам ви аз вас! Да взимаш си дошъл, не да даваш!
- Няма такова нещо! - ломоти той. - Тъкмо да ви дам съм пратен!
- Брей! - подиграх го, но пък ми и стана интересно. - Влизай! Ама се събуй! Това да не ти е парламентът, да газиш вътре като башибозук!
- Моля-моля! - обиди се той. - Обувките ми са италиански, 100 евро! Едната!
- Абе италиански! - изпепелих го с поглед. - Вътре нозете ти са боядисани от домашноплетените вълнени чорапи! Хайлайф доморасъл! Отломки ръбести от една друга система!...
Докато го гълчах така, той клекна, пъшкайки, и събу обувките си, после се изправи и ги стисна под мишница.
Кимнах:
- Ей там ги остави, под закачалката!
- Ама италиански са, сто...
- Тук не е Министерският съвет! Спокойно можеш да ги оставиш!
Остави ги, но явно му се плачеше.
Влязохме в кухнята, седнах край масата. Откъм печката Пенка го изгледа и той запристъпва от крак на крак.
- Казвай! - пришпорих го. - Какво ще ни дадеш?
Оживи се:
- Парка "Врана"! Целия!
- А, не - махнах с ръка, - не сте познали!
- Ама Столичната община ни го даде! - изхленчи той.
- А на тях Семьон им го тропоса! - Засмях се с пълно гърло. - Бой се от данайците дори когато ти носят дарове!
Той се обърка:
- Какви данайци?! Свои хора сме! Един народ, една...
Прекъснах го:
- Това сме го чели в поучителни книжки!
- Знаете ли паркът какъв е хубав!
- Знаем! Ама не знаем с колко ще олекнем заради него!
Онзи пак замига постметросексуално:
- Дреболия! За 5 години от общината са дали само 600 хиляди за поддръжката на парка!
Откъм печката долетя свръхчовешки вик:
- Абе вие парите за нищо ги нямате! Затова сме на това дередже!
Овладях ситуацията:
- Спокойно, Пенке, човекът е от правителството, жертва на средата! - Пак се обърнах към него. - Съжалявам, но нямам по 10 бона на месец за вашия парк!
- Какво говорите?! - ахна той. - Такъв мъж! А и вие, мадам, каква жена! Подозирам, че и децата ви са легендарни!...
- Не минава номерът! - отсякох. - Аз 200 лева за парно нямам, ти парк ми пробутваш!
Той изхлипа, издуха си носа в носна кърпа, пък я постла върху балатума и коленичи, изхленчи:
- Моля ви се! От сърце и душа! Аз на Бог и на Брюксел така не съм се молил!
Откъм печката се чу язвителен смях:
- Не се стараеш достатъчно! Предишният челото си в пода блъскаше! След по-предишния се наложи да мия с парцал!
Засмях се и аз:
- Ами онзи, Пенке, дето си късаше ризата на гърдите и симулира порив за скачане през прозореца!
Хубаво се посмяхме двамата, докато костюмарът се изправяше на крака.
- Значи няма да вземете парка? - отрони тъжно.
Станах сериозен:
- Закъснял си, мой човек. Вече ми пробутаха да избирам изтребители и да решавам кои язовири да се ремонтират.
- Как?! Нали теглихме чоп! - ядоса се той. После ме погледна с надежда. - Какво е един парк покрай всичко това!
- А борбата с престъпността? - казах. - А поръчката за електронната здравна система?
- Кажи и за козите! - долетя откъм печката.
- Да, и с чумата по козите, че и по свинете аз трябва да се занимавам!
- Значи сте категоричен? - посърна той.
Нищо не отговорих, което бе по-ясно от всякакви думи.
Изпратих го до вратата. Като гледах увисналите му рамене, за малко да ми дожалее, но нали съм гражданин на тази страна с опит, безчувствен останах. Пък и той, като видя, че обувките му го чакат под закачалката, живна.
