Преференция или не, туй е въпросът! Поне в изборите, в другите области у нас въпросителни няма. И понеже най-мразя нерешените въпроси, реших да отида 100 години напред в бъдещето и да видя там как са уредени нещата.

Цъфнах направо при председателя на 99-ото народно събрание Издислав Изауров Мюмюнов. Седнал по турски върху бюрото в работния си кабинет, той шумно ковеше с малко чукче. Забеляза, че разглеждам портрета на рунтава мечка, окачен на стената зад гърба му.

- Туй е Сийка, на прадеда ми мечката! Сега яде контифюр у рая!

Той избърса мургава сълза, а аз посочих тенекията пред него:

- Пътен знак, нали? Стоп, най-вероятно?

- Било е пътен знак, а сега ще е нещо много по-голямо! - отговори с достойнство г-н Мюмюнов.

- Тава? - предположих.

Той се усмихна всеопрощаващо:

- Законотворчески акт е това, душа! Ковем най-важнио закон: кой каквото открадне, негово си е! Е такъв закон най требе, душа, щото квото имаше за крадене у държавата, открадна се, сега да вървим напред!

Признах си:

- Аз нещо се обърках! Тава, законопроект?!

- Не ги разбираш депутатските неща, душа! Законопроекто го ковем, щото парламенто е ковачница на закони, нали така! После секретарката ше направи у тавата циганска баница и кат я внесем у пленарната зала, колегите народни избраници ше го гласуват на две хапки!

- Мъдър сте, господин председател на парламента! - позволих си да бъда откровен с него.

Скромността му веднага го разкраси:

- Процедурни иширети, душа - сподели той. - А остави ме сега да творим историята на тоя народ!

- Разбира се - откликнах на молбата му, - само ако може едно малко разяснение - под бюрото ви маймуна ли се гуши, или ми се привижда?

- Под бюрото ми? - надникна той. - А, Геновев е това! Малко нещо уморен е, ама нема начин, нали шебека прави кворум! Без него парламенто ше спре!

- Искате да кажете, че маймуната работи в Народното събрание?! - учудих се.

- Аха! Назначихме я да гласува! Срамота е освен мене у пленарната зала по време на заседание да са само стенографите! Сега всичко е наред - шебека търчи насам-натам и гласува с 240 карти!

- Да не го преуморите! - дожаля ми.

- Кво да правим кат депутатите са у мазето! - разпери ръце той.

- Защо са там?!

- Обсъждат законопроекто ми за ментетата - обясни депутатът. - Внесъл съм го за разглеждане у пластмасов бидон!

- За ментетата? - намръщих се чернодробно. - Що за законопроект е това?

 - Смисъла, който законотворецо съм вложил у тоя парламентарен акт, душа, е пределно ясен: населението требе да се пази от ментетата! Като от огън! Има и тълкувание що е то менте! Слушай внимателно - менте е ракия, сварена от конкуренцията! Направих им на колегите парламентаристи у котела на парното 200 кила ракия, сега дебатират по въпроса без мезе.

- Досега този парламент не е имал по-строг председател! - отбелязах. - Ама без мезе, не е ли прекалено?

Г-н Издислав бе непреклонен:

- Мезе ше получат кат гласуват! Има си парламентарен правилник, душа! Ама ей, аз много се заседех тука, а работа ме чака!  Я, душа, да видиш чака ли ме отпред возилото!

Надникнах през прозореца. За оградата на паметника бе завързан кон, впрегнат в писана каручка със сини депутатски фарове на ока й.

- Отсреща е! - известих го.

- Убаво! Е, аз тръгвам по важни държавни дела!

Той слезе от бюрото, застана до вратата и ме загледа втренчено. Сетих се, тръгнах и аз. Председателят ме тупна дружески по рамото:

- Ше прощаваш, ама доверие никому!

- Да ви нося ли тавата?

- Законопроекто? Не, всеки сам требе да си носи кръста у тая държава!

Той ме откара до пресечката с "Раковска", а оттам до наши дни ей го къде е.