- Престанете – викам на аверите ми – да се смеете!

Те не спират.

- Ти настояваше – викат, –  че някой трябва да отиде при премиера и да му каже истината. Да му обясни как живее народът, колко криво и мрачно е всичко. Как ядем и дишаме само боклуци, ама то друго не ни остана. Щото той само за успехи говори по телевизора, а де ги тези успехи, а? Никъде няма ни успехи, ни шанс и надежда.

- Това е пътят – викам – човек да се запише официално в приемната на министър-председателя и да отиде навреме там. Когато се срещнат – да му каже истината.

- Супер! Ще ни пуснат нас до премиера, а пък той ще седне да слуша приказките ни!

- Защо се смеете! – викам им. – Човек трябва да е благодарен за хубавото. А когато види криво и неправилно, да го казва открито.

- Хайде, няма нужда да сме толкова откровени! Пък и премиерът е най-информираният човек, нали!

- Едно е информацията, друго е истината.

- И мислиш, че това трябва да стане лично!

- Трябва – отговарям – да сме честни, както премиерът е честен с народа си. Явно тези около него не му казват всичко! Някой нещо премълчава, друго не се казва, трето се подминава. И той излиза по телевизора, говори, а зрителите вече му се смеят още повече.

Те пак ми се хилят. Продължавам:

- Нали виждате, че за всички от нас премиерът прави лично нещата? Дава ни мангизи от джоба си, с двете си ръце строи и санира, на всеки дава залък в устата, заради всеки от нас обикаля света и въвежда ред и мир. Толкова ли не виждате това?

Аверите искрено се смеят.

- На премиера най му се отдава да плямпа по телевизора от сутрин до вечер. В това е ненадминат!

- Дребнави сте – казвам им – и все гледате да подминете успехите на човека!

- Кви успехи, бе? – викат. – На него това му е работата, той управлява държавата. Иска да му ръкопляскаме, че работи, така ли!

- Ти – викат аверите – нали още имаш чисти дрехи? Облечи ги, запиши се за прием и отиди лично и персонално при него, да му кажеш как живее народът.

- Може – оживяват се те – да му занесеш програмата на народа и да му поставиш срокове да я изпълни!

Признавам си:

- Търсих я навсякъде, ама няма такава програма. И престанете да се смеете.

- Тогава му занеси старите вестници, дето ги събираш от години. Покажи му какво е говорил, какво е станало.

- Искате да го обвинявам, така ли? – питам ги.

- Нали ще казваш истината – кажи всичко наведнъж! Как едно се обещава, друго става, после се обвиняват някакви хора за разни провали, а накрая пак си е същото. Приказки от сутрин до вечер, успехи, постижения и победи. Иначе си е същото, както и да го погледнеш! Ей, това му кажи на премиера.

- И още нещо – вземи му занеси подарък или нещо за спомен. Предлагаме да вземеш от това, което ни остана най-много. Ние вече сме голи като пушки. Всичко разпродадохме, това, което запазихме, ни го откраднаха, а онова, което заделихме настрана, ни го отнесоха кредиторите. Един въздух ни остана – мръсен, опасен, отвсякъде се вижда. Предлагаме да натрошим малко въздух, да го пакетираме, а ти да го отнесеш на премиера. И да кажеш, че само това ни е останало. Нали ще си говорим истината.

- Има един проблем обаче! – викат те.

- Какво пак сега? – питам ги.

- Няма да те пуснат вътре в министерския съвет с този пакетиран въздух! Никой с акъла си няма да разреши да се внасят вътре при властта такива боклуци!

- Вижте – казвам аз – във властта работят разбрани хора. Ще ме приемат. Пък и това е истината – само един въздух ни остана, нищо, че е замърсен! Това имаме – това нося! Ще стане!

Аверите най-откровено ме питат:

- Ама ти наистина ли не разбираш за какво ти се смеем с глас?

И не спират да го правят.