Във връзка с възраждането на сталинизма и Сталиновите идеали припомняме едно от стотиците стихотворения, писани в дните след смъртта на вожда. Връщаме се към този малък поетико-исторически епизод заради неговата красноречивост - сталинизмът не е само примиряване с репресиите и съществуващия ред. Тук виждаме как дори мъртвият вожд ангажира умовете и сърцата не само на мижитурките, но и на светлите умове на епохата. Самуил Маршак е нещо като нашия Валери Петров - огромен преводач, поет и хуманист. В ония години хора, способни и честни, намират в себе си достатъчно основания и оправдания да служат на този режим и този човек. Единици са тези, които отказват да се приобщят - и те плащат огромна цена, за някои тя е отказ от развитие, отказ от признание, отказ от живота. 
Йосиф Сталин умира на 5 март 1953, но духът му е жив и здрав - Владимир Путин направи много за пълната му реабилитация след дългогодишния консенсус срещу култа към личността на Висарионович. 
Възраждането на сталинизма е факт, който засяга и нашата малка красива страна - наивно е да мислим, че това ще ни подмине. 
***
Във мавзолея вождът натежал
бе внесен от съратници прочути;
и в този погребален ритуал
в Русия всичко спря за пет минути.

За пет минути -
генерален смут,
велики дни припомни си страната,
а залповете траурен салют
с небесен гръм разтърсиха душата.

И кораби, и влакове на път,
машини във полето и завода -
те всички спряха, за да се простят
с бащата-вожд-учител на народа. 

Войници, ученици и деца,
израснали под неговата грижа,
стояха с развълнувани сърца, 
за пет минути спрели да се движат.

В едно се сля огромната страна - 
гори, поля, реките, океана
говореха ни сякаш без слова
как силни сме със воля от стомана. 
1953