- Добър ден – казах аз, – искам да подам документи по вашите програми и да получа евросубсидии. Имам голям план, ще ни храни години напред!

- За какво са ти на тебе европари? – питат ме много подозрително.

- Ще патентовам едно изобретение. Казва се: универсален чеп!

- Чеп! – зяпнаха онези в комисията. – Какъв чеп те гони, бе!

- Универсален – повторих аз, – с него ще може да се запушват всякакви пробойни в държавата.

Онези се наежиха.

- Държавата – казват ми – си е много добре, и няма никаква нужда от пердета като тебе.

- Майтапите се, нали? – питам ги.

- Че то – продължавам – няма едно нещо в държавата, дето да не е прогнило и скапано. Не само капе, а направо тече. Ако няма скандал през деня, слънцето не залязва. Сериозно ли не виждате, че трябват сериозни мерки да се спаси държавата?

- Разкарай се!

- Няма! Защото аз намерих начин да помогна. Дайте да пишем формуляра, че то и за патенти се чака дълго.

- Нищо няма да пишем.

- Добре – казвам, – ще ви  го нарисувам на картинка. Държавата няма флот, няма въздушен транспорт, няма и читав градски транспорт за обикновения човек, а на железницата най-откровено й туриха прът в колелата и тя се спихна. Как ще се скрие това, когато хората го сглобят в една картинка? Няма как да се скрие, един ден всичко ще лъсне. И тогава ще ви трябва едно голямо хапче срещу главоболие. Но такова хапче още не е измислено. Ето – аз ви предлагам универсалния си чеп. Изработен е от качествени материали, издържа на удар, на ритане, на плюене, на болести, на всичко. Запушва всякакви скандали. Само нещо да скръцне или мръцне – бам!, забиваме му универсалния чеп и край.

- Разкарай се.

- Армията –  продължавам аз – доскоро имаше високопатриотичната задача да  избива кози в селските дворове. Днеска вече е  на по-високо ниво – трепе свине и глигани, където свърне. И всичко живо пищи и проклина. А ако сложиш подходящия чеп на подходящото място, какво ще се получи? Тишина и спокойствие, това ще се получи. Никой нищо няма да разбере, дори армията да влезе в къщата му. Или пък – теч от данъчните, пробойна в сърцето на държавата. Веднага забиваме, където трябва, универсалния чеп и всичко спира. Няма теч, няма скърцане.

Никой нищо не коментира, ама и документите не ми дават.

- Гледайте – казвам, – то скоро ще започне и голямото скърцане и гърчене в Европа и там ще трябва да се запушват големи дупки. Представяте ли си какъв бизнес може да направим – единствените, които правят еврочепове! Ще бачкаме, ще живеем и ще пеем! Ама трябва патент.

Онези ме питат:

- От какво е направен този универсален чеп?

- Майтапите се, нали! – викам им. – Като го патентовам – ще стане ясно. Давайте формулярите, да пишем и да работим.

- Нищо няма да пишем. Махай се!

Викам им:

- Много скоро и на вашата врата ще почукат и ще ви питат защо никога не подадохте ръка на обикновения човек. Ще трябва дълго да обяснявате защо при толкова много еврокинти все не успявате да запушите разните пробойни и течове. Чат ли сте?

- Чат сме. Ние сме тука да браним държавата от такива като тебе! Махай се.

- Сега ми обръщате гръб и ме гоните, но да знаете – като ви попитат за парите, вие нищо няма да можете да кажете. Ще се наложи да спасявате дузпи, да връзвате с тел, това, дето се разпада, и да лепите онова, което се къса, ще се чудите защо всичко се тресе. Щото вашите грижи и батаци никога няма да се решат с обикновени средства, а само с всеобхватни, универсални.

И още им рекох:

- Ще дойде мачка за погачка и тогава ще търсите нещо много по-голямо от универсален чеп, ама точно за вас няма да го има! Защото бранейки своите, вие завзехте много по-голяма територия, отколкото ви се полага.

После лесно намерих вратата, защото аз имам голям опит – мен са ме гонили от много по-престижни места.