Мъжът имаше вид на фейлетонен инкасатор.

- Вие сте арестуван! - прошепна със суров глас.

Недочух:

- А? Говорете по-високо!

- По-високо не може! - Той се огледа. - Ще чуе някой и отиде тайната! Да влезем, а?

- Да-да! - отрязах го. - За да ме претрепеш, да изнасилиш булката и да изядеш каквито сарми са останали!

- Не ща сарми! - намръщи се онзи.

- Ти уважиш ли булката, няма да те пита ядат ли ти се, или не ти се ядат!

Той застана така, че да засланя с тялото си гледката от шпионката на отсрещния апартамент, и ми показа някаква карта:

- Полиция! Да влезем! - прошепна сурово. Сетне добави неуверено. - Преди да съм открил огън. На месо!

Въздъхнах и за всеки случай го пуснах в антрето. Ако станеше нещо, винаги можех да го метна през балкона, оправдавайки се после, че са ме накарали негови колеги, провеждащи операция срещу телефонни измамници.

Той затвори с гръб вратата и заговори почти нормално:

- От полицията съм, под прикритие, понеже арестът ви е по новия закон. Таен!

Стана ми интересно:

- За какво престъпление ме закопчавате?

- Тайна! - отсече преоблеченият.

- Имам право да знам!

- Ами помислете малко!

- Да, да, не стига, че искате да се осигурявам здравно, ами ще ви и мисля! Чакайте да се обуя, казвам на жената и ме водете в дранголника!

- А, не! На съпругата ви нито дума!

- Как така ще се измъкна, без да й кажа нищо?!

- Не знам, обаче арестът може да се пази в тайна от близките ви в продължение на 48 часа!

Обля ме студена пот:

- Изчезна ли без обяснение, съм пътник!

- Къде ще изчезвате?!

- Нали съм арестуван?!

- Да, обаче тайно. За да не се развали тайната, никъде няма да ви водя.

- Тук ще стоя?! Ами хубаво.

Затворих след него и няма и минута, пак се позвъни.

- Така като гледам, нещо тайно ще да е! - прошепнах на мъжа с вид на фейлетонен раздавач на рекламни брошури. - Арест, нали? Обаче колегата ви вече я свърши работата!

Той прошепна назидателно:

- Иска ви се, ама няма! Държавната машина работи идеално!

- Така ли? Я влезте в антрето... И сега какво?

Той бе суров:

- Сега следствие. Обаче тайно!

- Значи сега ще ми кажете защо съм арестуван?

- В никакъв случай! Нали и арестът, и следствието са тайни!

- Ама аз съм арестуваният! Заинтересуван съм, така да се каже! На никого нищо няма да кажа! Кълна се в киселото зеле на съседа! Да се вкисне и да усмърди входа, ако...

- Хич не ми се кълнете! - прекъсна ме той. - Аз съм професионалист! Подпишете показанията си и да тръгвам, че някой може да ни разконспирира.

- Как ще подпиша бял лист?! - дръпнах се.

- А аз как да напиша тайни показания?! Не ми се бъркайте в работата!

Подписах и си тръгна. Логично веднага се позвъни - трима с вид на фейлетонни проповедници. Направо ги пуснах в антрето.

- Това, че съдействате, е похвално! Ще се вземе под внимание от съда! - каза най-авторитетният и крадешком се ръкува с мен. - Председател на съдебния състав съм, но името ми е тайна.

- Гърмян заек съм, няма да задавам излишни въпроси!

Тримата ме изгледаха с неприкрита симпатия, а левият ми се усмихна:

- Де да бяха всички подсъдими като вас!

- Знаете ли какви диви петли има! - добави десният. - Не се явяват, вадят си медицински, духват зад граница!

- Колеги, да не се разсейваме, че още дела ни чакат! - намеси се председателят, но добродушно. - Присъдата ви ще влезе в сила веднага!

- Ама каква е тя?!

- Тайна! И за да не се разчуе, ще си я изтърпите в домашни условия.

- На работа мога ли да ходя?

- Задължително! Ще си живеете както обикновено, за да не се досети никой, че сте осъден.

И си тръгнаха.