Едно от значителните произведения на Вазов е "Немили-недраги". Повест за живота на българските политемигранти в годините преди Освобождението. Героите са хъшове, изгнаници в Браила, които са принудени да живеят в нищета, мизерия и изолация, но правят планове за връщане и извоюване на свобода за България.

150 години по-късно темата за бедността е на вестникарските страници, а свободата на пресата ни е международен въпрос. "Българският беден не гладува. Но студува и не си плаща заемите", балансира по линията на бедността "24 часа", както се ходи по въже. Според публикацията (по данни на НСИ) под линията на бедността са милион и половина българи, което си е почти една четвърт от цялото население. Според Бойко Борисов и Недялко Недялков България цъфти и връзва, защото по празници не можеш да се разминеш от трафик към Гърция.

"Четвърт България едва свързва двата края", пише по същата тема и "Труд". "27 на сто от населението трудно плащат сметките си за ток, вода и парно". Медията вади и сравнителна таблица, от която става ясно, че 20 на сто от българите, 27 на сто от турския етнос и 63 на сто от ромите не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба през ден. Както се казва - че кой ги кара! 

В "Монитор" тази тема се изчерпва с малка дописка под заглавието "22 на сто от българите под прага на бедност". Затова пък с големите букви и най-отпред: "Износът ни нарасна с 5 пъти от началото на новия век". 

"Дума" също си взема и дава каквото ѝ трябва от Националната статистика, а ние завършваме рубриката там, откъдето почнахме:

"Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията... и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар... Една дълга агония!... Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..."