За тоя пусти морал политиците живота си дават, съня си жертват, устата си не жалят.
Даже да са с дефекти в говора и да се затрудняват с произнасянето на звуковете "р" и "л", пак не си пестят силите и непрекъснато произнасят тая дума - морал!
Това звучи гордо и отговорно. Вероятно само думата народ може да съперничи на морала по честота на употреба в политическата реч.
И вместо да се появи страх от амортизация на думата - напротив, даже се намират витии, които да възкликнат с горчивина: политиците ни забравиха думата морал. :(
Войнишки морал
Забравили - друг път. Кой откъде завърне в политиката, първата му работа е да се хване за морала.
А сега понеже има наблизо война, журналистите току се изказват за "морала на армията".
И публиката малко се обърква, ако не се ориентира в европейските езици.
Казват по телевизията например, че моралът в еди-коя си армия е много висок. Човек може да си помисли, че войниците с висок морал убиват врага вежливо. Проявяват такт в насилието, мародерстват, подчинявайки се на високи етични норми.
Всъщност става дума за неточен превод - английската дума morale не означава морал, а боен дух.
Бойният дух - това е основна категория във военното дело. Това е готовността да влезеш смело и решително в боя, да проявиш твърдост и хладнокръвие, самоотверженост.
В рускоезичните медии също вече свободно се употребява в този смисъл думата мораль, макар че в руските речници тя не присъства с такова значение.
На руски мораль (според речниците) си означава морал или поука (морално назидание в края на историята).
Но явно и в нашите славянски езици нахлува като чужда войска този европеизъм (морал = боен дух). А речниците, които се движат в ариергарда на езика по някое време просто ще са принудени да узаконят и това значение на думата, щом е придобило гражданственост.
А на английски думата за морал в нашето разбиране е morality или morals (нрави, нравственост, морал, етика). За поуката в края на историята казват: And the moral of the story is...
Морална и материална подкрепа
Всички обичат да говорят за морал, но когато имаме нужда от материална подкрепа, често се случва да чуем:
О, колко ти съчувствам. Имаш моята пълна морална подкрепа!
Един вид - стискам палци, подкрепям те с всичките си душевни сили, желая от все сърце твоето благополучие, но за Бога, не искай от мен пари, имоти, материални активи!
Чели сме в една книжка, че в Испания имали такава стандартна реплика, с която се отпращат просяците: "Perdone usted, por Dios, hermano!" (За Бога, братко, извинявай!) Потърси, значи, помощ на друго място, а от мен получаваш пълна морална подкрепа и Бог да ти даде всичко, от което имаш нужда!
На молба за помощ някои отговарят с морални наставления, примерно: "Както е казал Сенека, когато даваш милостиня, ти унижаваш и себе си, и просяка". Па може и да не е казал Сенека такова нещо, ама все тая - пари няма да видиш.
Морал не ща, пари ми дай!
***
Съответно, когато ти искат военна помощ, най-разумно е да отговориш, че не е морално да наливаш гориво-смазочни материали в огъня на войната. И то си е така. Пацифистът Махатма Ганди по време на Втората световна война голям зор видял в морално отношение, защото част от цената на индийското национално освобождение била Индия да даде своя военен принос в борбата срещу световния фашизъм.
Цицерон и моралът
Думата морал е с латински корен - moralis. Терминът е въведен от Цицерон, който превел на латински древногръцката дума за етика.
Цицерон обичал надълго и нашироко да разсъждава за морала - и понеже бил голям оратор, доста ги омотавал понякога моралните норми.
Има например разни трактати за дружбата - той ценял морала, но много ценял и дружбата.
И на едно място пише буквално така:
"Когато от нашата подкрепа зависи било животът, било името на приятеля ни, ние трябва да свърнем от верния път, та ако ще да го подпомогнем в несправедливо дело". Цицерон обаче се застрахова:
"Има граница, докъдето приятелството може да даде прошка!"
Къде е тая граница - Цицерон не казва. Когато има война, границите се променят непрекъснато, а когато разсъждаваме в дзен категории - разбираш къде е била границата, едва когато я преминеш.
По-късно Еразъм Ротердамски в своите съчинения обичал да се закача с Цицерон и например има един диалог "Цицеронианец" (1528).
В този диалог Еразъм се подиграва на някой си интелектуалец, който изучил до запетайките целия Цицерон и навсякъде в дома си окачил негови портрети, за да вижда кумира си даже и насън.
Обаче - пише в съчинението на Еразъм - ако всяка нощ година след година цицеронианецът се занимава само с Цицерон, докато той се усъвършенства нравствено, жена му ще роди деца от някой досущ различен и в нищо ненаподобяващ великия оратор.
