Когато идваше на село, винаги ми се обаждаше, но не говорехме за политика и не решавахме световните проблеми. Познавахме се от деца, той от години беше депутат, а аз обикновен иръпшън. Този път обаче не издържах и сам подхванах темата.

- Извинявай, брат ми – викам му, – ама не мога да не попитам за твоята работа в парламента!

Той даже просветна:

- Винаги съм се чудил, че ти единствен си траеш, нищо не искаш от мен.

- Това после – викам, – ти ми кажи как работи събранието. Какви ги вършите там, че само псувни се чуват – калпави закони вадите, нефелни наредби пишете, всички са вдигнали ръце от вас. А?

- Ние правим щастливи закони, такива, които носят радост на човека.

- Имаш предвид закони, които носят удоволствие само на един човек, така ли?

- За един, двама или повече.

- А вие познавате тези хора, за които пишете законите, така ли?

- Разбира се, и те ни познават.

- Драги – викам му, – аз знам, че законите се правят за всички.

- Голяма грешка – парира ме депутатът. – Ти видял ли си народа щастлив от това, че има нови закони? Не. Ние работим персонално – за всеки да има радост и щастие.

- Много интересно!

- Така е – съгласява се, – но и много тежко, да знаеш! Хората на опашка чакат да променим някои алинеи и параграфи. От сутрин до вечер звънят, настояват, питат!

- Леле!

- Леле, я! Пишем законите тайно, нощем. Внасяме ги мълчаливо, на прибежки.

- Що така?

- Видят ли ни да внасяме нов закон, направо ни препъват, бутат ни, викат "бау" зад гърба ни! Ритат ни по кокалчета, хапят дори!

- Кой, опозицията ли!

- Каква опозиция, бе! Колегите депутати!

- Е, хубава работа! Нали сте една партия!

- Една партия, ама различни познати! Всеки иска да пробута своето, да направи щастливи определени хора.

- И какво – пречат ти!

- Да, бе, юмрук в гърба! Боли! За да пробутат своите поправки за своите хора! Мъка е, брат!

- Сигурно – вдигам рамене аз, – ама народът ви псува, да знаеш!

- Псуват, щото си мислят, че политиката е лесна работа. Казвам  ти – днеска е по-лесно да си народ, а не политик!

- Хе-хе!

- Не се хили! Таман пробутаме някой законопроект, и при нас се явява друг, по-заинтересован – не може, вика, да ковете закона по този начин! Ами нашите интереси, а!

- И кво става!

- Слагаме закона на трупчета, докато се уточни колко и какви са интересите.

- Явно сте много доволни, когато приемете нещо.

Той махва с ръка.

- Таман приемем закона, отдъхваме си, всички по веригата са усмихнати. Но идва голямото началство и издава заповед – всичко се отменя, и то веднага. И ни питайте защо! Гласуваме и отменяме всичко.

- Това е доста гадно!

- Нищо не е гадно, разбери, когато искаш да има щастливи хора! Ама просто не смогваме. Желаещите са много, всеки има грижи и проблеми.

- Разбрах. А законите, дето са за народа, тях кога ги пишете?

- Гледай – за тях не остава много време.

- Ама нали казваш, че работите денонощно, за да е щастлив народът.

- Казвам, че пишем закони, за да са щастливи хората, а не народът! Няма как всички да са доволни, но отделни хора – да, може! Ние затова им викаме щастливи закони!

- Ясно – викам му, – у вас са ножът, сиренето, параграфите и алинеите! Но има едно нещо, което не разбрах. Как така имате началник, нали сте депутати?

- Разбери го най-после, бе – вика той, – ние сме депутати, щото имаме началник!

- Аха – казвам, – аз пък си мислех, че той е началник, защото вие сте депутати.

- Брат ми – вика депутатът, – за да разбереш нашата действителност, трябва да имаш голямо въображение.