Мили деца и вдетинили се пенсионери, чувам ви да си тананикате песента „Дай рибу – рибу дай“, внесена у нас от сръбския актьор Любиша Самарджич, който тогава беше югославянин.
Времената се менят, но песента остава и сега е напълно логично да си я тананикате, защото е особено актуална на Никулден.
Но на каква риба се надявате?
Да, не може Никулден без риба на трапезата, сиреч на масата, а този празник се тачи отколе.
А от това, какво има на масата, зависи и какво ще ти дадат под масата, което е по-същественото.
Милите деца навярно си мечтаят за златна рибка, че и за такава, дето ще им изпълни три желания.
Вдетинилите се пенсионери обаче са по-реалистични – те дори не мечтаят, че рибката може да им изпълни единственото желание, ама три пъти – мижавите им пенсийки да се увеличат.
Те се надяват все пак да имат някаква риба на масата.
И отварят консервата с копърка.
Или си купуват 100 грама пържена цаца (дано главният прокурор не се самосезира – знаем, че е забранил в столовата на неговата институция такова нещо да се сервира като мезе!), дето по Черноморието я наричат и трицона, а даже вече на един тамошен бивш кмет му викат ТриЦонко (сигурно заради мандатите).
Някои ще кажат (като във филма „Кит“): „Риба, ама цаца. Цаца, ама риба!“
За какво иде реч ли?
Как пък не се сети тоя Бойко Борисов (дето като Тефал мисли за всичко!), че да нареди (нали какво ли не зависи от него!) пенсийките на лошия материал да ги дават преди Никулден, а не след това?!
Можем да си го обясним единствено с нещастното му детство, когато и на Никулден е ял само картофи.
Ама и свети Никола (да ме прощавате) ги е вършил едни – съвсем непрозорливи.
Запушва, моля ви се, дупката в пробитата си лодка с риба, а не с картоф! Че на всичко отгоре лодката е у морето, а не в някой микроязовир, пък той запушва дупката с шаран!
Дори и децата знаят, че шаранът е сладководна риба, а морската вода е солена.
„А може, по-иначе може“, е казал поетът. Така де – вместо с риба можехме да тачим празника само с гарнитурата, сиреч с картофи. Досущ като ония от картината на Ван Гог.
Но да не търсим кусури на светците, мили деца и вдетинили се пенсионери, защото и на тях не им е лесно.
Свети Никола закриля рибарите, но от какъв зор закриля и банкерите, не е много ясно.
А е показателен следният случай.
На Никулден обитателите на рибарското селище Карагьозово винаги се взират с надежда в морския хоризонт – яви ли им се лодката на свети Никола, следващата година ще е богата на улов.
Ама невинаги се появява.
– Що я няма лодката на свети Никола? – недоумява някой.
– Щото е взел бърз кредит, за да дойде при нас, ама ония от Кретенисимо – открехва го експертно друг – са му взели лодката!
– Баси държавата! – изригва трети, който често може да бъде видян на протестите пред Министерския съвет (щото като няма риба, какво да прави?!).
Но вие вече заспахте, мили деца и вдетинили се пенсионери, и пропуснахте най-важното – не бива да се обвинява нещо, което реално не съществува.
