Медиите били такива-онакива. Ами читателите? Вестник "Дума" повдига този възлов въпрос под заглавие "Мисисипи е по-демократично от Волга". Там намираме фактите без маска и без грим: "Сега тръгнеш ли по улиците и магазините, ще прочетеш надписи "йодеколона е шветски", в гостилниците ти предлагат "шкенбе в гювече", "прас с уриз", "пражени картофи", "лемонада", "толстолопс", "охтопод", автобусните спирки в градовете ни са облепени със саморъчно произведени  на ръка и на компютър обявления и реклами: "Зглобявам мебели", "Продавам прожинено легло",  Организирам абитюрентски балове".

От каква висота гражданството заявява претенции към медиите и ги критикува? Те работят по правилото "каквото повикало - такова се обадило", защото се стремят да бъдат близо до своята аудитория. Вземаме най-тиражния вестник от фермата на Дон Шиши "Телеграф" и четем: "300 лв. глоба за размахан член в града". Актуално и поучително! Случката станала пред витрината на пловдивски магазин, където се събирали много купувачи, т.е. потенциални читатели. Те забелязали събитието и на принципа на социалните мрежи веднага го споделили с властите, за да се стигне до справедлива присъда и поредно доказателство, че България е правова държава. Това за сведение на Брюксел!

"Труд" също държи ръка на пулса на потребителите и ги предупреждава: "Отчаяни кръчмари примамват клиенти с риба по гръцки". Номерът бил да спасят търговията си, смачкана от "ол инклузив" системата. Тая "риба по гръцки" обаче била шмента-капела или "ерзац", както пише в кореспонденцията на "Труд" от Бургас. 

"24 часа", който отдавна се е преборил със стеснението да представя реклами за журналистически материали, намира и акцент за деня (не е реклама, май): "Световен ден на химикалката". На 10 юли 1943 г. двама унгарски братя изобретили инструмента, който ни избави от мастилените петна, но не и от безпилотното писане.