Мъжът имаше вид на фейлетонен инкасатор.
- Вие сте арестуван! - прошепна със суров глас.
Недочух:
- А? Говорете по-високо!
- По-високо не може! - Той се огледа. - Ще чуе някой и отиде тайната! Да влезем, а?
- Да-да! - отрязах го. - За да ме претрепеш, да изнасилиш булката и да изядеш каквито сарми са останали!
- Не ща сарми! - намръщи се онзи.
- Ти уважиш ли булката, няма да те пита ядат ли ти се, или не ти се ядат!
Той застана така, че да засланя с тялото си гледката от шпионката на отсрещния апартамент, и ми показа някаква карта:
- Полиция! Да влезем! - прошепна сурово. Сетне добави неуверено. - Преди да съм открил огън. На месо!
Въздъхнах и за всеки случай го пуснах в антрето. Ако станеше нещо, винаги можех да го метна през балкона, оправдавайки се после, че са ме накарали негови колеги, провеждащи операция срещу телефонни измамници.
Той затвори с гръб вратата и заговори почти нормално:
- От полицията съм, под прикритие, понеже арестът ви е по новия закон. Таен!
Стана ми интересно:
- За какво престъпление ме закопчавате?
- Тайна! - отсече преоблеченият.
- Имам право да знам!
- Ами помислете малко!
- Да, да, не стига, че искате да се осигурявам здравно, ами ще ви и мисля! Чакайте да се обуя, казвам на жената и ме водете в дранголника!
- А, не! На съпругата ви нито дума!
- Как така ще се измъкна, без да й кажа нищо?!
- Не знам, обаче арестът може да се пази в тайна от близките ви в продължение на 48 часа!
Обля ме студена пот:
- Изчезна ли без обяснение, съм пътник!
- Къде ще изчезвате?!
- Нали съм арестуван?!
- Да, обаче тайно. За да не се развали тайната, никъде няма да ви водя.
- Тук ще стоя?! Ами хубаво.
Затворих след него и няма и минута, пак се позвъни.
- Така като гледам, нещо тайно ще да е! - прошепнах на мъжа с вид на фейлетонен раздавач на рекламни брошури. - Арест, нали? Обаче колегата ви вече я свърши работата!
Той прошепна назидателно:
- Иска ви се, ама няма! Държавната машина работи идеално!
- Така ли? Я влезте в антрето... И сега какво?
Той бе суров:
- Сега следствие. Обаче тайно!
- Значи сега ще ми кажете защо съм арестуван?
- В никакъв случай! Нали и арестът, и следствието са тайни!
- Ама аз съм арестуваният! Заинтересуван съм, така да се каже! На никого нищо няма да кажа! Кълна се в киселото зеле на съседа! Да се вкисне и да усмърди входа, ако...
- Хич не ми се кълнете! - прекъсна ме той. - Аз съм професионалист! Подпишете показанията си и да тръгвам, че някой може да ни разконспирира.
- Как ще подпиша бял лист?! - дръпнах се.
- А аз как да напиша тайни показания?! Не ми се бъркайте в работата!
Подписах и си тръгна. Логично веднага се позвъни - трима с вид на фейлетонни проповедници. Направо ги пуснах в антрето.
- Това, че съдействате, е похвално! Ще се вземе под внимание от съда! - каза най-авторитетният и крадешком се ръкува с мен. - Председател на съдебния състав съм, но името ми е тайна.
- Гърмян заек съм, няма да задавам излишни въпроси!
Тримата ме изгледаха с неприкрита симпатия, а левият ми се усмихна:
- Де да бяха всички подсъдими като вас!
- Знаете ли какви диви петли има! - добави десният. - Не се явяват, вадят си медицински, духват зад граница!
- Колеги, да не се разсейваме, че още дела ни чакат! - намеси се председателят, но добродушно. - Присъдата ви ще влезе в сила веднага!
- Ама каква е тя?!
- Тайна! И за да не се разчуе, ще си я изтърпите в домашни условия.
- На работа мога ли да ходя?
- Задължително! Ще си живеете както обикновено, за да не се досети никой, че сте осъден.
И си тръгнаха.
