Когато премиерът на държавата заяви, че са отворили най-големия магазин за стандарти на живота ни, веднага отидох.

- Искам – казах – да  получа от тези стандарти, за които премиерът рече, че са въведени от него за неговите хора. Пакетирайте ми един!    

Те ме огледаха внимателно, погледнаха компютър пред себе си и рекоха:

- Не става! Ти не си от хората на премиера, името ти го няма в нито един списък!

- Кой ви говори такива глупости! Ние всички обичаме премиера безгранично!

- Познава се отдалече кои са хората на премиера! Те никога не биха питали за нищо – влизат в магазина и си го взимат сами!

- Така и аз разбрах. Но премиерът каза, че е въвел стандарт на поведение и живот, а който го спазва, ще живее честит и невинен. Останалите ще се мъчат.

- Разкарай се. Ти не можеш да получиш такъв стандарт, махай се.

- Няма. Искам и аз да поживея нормално. А и вие не можете да отменяте казаното от премиера.

Онези зад щанда омекнаха.

- Добре, кво толкова искаш?

- Искам само едно – живот по стандартите, въведени от премиера за неговите хора. Записвайте си.

Онези се спогледаха, но извадиха химикалки и листове.

- Първо – викам, – запишете, че доброволно и в пълно съзнание се отказвам от всичко, което до днес съм помислил или казал срещу властта. Второ – ще изпълнявам всичко, което се изисква от мен, точ в точ.

- Това – рече един от онези – са пълни глупости!

- Така ли мислиш? – питам го. – Утре като докладват на премиера, че ти не приемаш симпатизанти на властта, а ги обиждаш, как ще се почувстваш, а?

- Давай – викат – да пишем, да не губим ценно време.

- Искам и аз – казвам – да вляза в дългия списък на хората, които живеят на по-горния етаж от обикновения народ. Като начало мога да стана директор на голяма дирекция в някое от министерствата, а може и  заместник-министър, колко му е! Изпълнителен съм, не задавам въпроси, каквото кажете – това и ще стане.

- Трето – казвам аз – важно е да имам достъп до различните програми и еврофондове. Мога да разписвам документите.

И продължавам:

- От моя подпис да зависят различните отрасли. Да мога с едно телефонно обаждане да изпращам полиция и данъчни там, където искам да натисна и да ударя. Да мога да звъня по различните комисии и да искам от тях да прилагат правилата и законите така, както на мен ми отърва.

Онези записваха.

- Искам всички по-надолу от мен да очакват моето появяване. Да мога да ходя при кметовете и да им нареждам. Да се обаждам на шефовете на компании и те да ми отговарят и да изпълняват. Настоявам да ме приемат навсякъде като човек от първа ръка. Плюс съответните доходи, евтините жилища, автомобили и воаяжите зад граница.

- Запишете, моля ви – когато постигна всичко това, може да ме уволните от разните постове, да ме дадете на медиите, да ме сочите за отрицателен пример и да се разделим по живо и по здраво! Кълна се, че през цялото време ще ви бъда верен.

- Ето – казах им накрая – това искам, така го разбирам аз вашия стандарт!

- Господине – казват ми най-вежливо, – имате много изкривена представа за нашата управа. Ние живеем по стандарти, които ни отличават от другите хора – говорим за морал, за нравствена чистота и за истински патриотизъм!

Кимнах с разбиране:

- И аз ще говоря за това през цялото време, само за морала и етиката ще дрънкам, понякога ще споменавам и родината, както и народа.

Те направо ме гонят:

- Разкарай се. Нямаш нашия стандарт, за да получиш нашия стандарт! Разбра ли го?

- Почти не – признавам си, – но ви гарантирам, че съм напълно готов да живея по вашия стандарт, вместо да живея като хората! Нищо друго вече не е важно за никого. Вдявате ли го това?

Нищо не вдяваха, разбира се.