"Какво помним за СССР" - трактат на "24 часа", анонсиран на 1-а стр. заедно с картинка - стоп кадър от "Ну, погоди". За вълка от "Ну, погоди" прелитащият си спомня, че пушеше цигари "Беломор канал" и в един от епизодите си прави селфи. По онуй време терминът "селфи" не беше изработен, защото не съществуваше екзистенциална нужда от него - считаше се за неудобно, срамотно и глупаво човек да се фотографира сам. 

По съветско време също така имаше много вестници - и все правилни, като сега, ама с големи тиражи. Тая напаст - печатната периодика, лека-полека напуска нашия свят и ни освобождава от бремето на съществуването си. Примерно последният брой на ежедневника "Стандарт" излезе в петък с чело на 1-а: "Стандарт" с нов път". Хартиеното издание ще излиза само в петък. Не злорадстваме, това за целия ни еснаф е обяснима развръзка и естествен процес, както е казал поетът; моделът е на изчерпване. Употребяваме думата "еснаф" в нейното първо значение - "гилдия, професионален съюз". Това редица читатели много добре го знаят, но нека не се обиждат, че обясняваме елементарни работи, защото друга редица читатели пък не го знаят - най-вече тези, които не са живели по съветско време. И дори не заради това, че образованието беше на по-високо ниво, ами просто са живели по-кратко и в по-различно време, а думи като "еснаф" в старото им значение може изобщо да не им потрябват цял живот. Но примерно тези млади хора могат да решат да прочетат с разбиране Алеко Константинов - и тогава ще срещнат в "До Чикаго и назад" думата еснаф точно в това старо значение, ще си спомнят, че са чели една смешка във вестник "Сега" и ще се почувстват осведомени.

Преди да стигне до новия път, вестник "Стандарт" бе "подарен на журналистите" от издателя Батков - и такова чело на 1-а имаха. 

"Нов път" е циганският квартал във Видин.